Никола Филчев: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 12: | Ред 12: | ||
| школа = |
| школа = |
||
| образование = [[Юридически факултет (Софийски университет)|Софийски университет "Св. Климент Охридски"]] |
| образование = [[Юридически факултет (Софийски университет)|Софийски университет "Св. Климент Охридски"]] |
||
| учил-при = проф. Костадин Лютов |
| учил-при = проф. Иван Ненов |
||
проф. Костадин Лютов |
|||
| работил-в = [[Юридически факултет (Университет за национално и световно стопанство)|Юридически Факултет при УНСС]] |
| работил-в = [[Юридически факултет (Университет за национално и световно стопанство)|Юридически Факултет при УНСС]] |
||
| студенти = |
| студенти = |
||
Версия от 20:34, 6 юни 2016
| Никола Филчев Никола Филчев Борисов | |
| български юрист | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Право | |
| Област | Наказателно право |
| Учил при | проф. Иван Ненов проф. Костадин Лютов |
| Работил в | Юридически Факултет при УНСС |
| Известен с | Бивш главен прокурор на Република България |
| Повлиян | Владимир Николаевич Кудрявцев |
Проф. Никола Филчев Борисов е български юрист; съдия във Върховния съд на Република България[1], бивш заместник-министър на правосъдието (1997 – 1999)[2], Главен прокурор на България в периода 1999 - 2006 г., а от 2006 до 2008 посланик в Казахстан[3]. Понастоящем е ръководител на катедра „Наказателноправни науки“ в Юридическия факултет при УНСС[4]
Произход и образование
Никола Филчев е роден през 1948 г. в град Варна. В родния си град завършва химически техникум. Поради силно развиващата се през онова време химическа промишленост в родния му град, след завършване на средното си школо, Филчев продължава образованието си във Висшия химикотехнологичен институт (днес ХТМУ), по-късно обаче се прехвърля в Юридическия факултет на Софийския университет, където се дипломира като юрист през 1972 г.
Научна кариера
Година след завършването си (1973 г.), Никола Филчев вече постъпва като съдия във Варненския районен съд. Редом с практиката, той се насочва и към научна дейност, така от 1977 г. той е и научен сътрудник в Института за правни науки при Българската академия на науките. Защитава докторска дисертация по наказателно право през 1986 г. Хабилитира се през 1990 г. като доцент по наказателно право, едновременно с това е и заместник-председател на Специализирания научен съвет по правни науки при БАН. От януари 1991 г. се издига до съдия във Върховния съд на Република България – I наказателно отделение. Чете лекции по наказателно право в Юридическия факултет на УНСС от 1996 г. насам. Специализирал е в Русия и Германия. Назначен е за главен прокурор през 1999 г., като приема поста от Иван Татарчев. След приключването на мандата му е изпратен посланик в Казахстан, въпреки замесването му в няколко обществени скандала[5].
Професор по наказателно право, автор на над шестдесет публикации (монографии, студии, статии), посветени на съучастието в престъплението, способа (формата) на извършване на престъпното деяние, криминализацията на деянията, диференциацията на наказателната отговорност и други.
Семейно положение
Разведен е, има син.
Бележки
- ↑ http://personi.dir.bg/person.php?id=160
- ↑ http://www.justice.government.bg/10/
- ↑ http://www.mediapool.bg/prashtat-filchev-poslanik-za-da-go-izvadyat-ot-dnevniya-red-news114478.html
- ↑ http://www.unwe.bg/bg/structure/render/278
- ↑ Финашкова, Наталия. Лицето на скандала // Монитор, 19 януари 2009. Посетен на 5 април 2015.
