Начертание (документ): Разлика между версии
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{към пояснение|начертание|Начертание}} |
{{към пояснение|начертание|Начертание}} |
||
'''Начертание''' ({{lang-sr|Начертаније}}) е таен документ по въпроса |
'''Начертание''' ({{lang-sr|Начертаније}}) е таен документ по въпроса „каква следва да е [[външна политика|външната политика]] на [[Княжество Сърбия]]“. Негов [[автор]] е [[Илия Гарашанин ]]. Написан е в [[1844]] година. Издържан е в духа на [[сърбошовинизъм|сърбошовинизма]], [[иредентизъм|иредентизма]] и балканския [[панславизъм|панславизъм]]; по същество слага началото на [[пансърбизъм|пансърбизма]]. След изготвянето на документа, незабавно се пристъпва към осъществяването му на практика, т.е. на всички [[Сърбия|сръбски]] [[правителство|правителства]] и [[Държавен глава|държавни глави]] той е бил известен, и в своите си цели и външнополитически действия, те са се ръководили от него. |
||
== Съдържание == |
== Съдържание == |
||
За да бъде изградена независима сръбска [[Югославия|южнославянска]] [[държава]], според Гарашанин, трябва системно да се води революционна пропаганда сред [[южни славяни|южните славяни]] под [[Османска империя|турско]] и [[Австрийска империя|австрийско]] иго, и да се ''рат''ува /от [[сръбски|ср.]] '' |
За да бъде изградена независима сръбска [[Югославия|южнославянска]] [[държава]], според Гарашанин, трябва системно да се води революционна пропаганда сред [[южни славяни|южните славяни]] под [[Османска империя|турско]] и [[Австрийска империя|австрийско]] иго, и да се ''рат''ува /от [[сръбски|ср.]] ''рат'' - [[война]]/ [[Сърбия]] да получи икономическа [[независимост]] и излаз на [[море]]. В '''Начертание'''то Гарашанин признава, че измежду всички [[южни славяни]], най-многобройни са [[българи]]те, към които сръбската страна трябва да има ''специална'' [[асимилация|асимилационна]] [[политика]]. Тази политика трябва да включва преди всичко печатане на български книги в [[Княжество Сърбия|Сръбското княжество]], но със [[сръбска азбука]] и на основата на т.нар. [[Вукова реформа]], както и да се наблегне и засили [[обучение]]то на българи за [[свещеник|свещеници]] в сръбски духовни учебни заведения. |
||
== Реакция == |
== Реакция == |
||
'''Начертание'''то става основа за развитието на сръбската външна политика. Въпреки това трудът дълго време остава пазен в тайна, за да не предизвика |
'''Начертание'''то става основа за развитието на сръбската външна политика. Въпреки това трудът дълго време остава пазен в тайна, за да не предизвика отрицателна реакция най-вече у съседната [[Австро-Унгария]]. То е наужким разкрито от [[Австро-Унгария|австро-унгарска]]та [[дипломация]] и за първи път е обнародвано в [[1906]] г. след т.нар. [[майски преврат]], въпреки че '''Начертание'''то е изцяло обслужвало имперските [[външна политика|външнополитически]] въжделения на [[Виена]] в [[преторианска префектура Илирик]] от самото си създаване. <ref>{{cite book |last= Манчев |first= Кръстьо |authorlink= Кръстьо Манчев |title= История на балканските народи |year= 2006 |publisher= Парадигма, ISBN 954-326-033-8, ISBN 978-954-326-033-1}}</ref>, като [[правителство]]то във Виена си дава за пред останалите [[велики сили]] вид, че реагира крайно отрицателно на него. Тъй като голяма част от управляваните тогава от Австро-Унгария земи на днешна Босна и Херцеговина са били населени със славяни, които биха били много по-лесно асимилирани и присъединени към Сърбия, австро-унгарските власти са искали вместо това да насочат сръбската експанзия на изток и на юг - към земите, населени предимно с българи. |
||
== Значение == |
== Значение == |
||
'''Начертание'''то е една от основите за развитието на [[великосръбска доктрина|великосръбската доктрина]]. |
'''Начертание'''то е една от основите за развитието на [[великосръбска доктрина|великосръбската доктрина]], както и една от предпоставките за по-късното създаване на [[македонизъм|македонизма]] като алтернативен (след провалилата се след Първата световна война [[сърбизация]]) способ за трайно овладяване на земите във Вардарска Македония. |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
| Ред 19: | Ред 19: | ||
* [[Великосръбска доктрина]] |
* [[Великосръбска доктрина]] |
||
* [[Стара Сърбия]] |
* [[Стара Сърбия]] |
||
* [[Сърбошовинизъм]] |
|||
* [[сърбошовинизъм]] |
|||
* [[Сърбизация]] |
* [[Сърбизация]] |
||
* [[ |
* [[Македонизъм]] |
||
* [[Югославия]] |
* [[Югославия]] |
||
Версия от 20:45, 27 ноември 2015
- Вижте пояснителната страница за други значения на начертание.
Начертание (Шаблон:Lang-sr) е таен документ по въпроса „каква следва да е външната политика на Княжество Сърбия“. Негов автор е Илия Гарашанин . Написан е в 1844 година. Издържан е в духа на сърбошовинизма, иредентизма и балканския панславизъм; по същество слага началото на пансърбизма. След изготвянето на документа, незабавно се пристъпва към осъществяването му на практика, т.е. на всички сръбски правителства и държавни глави той е бил известен, и в своите си цели и външнополитически действия, те са се ръководили от него.
Съдържание
За да бъде изградена независима сръбска южнославянска държава, според Гарашанин, трябва системно да се води революционна пропаганда сред южните славяни под турско и австрийско иго, и да се ратува /от ср. рат - война/ Сърбия да получи икономическа независимост и излаз на море. В Начертанието Гарашанин признава, че измежду всички южни славяни, най-многобройни са българите, към които сръбската страна трябва да има специална асимилационна политика. Тази политика трябва да включва преди всичко печатане на български книги в Сръбското княжество, но със сръбска азбука и на основата на т.нар. Вукова реформа, както и да се наблегне и засили обучението на българи за свещеници в сръбски духовни учебни заведения.
Реакция
Начертанието става основа за развитието на сръбската външна политика. Въпреки това трудът дълго време остава пазен в тайна, за да не предизвика отрицателна реакция най-вече у съседната Австро-Унгария. То е наужким разкрито от австро-унгарската дипломация и за първи път е обнародвано в 1906 г. след т.нар. майски преврат, въпреки че Начертанието е изцяло обслужвало имперските външнополитически въжделения на Виена в преторианска префектура Илирик от самото си създаване. [1], като правителството във Виена си дава за пред останалите велики сили вид, че реагира крайно отрицателно на него. Тъй като голяма част от управляваните тогава от Австро-Унгария земи на днешна Босна и Херцеговина са били населени със славяни, които биха били много по-лесно асимилирани и присъединени към Сърбия, австро-унгарските власти са искали вместо това да насочат сръбската експанзия на изток и на юг - към земите, населени предимно с българи.
Значение
Начертанието е една от основите за развитието на великосръбската доктрина, както и една от предпоставките за по-късното създаване на македонизма като алтернативен (след провалилата се след Първата световна война сърбизация) способ за трайно овладяване на земите във Вардарска Македония.
Източници
- ↑ Манчев, Кръстьо. История на балканските народи. Парадигма, ISBN 954-326-033-8, ISBN 978-954-326-033-1, 2006.
Вижте също
Външни препратки
