Карен Хорни: Разлика между версии
форматиране: 2x тире, А|АБ, интервал, кавички (ползвайки Advisor) |
мРедакция без резюме |
||
Ред 28: | Ред 28: | ||
# да се отдалечаваш от хората (ограничаване на собствения живот, самодостатъчност). |
# да се отдалечаваш от хората (ограничаване на собствения живот, самодостатъчност). |
||
Тези три сили очевидно могат да влязат в конфликт една с друга. Нормалният човек разрешава конфликта, като ги интегрира. Конфликтите могат да се разрешат или да се избегнат, ако детето е отгледано сред [[любов]] и [[уважение]], ако се е чувствало желано и сигурно и е било обградено с доверие. Когато човек приеме едната ориентация за сметка на другите, могат да възникнат три типа личност в зависимост от ориентацията: |
Тези три сили очевидно могат да влязат в конфликт една с друга. Нормалният човек разрешава конфликта, като ги интегрира. Конфликтите могат да се разрешат или да се избегнат, ако детето е отгледано сред [[любов]] и [[уважение]], ако се е чувствало желано и сигурно и е било обградено с доверие. Когато човек приеме едната ориентация за сметка на другите, могат да възникнат три типа личност в зависимост от ориентацията: |
||
* отстъпчив тип – (движещ се към хората) |
|||
* враждебен тип – (движещ се срещу хората) |
|||
* откъснат тип – (отдалечаващ се от хората) |
|||
Другото основно понятие на Хорни – ''идеализираният образ'', също е свързано с конфликтите. Тук има несъответствие между [[Аз-образ]]а на човека и реалното му [[Аз]]. |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
* Енциклопедия Психология, Наука и |
* Енциклопедия Психология, Наука и изкуство (1998), ред. Дж. Корсини |
||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
Версия от 08:48, 20 януари 2016
Карен Хорни Karen Horney | |
германски психолог | |
Родена |
16 септември 1885 г.
|
---|---|
Починала | 4 декември 1952 г.
|
Погребана | САЩ |
Учила във | Фрайбургски университет Хумболтов университет на Берлин Гьотингенски университет |
Научна дейност | |
Област | Психология |
Семейство | |
Съпруг | Ерих Фром (1942 – 1952) |
Карен Хорни в Общомедия |
Част от статиите на тема |
Психоанализа |
---|
Концепции |
Важни личности |
Важни произведения |
Училища на мисълта |
Карен Хорни (Шаблон:Lang-de) е германска психодинамична психоложка от норвежки и холандски произход. Нейните теории поставят под въпрос някои традиционни Фройдистки гледни точки, особено неговата теория за сексуалността, както и инстинктивната ориентация на психоанализата и нейната генетична психология. Като такава често е класифирацана като неофройдист.
Теория
Хорни подчертава значението на социалните условия и факторите на средата при формирането на личността. В първата си книга очертава едно от най-важните си понятия – базисната тревожност. Това чувство у детето възниква от факта, че е „изолирано и безпомощно в потенциално враждебен свят“ и затова не е вродено, а е продукт на нашата култура и възпитание. Тази тревожност е основното условие за по-нататъшните личностни трудности. От нея възниква базисния импулс към сигурност: да се чувстваш сигурен означава свободен от тревожност. Чрез взаимодействието си с обществото хората придобиват и други потребности. Хорни ги разделя на 3 групи:
- да се придвижваш към хората (приближаване, привързаност)
- да се движиш срещу хората (власт, експлоатация)
- да се отдалечаваш от хората (ограничаване на собствения живот, самодостатъчност).
Тези три сили очевидно могат да влязат в конфликт една с друга. Нормалният човек разрешава конфликта, като ги интегрира. Конфликтите могат да се разрешат или да се избегнат, ако детето е отгледано сред любов и уважение, ако се е чувствало желано и сигурно и е било обградено с доверие. Когато човек приеме едната ориентация за сметка на другите, могат да възникнат три типа личност в зависимост от ориентацията:
- отстъпчив тип – (движещ се към хората)
- враждебен тип – (движещ се срещу хората)
- откъснат тип – (отдалечаващ се от хората)
Другото основно понятие на Хорни – идеализираният образ, също е свързано с конфликтите. Тук има несъответствие между Аз-образа на човека и реалното му Аз.
Източници
- Енциклопедия Психология, Наука и изкуство (1998), ред. Дж. Корсини