Иван Дуйчев: Разлика между версии
м Замяна на Шаблон:Биография инфо с Шаблон:Личност |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
| име = Иван Дуйчев |
| име = Иван Дуйчев |
||
| име-оригинал = |
| име-оригинал = |
||
| категория = |
| категория = историк |
||
| описание = български историк |
| описание = български историк |
||
| портрет = |
| портрет = |
||
| портрет-описание = |
| портрет-описание = |
||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
| починал-място = [[София]], [[България]] |
| починал-място = [[София]], [[България]] |
||
| вложки = {{Личност/Учен |
| вложки = {{Личност/Учен |
||
| област = [[ |
| област = [[История]], [[византология]] |
||
| образование = |
| образование = |
||
| учил-при = |
| учил-при = |
||
Версия от 13:31, 6 април 2015
| Иван Дуйчев | |
| български историк | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | История, византология |
| Работил в | Софийски университет |
Иван Симеонов Дуйчев е виден български историк и палеограф с интереси към българската и византийската средновековна история.
Биография
Дуйчев е роден в София през 1907 година. През 1932 г. завършва история в Софийския университет „Климент Охридски“ като ученик на проф. Васил Златарски, проф. Петър Мутафчиев, проф. Петър Ников и проф. Петър Бицилли.
Специализира в Италия (1932-1936), където под ръководството на проф. Силвио Джузепе Меркати разработва и защитава докторат в Римския университет на тема "Българските Асеневци във Византия" (1934). Завършва и курс във Ватиканската школа по палеография и архивистика в Рим. По това време негов покровител и наставник е префектът на Архива на Ватикана кардинал Анджело Меркати.
По-късно Иван Дуйчев последователно стана асистент и доцент по средновековна българска история в Софийския университет (1936-януари 1945). По убеждения ученият е близък до толстоизма и сп. "Възраждане". След завземането на Македония от българската армия през април 1941 г. посещава многократно Македония и се запознава с тамошната култура на местното българско население. През 1942-1943 г. Иван Дуйчев е командирован като представител на българското население в Костур, намиращ се под италианска окупация към началника на италианския военен гарнизон на Костур полковник Алдо Вениери и италианския военен комендант на града старши лейтенант Джовани Равали. Неговата малка книжка "Македония в българската история" (1941) е включена от отечественофронтовската власт в списъка с "фашистки книги", а самият Дуйчев е уволнен от университета и за няколко години е принуден да се препитава като превежда романи и научна литература от френски език. През 1945 г. заради насочената в подкрепа на македонските българи просветителска и обществена дейност през войната новите гръцките власти несправедливо включват Иван Дуйчев в списък на български, италиански и германски военни и други лица, които трябва да бъдат съдени на процес в Атина като военнопрестъпници. Дуйчев по-специално е обвинен в "Кражба и изнасяне на гръцки културни ценности от Гърция в България", каквато е трактовката на гръцките власти за българското културно наследство в егейска Македония, което Дуйчев е спасил от разграбване от страна на антибългарски настроени гръцки партизани. Благодарение обаче на усилията на адвоката Стоян Бояджиев, който е бил ангажиран по линия на Р.О на Българската армия да защитава всички български военни и цивилни лица, обвинени на процеса, българският учен е спасен чрез дезинформация за мнима смърт[1], като впрочем успява да се укрие за няколко месеца в едно село във околностите на Велико Търново.
От 1950 г. Иван Дуйчев е старши научен сътрудник в новооснования Институт за българска история (днес Института по история) при Българска академия на науките.
През 1981 г. е избран за член на Българската академия на науките. Участник е в международни конгреси и конференции, член на Академията на науките, литературата и изкуствата в Палермо, член-коренспондент на Британската академия (Лондон), член на Понтификалната академия по археология (Рим), носител на Хердерова награда (1974). Научната му продукция включва над 500 публикации.
След смъртта му личната му библиотека е предоставена на Софиския университет, а къщата, в която живял, е превърната в изследователски център.
Библиография
- Из старата българска книжнина. Кн. I. 1940.
- Преписката на папа Инокентия III с българите. София, 1942.
- Из старата българска книжнина. Кн. II. 1944.
- Рилският светец и неговата обител. Библиотека “Златни зърна”, редактор-стопанин: Славчо Атанасов, 1947.
- Миниатюрите на Манасиевана летопис. „Български художник“, 1962.
- Летописа на Константин Манаси. Издателство на БАН, 1963.
- Болонски псалтир. Издателство на БАН, 1968.
- Българско Средновековие. Издателство Наука и Изкуство, 1972.
- Пътеки от утрото. Очерци за средновековната българска култура. Издателство Отечество, 1985.
Други
- В българските академичните среди се твърди, че Иван Дуйчев е реалният автор на книгата за Четвероевангелието на цар Иван Александър (1980), издадена под името на Людмила Живкова[2]
- Изглежда, че именно Иван Дуйчев е послужил като прототип за образа на българския професор-медиевист, описан в романа на Елизабет Костова "Историкът" (2005).
Източници
- Божилов, И. Предговор, в: Дуйчев, И. Избрани произведения. Т. I. Византия и славянският свят. София, 1998, 7-25.
- Ivan Dujčev, Biobibliographie. Verfasst von A. Kirmagova, A. Paunova. Sofia, 1996.
- Кирило-Методиевска енциклопедия, т. I. София, 1985, с. 617-620.
- Гюзелев, В. Проф. Иван Дуйчев и проучването на българското средновековие, в:Българско средновековие. Българо-съветски сборник в чест на 70-годишнината на проф. Иван Дуйчев. София, 1980, 15-19.
- ↑ в-к. Македония, брой 10, 10 март 1999г, Двете смърти на академик Иван Дуйчев; той е почти единствен, заедно с генерал лейтенант Иван Маринов, от лицата в списъка на Гърция, който оцелява, тъй като останалите са арестувани или предадени на Гърция и осъдени на смърт
- ↑ вж. Николай Василев интервю (2010); Вагалинска И., Мемоари с часовников механизъм (сп. Тема);
Външни препратки
- Био- и библиография на акад. Иван Дуйчев на сайта на Библиотека на СУ
- Научен център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“
- И. Дуйчев, Прилеп в нашето минало, реч, произнесена на 4. VII. 1941 г. в гр. Прилеп
- И. Дуйчев, Блазиус Клайнер и неговата „История на България” от 1761 година, 1977
- И. Дуйчев, Лекции по архивистика (pdf-формат)
|
