Атина (богиня): Разлика между версии
Редакция без резюме |
м Removing Link FA template (handled by wikidata) - The interwiki article is not featured |
||
Ред 61: | Ред 61: | ||
{{Commons|Athena}} |
{{Commons|Athena}} |
||
{{Link FA|uk}} |
|||
[[Категория:Древногръцки богини]] |
[[Категория:Древногръцки богини]] |
||
[[Категория:Богини на войната]] |
[[Категория:Богини на войната]] |
||
{{Link FA|sl}} |
|||
{{Link FA|pt}} |
|||
{{Link GA|id}} |
{{Link GA|id}} |
Версия от 14:23, 8 май 2015
- Вижте пояснителната страница за други значения на Атина.
|
Атина в древногръцката митология е богинята на мъдростта и войната. Тя е една от главните фигури в древногръцката митология и по своята значимост е равна на Зевс, а в периода на матриархата в митологията, даже го превъзхожда.
Според Херодот[1], Атина била дъщеря на бог Посейдон от нимфата Тритонида. Това е древна версия, тъй като е свързана с предшественика на Зевс — Посейдон. Името на Атина се среща под формата на Атана в микенски текстове от 2000 г. пр. Хр.
Според по-късни митове тя е дъщеря е на Зевс и Метида, но не Метида родила детето. Зевс се страхувал, че съпругата му може да роди син, който да вземе властта на Олимп, и погълнал бременната си жена. Метида обаче родила дъщеря и почнала да кове в стомаха му шлем за нея. Зевс получил силно главоболие и повикал на помощ Хефест, който да разцепи главата му, за да го отърве от болката. Оттам излиза Атина с целия си блясък и с нов лъскав шлем. Родена от главата на Зевс[2], тя била най-мъдрата богиня и Гръмовержецът често се съветвал с нея.
Има мит, според който Атина и Посейдон спорили за това кой от тях да бъде покровител на един полис. Накрая решили градът да бъде на този, който му направи най-добър подарък. Посейдон подарил извор, но водата била солена като морската и не ставала за пиене. Атина подарила маслиново дръвче, на което може да се ядат плодовете, да се прави зехтин и да се използва за дървесина. Така Атина спечелила правото да е покровителка на града и в нейна чест хората кръстили града Атина.
Заедно с ролята си на богиня на войната, тя се явява и девица и защитничка на целомъдрието. Нейни символи сред животните са змията, олицетворяваща мъдростта и совата. В храма на Атина в Атина, разказва Херодот, е имало огромна змия, пазителка на храма. Сова и змия са охранявали и двореца на Минотавъра на о. Крит. Сред атрибутите на Атина е неотменно и щитът ѝ, украсен с главата на горгоната Медуза, за която се счита, че има магическо действие и плаши богове и хора.
В древноримската митология Атина се отъждествява с Минерва.
Най-известните митове, свързани с богинята Атина, са:
- Състезанието ѝ с Арахна по фино тъкане;
- Вземането на Златното руно - Атина участва дейно в строителството на бързия "Арго";
- Победата на Персей над горгоната Медуза;
- Третият подвиг на Херкулес: Битката със Стимфалийските птици.
Епитетът Палада идва според някои легенди от победата ѝ над гиганта Палант.
Прозвища
Атина, както повечето богове от гръцкия пантеон, имала много имена. Обикновено те са били свързани с някое особено характерно качество на богинята. (Интересното е, че не е било желателно същият епитет да се използва, за да се опише смъртен - хората са се страхували от гнева на боговете.) Атина Палада е може би най-известното прозвище, малко се знае обаче, че Партенонът е наречен така именно на Атина с епитет Партенос - Девица. Афродита Анадиомена познават всички, само че като "родена от вълните", Артемида Тавропола пък е повелителка на бикове.
Най-популярните прозвища на Атина са:
Агелейа ("плячконосна")
Атритония ("неукротима")
Булея (от буле - "съветница")
Главкопис ("светлоока", "совоока")
Ергания ("сръчна")
Лаосооса ("запалваща мъжете")
Партенос ("девственица")
Промахос ("бранителка")
Пронойа ("предвиждаща")
Полиухос, Полиада (Градодържителка, покровителка на героите, учените, творците, занаятчиите и градовете)
Сотейра ("спасителка")
Фратрия ("покровителка на фратриите")
Фтисимбротос ("човекоубийца")
Бележки
- ↑ Херодот, История 4.180; сравнително пълен списък на класическите източници в (en) William Smith, A Dictionary of Greek and Roman biography and mythology; London: John Murray, (1883), онлайн статия: Athena
- ↑ Eтимологиятa 'theou noesis', 'мисъл на бога (Зевс)' е предложена, наред с други несъстоятелни обяснения, в диалога Кратил на Платон (407b).