Свети Николай (Балчик): Разлика между версии

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Mpb eu (беседа | приноси)
14 448 редакции
Mpb eu (беседа | приноси)
14 448 редакции
Ред 27: Ред 27:
Cлед [[Руско-турска война (1828-1829)|Pуско-турската война от 1828-1829 г.]], последвалото я преселение към Бесарабия и връщане на част от бежанците българи от разни краища се установяват в Балчик.
Cлед [[Руско-турска война (1828-1829)|Pуско-турската война от 1828-1829 г.]], последвалото я преселение към Бесарабия и връщане на част от бежанците българи от разни краища се установяват в Балчик.


През 1840-те години забогатялата, придобила самочуствие и отвоювала самостойност българска общност решава да построи свои училище и църква в българския квартал на града – Гемиджийската махала. Начинанието е горещо подкрепено от станалия в 1835 варненския владика [[Йосиф Серчанин|Йосиф]] – родолюбив българин от [[Сяр]]. Най-значим принос на място за реализирането на българското духовно-просветно средище има роденият в [[Трявна]] в 1811 г. виден възрожденец [[Кою Райчев|Никола (Кою) Райчев]], който оглавява българската община в Балчик<ref>[http://balchik.com/cyrkvite-v-balchik/ Велин Нейчев, Църквите в Балчик, в-к „Балчик“, бр. 43 14-23.11.2011]</ref>. Първият възрожденски български храм е съграден заедно с българско училище при него в [[1845]] г.<ref>[http://bgspirit.com/map?view=852 Исторически музей гр. Балчик-www.museumbalchik.com]</ref> под настоятелството на Кою Райчев. За това, че помага на единокръвните си сънародници беломорския българин, митрополит Йосиф е заточен в 1846 г. в Света Гора <ref>[http://pravoslavieto.org/eparh/vnepist.html История на Варненската епархия, официален сайт на Варненската и Великопреславска Света Митрополия]</ref> и владика става гъркът Порфирий.
През 1840-те години забогатялата, придобила самочуствие и отвоювала самостойност българска общност решава да построи свои училище и църква в българския квартал на града – Гемиджийската махала. Начинанието е горещо подкрепено от станалия в 1835 варненския владика [[Йосиф Серчанин|Йосиф]] – родолюбив българин от [[Сяр]]. Най-значим принос на място за реализирането на българското духовно-просветно средище има роденият в [[Трявна]] в 1811 г. виден възрожденец [[Кою Райчев|Никола (Кою) Райчев]], който оглавява българската община в Балчик<ref>[http://obadm.balchik.net/bkpress/ Велин Нейчев, Балчик, градът на надписите - възпоменателните плочи в базиликата Св. Никола в-к „Балчик“, бр. 43 17-23.11.2011]</ref>. Първият възрожденски български храм е съграден заедно с българско училище при него в [[1845]] г.<ref>[http://bgspirit.com/map?view=852 Възрожденски комплекс град Балчик, Исторически музей гр. Балчик-www.museumbalchik.com]</ref> под настоятелството на Кою Райчев. За това, че помага на единокръвните си сънародници беломорския българин, митрополит Йосиф е заточен в 1846 г. в Света Гора <ref>[http://pravoslavieto.org/eparh/vnepist.html История на Варненската епархия, официален сайт на Варненската и Великопреславска Света Митрополия]</ref> и владика става гъркът Порфирий.


В това време Балчик започва да става най-важното износно пристанище на [[Добруджа]] и там пристигат гръцки търговци и агенти на гръцки житарски къщи. През 1847 г. в Балчик се настанява и гръцки консул. Засилващият се национализъм на новообразуваната след Pуско-турската война от 1828-1829 г. гръцка държава намира израз с помощта на [[Цариградска патриаршия| Цариградската партиаршиа]] в ожесточена църковна и културна агресия спрямо коренното българско население. Митрополит Порфирий използва всичката си власт, за да изгони от Балчик служещия на български език епитроп поп Иван и учителя в българското училище Стойко Иванов, черковнославянските книги са продадени на църквата в с. Езерец, в богослужението и учението е натрапен гръцки език, българската църква и училище в 1848 г. са присвоени от гърците и не след дълго са унищожени от пожар.
В това време Балчик започва да става най-важното износно пристанище на [[Добруджа]] и там пристигат гръцки търговци и агенти на гръцки житарски къщи. През 1847 г. в Балчик се настанява и гръцки консул. Засилващият се национализъм на новообразуваната след Pуско-турската война от 1828-1829 г. гръцка държава намира израз с помощта на [[Цариградска патриаршия| Цариградската партиаршиа]] в ожесточена църковна и културна агресия спрямо коренното българско население. Митрополит Порфирий използва всичката си власт, за да изгони от Балчик служещия на български език епитроп поп Иван и учителя в българското училище Стойко Иванов, черковнославянските книги са продадени на църквата в с. Езерец, в богослужението и учението е натрапен гръцки език, българската църква и училище в 1848 г. са присвоени от гърците и не след дълго са унищожени от пожар.


