Шопска салата: Разлика между версии
м Шаблон:Commons category → Шаблон:Commonscat |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 22: | Ред 22: | ||
== Продукти и приготвяне == |
== Продукти и приготвяне == |
||
[[Картинка:Za shopska salata.JPG|мини|дясно|240п|Продукти за шопска салата.]] |
[[Картинка:Za shopska salata.JPG|мини|дясно|240п|Продукти за шопска салата.]] |
||
Приготвя се от нарязани [[домат]]и, [[краставица|краставици]], печени [[Пипер|чушки]], [[кромид лук]], пресен [[магданоз]] и настъргано [[бяло саламурено сирене]]. Подправя се с [[дресинг]] от растителна мазнина ([[олио]] или [[зехтин]]) и евентуално, с винен или ябълков [[оцет]]. По желание може да се добави и люта чушка. Украсява се отгоре върху настърганото сирене със стрък пресен магданоз, черни маслина или малка люта чушка. |
Приготвя се от нарязани [[домат]]и, [[краставица|краставици]], печени [[Пипер|чушки]], [[кромид лук]], пресен [[магданоз]] и настъргано [[бяло саламурено сирене]]. Подправя се с [[дресинг]] от растителна мазнина ([[олио]] или [[зехтин]]) и евентуално, с винен или [[ябълков оцет|ябълков]] [[оцет]]. По желание може да се добави и люта чушка. Украсява се отгоре върху настърганото сирене със стрък пресен магданоз, черни маслина или малка люта чушка. |
||
Сервира се предимно през [[лято]]то; съчетава се много добре с охладени традиционни български алкохолни напитки - [[ракия]] и [[мастика]]. |
Сервира се предимно през [[лято]]то; съчетава се много добре с охладени традиционни български алкохолни напитки - [[ракия]] и [[мастика]]. |
||
Версия от 08:59, 1 октомври 2015
| Шопска салата | |
 лятна (универсална) салата | |
| Вид | зеленчукова салата, зеленчукова гарнитура |
|---|---|
| Произход | България и Балканите |
| Основни съставки | чушки (зелен и червен пипер) , домати. кромид лук, сирене, подправки |
| Разновидности | домашна, сръбска, овчарска, мешана салата |
| Шопска салата в Общомедия | |
Шопска салата е българска салата, създадена като продукт на българското държавно обединение „Балкантурист“ в средата на 1950-те години. [1]
Продукти и приготвяне
Приготвя се от нарязани домати, краставици, печени чушки, кромид лук, пресен магданоз и настъргано бяло саламурено сирене. Подправя се с дресинг от растителна мазнина (олио или зехтин) и евентуално, с винен или ябълков оцет. По желание може да се добави и люта чушка. Украсява се отгоре върху настърганото сирене със стрък пресен магданоз, черни маслина или малка люта чушка.
Сервира се предимно през лятото; съчетава се много добре с охладени традиционни български алкохолни напитки - ракия и мастика.
История
Шопската салата е създадена от професионални майстори-готвачи от ДСП „Балкантурист“ през 1956 г. в ресторант „Черноморец“ в тогавашния курорт „Дружба“ (днес „Свети Константнин и Елена“). [2] За пръв път рецептата за салатата се появява през 1956 г. в „Книга за домакинята“ под. ред. на П.Чолчева и Ал.Русева - тя съдържа всички компоненти на днешната шопска салата, с изключение на сиренето. През следващите години рецептата търпи поредица модификации - през 1970 г. в "Рецептурник по готварство и сладкарство" са дадени четири варианта на шопската салата - с лук и сирене; без лук и със сирене; с печени чушки и със сирене; без сладки, но с люта чушка и със сирене. В началото на 1970-те години печените чушки и настърганото сирене се налагат като задължителен елемент от салатата.[3] Първоначално шопската салата се сервира в заведенията на ДСО „Балкантурист“, откъдето се налага и в домашната кухня. Утвърждава се като национален кулинарен символ през 1970-те и 1980-те години.[4]
От България рецептата се разпространява и в кухнята на съседните Сърбия и Република Македония. Широко е разпространена и в Румъния под името salată bulgărească (българска салата). Поради успеха на Шопската салата, в Македония започват да твърдят, че това е традиционна за тях рецепта.
.jpg)
Шопската салата освен на Балканите е популярна в Чехия и Словакия (šopský salát), където присъства в менюто на заведенията, леко видоизменена (без печени чушки, а понякога и без лук), а в Словакия я сервират със захар.
Бележки
- ↑ Шкодрова, Албена : Соц гурме. Куриозната история на кухнята в НРБ, София, изд.Жанет 45, 2014 г., с.260
- ↑ Шкодрова, Албена : Соц гурме. Куриозната история на кухнята в НРБ, София, изд.Жанет 45, 2014 г., с.260
- ↑ Шкодрова, Албена : Соц гурме. Куриозната история на кухнята в НРБ, София, изд.Жанет 45, 2014 г., с.261
- ↑ Дечев, Стефан. Българска, но не точно шопска. За един от кулинарните символи, Български фолклор, год. ХХХVІ, 2010, кн. 1, с. 130-131, 133, 136.
