Ейбрахам Маслоу: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 55: | Ред 55: | ||
{{СОРТКАТ:Маслоу, Ейбрахам}} |
{{СОРТКАТ:Маслоу, Ейбрахам}} |
||
[[Категория:Американски психолози]] |
[[Категория:Американски психолози]] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Нюйоркчани]] |
Версия от 20:27, 6 юли 2016
Ейбрахам Маслоу Abraham Maslow | |
американски психолог | |
Abraham maslow.jpg | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | САЩ |
Религия | атеизъм[1] |
Учил в | Уисконсински университет[2] Университет „Корнел“ |
Научна дейност | |
Област | Психология |
Учил при | Хари Харлоу |
Работил в | Университет Корнел, Бруклински колеж, Университет Брандайс |
Известен с | пирамида на потребностите |
Повлиян | Алфред Адлер Курт Голдщайн Хенри Мъри |
Повлиял | Дъглас Макгрегър Колин Уилсън |
Ейбрахам Маслоу в Общомедия |
Ейбрахам Маслоу (Шаблон:Lang-en) е американски психолог и заедно със Станислав Гроф - един от създателите на трансперсоналната психология. Името му се свързва главно с йерархичното подреждане на човешките потребности, което той предлага. Той е един от основоположниците на хуманистичното течение в западната (главно американската) психология. Близо три десетилетия разработва теорията за самоусъвършенстването.
Биография
Роден на 1 април 1908 в Бруклин, Ню Йорк, САЩ. той е първото от седемте деца в семейството на руско-еврейски емигранти. Родителите му били необразовани, но държали синът им да следва право. Първоначално Маслоу отстъпва пред желанията им и се записва в колеж. Три семестъра по-късно обаче се мести в университет в Уисконсин, където придобива бакалавърска степен (през 1930), магистърска степен (1931) и докторат по психология (1934).
Първоначално психологът преподава в Бруклин Колидж. През този период се запознава с известни европейски психолози като Алфред Адлер, Ерих Фром и Макс Вертхаймер – един от основателите на гещалт психологията. През 1951 Маслоу открива психологически факултет към университета Брандайс (Brandeis University). Негов ръководител е до 1968. Същевременно (1967-1968) е президент на Американската психологическа асоциация. От 1968 до смъртта си е член на съвета на калифорнийския благотворителен фонд "Лафлин".
Пенсионира се в Калифорния, където умира от сърдечен удар след години боледуване на 8 юни 1970.
Йерархия на човешките потребности
През 1954 г. Маслоу дефинира своята пирамида (йерархия) на човешките потребности, която играе ключова роля за развитието на човешките ресурси и теорията за мотивацията. Пирамидата се състои от следните пет нива:
- На най-ниско ниво са физиологичните нужди: за въздух, вода, храна, сън и основните изисквания за поддържане на живота.
- Нуждата от безопасност, сигурност и спокойствие.
- Социални потребности от одобрение, привързаност и любов.
- Потребност от уважение, социален статус, признание и самоуважение.
- Потребност от себеутвърждаване (себеактуализация) - най-високото и абстрактно ниво в пирамидата.
Маслоу вярва, че потребностите от по-ниските нива са по-силни от тези от по-високите и че всяка потребност от по-ниско ниво трябва да бъде сравнително добре задоволена, преди да се премине към задоволяване на потребност от по-високо ниво. Така например, човекът, чиито физиологични потребности и потребност от сигурност са задоволени, ще има мотивация да задоволи и социалните си потребности, докато гладният бездомник ще е напълно обзет от мисълта да си намери храна и подслон.
Важно е да се отбележи, че Маслоу вярвал, че потребността от самоусъвършенстване е коренно различна от всички останали 4 нива в йерархията. Те и четирите представляват потребности, породени от липсата; те включват физически или психологически условия, които личността се стреми да поддържа в приемлив диапазон. Когато някоя от тези четири типа потребности бъде удовлетворена, свързаната с нея мотивация намалява или изчезва, и поведението на човека се променя. Задаволяването на дадена потребност дава възможност на човека да премине към удовлетворяването на следващата, която се намира в латентно състояние. За сметка на това самоусъвършенстването е потребност от растеж и в процеса на задоволяването и,̀ мотивацията расте още повече вместо да намалява.[3]
Източници
- ↑ www.thenewatlantis.com
- ↑ www.nndb.com // NNDB.
- ↑ Perspectives on Organizational Communication, Tom Daniels, Barry Spiker, Michael Papa, McGraw Hill, ISBN 0-697-28896-01