В този труден момент Кою Райчев дарява на българската община сграда в махала Аязмо, близо до морския бряг. Тя е преустроена в българско училище. ПБрез 1851 г. начело на балчишките българи той успява да получи султански ферман за църква. Това дава възможност училището край морето да бъде преустроено в българска църква, наречена „Света Троица“. През 1862 г. гърците успяват да завземат и тази българска църква (върху мястото ѝ срещу пристанището е построен „Марина сити“)<ref>[http://balchik.com/cyrkvite-v-balchik/ Велин Нейчев, Църквите в Бълчик, в-к „Балчик“, бр. 43 14-23.11.2011]</ref>.
В този труден момент Кою Райчев дарява на българската община сграда в махала Аязмо, близо до морския бряг. Тя е преустроена в българско училище. ПБрез 1851 г. начело на балчишките българи той успява да получи султански ферман за църква. Това дава възможност училището край морето да бъде преустроено в българска църква, наречена „Света Троица“. През 1862 г. гърците успяват да завземат и тази българска църква (върху мястото ѝ срещу пристанището е построен „Марина сити“)<ref>[http://balchik.com/cyrkvite-v-balchik/ Велин Нейчев, Църквите в Бълчик, Балчик-ком, 16 04 2012]</ref>.


В резултат на упорита борба, начело на която отново е дядо Кою Райчев, в [[1866]] г. храмът с училището са възстановени на тяхното първоначално място в Гемиджийската или, както я назовава К. Иречек, „Въздушната махала“ от първомайстор [[Георги Денюв]] от село [[Куманите]], [[Дряново|Дряновско]], зограф е Петър Стоянов от [[Котел]], а голямата икона на св. Спиридон е рисувана от Койчо Досюв от Трявна. Тогава към храма е създадено [[взаимно училище]], където се преподава по Бел-Ланкастерската, известна и като [[Взаимоучителен метод|взаимно-учителна методика]]. Това е първото модерно за времето си българско училище в Балчик, днес то е музей.
В резултат на упорита борба, начело на която отново е дядо Кою Райчев, в [[1866]] г. храмът с училището са възстановени на тяхното първоначално място в Гемиджийската или, както я назовава К. Иречек, „Въздушната махала“ от първомайстор [[Георги Денюв]] от село [[Куманите]], [[Дряново|Дряновско]], зограф е Петър Стоянов от [[Котел]], а голямата икона на св. Спиридон е рисувана от Койчо Досюв от Трявна. Тогава към храма е създадено [[взаимно училище]], където се преподава по Бел-Ланкастерската, известна и като [[Взаимоучителен метод|взаимно-учителна методика]]. Това е първото модерно за времето си българско училище в Балчик, днес то е музей.
Ред 75: Ред 75:


== Източници и литература ==
== Източници и литература ==

<references/>
* Балчишките храмове, Варненско-преславска епархия – Балчишка енория, Варна 2009 г.
* Балчишките храмове, Варненско-преславска епархия – Балчишка енория, Варна 2009 г.
* Николай Тулешков, Архитектурното изкуство на старите българи Т. 2-3: Късно Средновековие и Възраждане, София, 2006 г.
* Николай Тулешков, Архитектурното изкуство на старите българи Т. 2-3: Късно Средновековие и Възраждане, София, 2006 г.
Ред 84: Ред 84:
* [https://bg-bg.facebook.com/permalink.php?story_fbid=394060307367615&id=320876007965259 Велин Нейчев, Балчик]
* [https://bg-bg.facebook.com/permalink.php?story_fbid=394060307367615&id=320876007965259 Велин Нейчев, Балчик]
* [http://balchik.com/category/sightseeings/revival-comlex/ Възрожденски комплекс, Балчик]
* [http://balchik.com/category/sightseeings/revival-comlex/ Възрожденски комплекс, Балчик]
* [http://balchik.com/cyrkvite-v-balchik/ Велин Нейчев, общински в-к „Балчик“, бр. 43 от 14-23.11.2011]
* [http://balchik.com/cyrkvite-v-balchik/ Велин Нейчев, balchik.com 16 04 2012]
[[Категория: Балчик]]
[[Категория: Балчик]]
[[Категория:Православни църкви в България|Николай]]
[[Категория:Православни църкви в България|Николай]]

Версия от 13:32, 26 август 2016

Храм „Свети Николай Чудотворец“
Храм „Свети Николай Чудотворец“ в Балчик с градината и камбанарията
Храм „Свети Николай Чудотворец“ в Балчик с градината и камбанарията
43.4147° с. ш. 28.1644° и. д.
Храм „Свети Николай Чудотворец“
Местоположение в Балчик
Вид на храмаправославна църква
Страна България
Населено мястоБалчик
Религияправославие
Статутдействаща църква
Храм „Свети Николай Чудотворец“ в Общомедия

Храм „Свети Николай Чудотворец“ е голяма белокаменна трикорабна православна църква в Балчик, паметник на културата. Намира се в кв. „Хоризонт“ (т.н. „Гемиджийска махала“) на ул. Христо Ботев № 44.

Той е част от възрожденски комплекс, включващ също отделно стояща църковна камбанария (подобна на морски фар), възрожденско училище и градина към храма.

История на храма

Cлед Pуско-турската война от 1828-1829 г., последвалото я преселение към Бесарабия и връщане на част от бежанците българи от разни краища се установяват в Балчик.

През 1840-те години забогатялата, придобила самочуствие и отвоювала самостойност българска общност решава да построи свои училище и църква в българския квартал на града – Гемиджийската махала. Начинанието е горещо подкрепено от станалия в 1835 варненския владика Йосиф – родолюбив българин от Сяр. Най-значим принос на място за реализирането на българското духовно-просветно средище има роденият в Трявна в 1811 г. виден възрожденец Никола (Кою) Райчев, който оглавява българската община в Балчик[1]. Първият възрожденски български храм е съграден заедно с българско училище при него в 1845 г.[2] под настоятелството на Кою Райчев. За това, че помага на единокръвните си сънародници беломорския българин, митрополит Йосиф е заточен в 1846 г. в Света Гора [3] и владика става гъркът Порфирий.

В това време Балчик започва да става най-важното износно пристанище на Добруджа и там пристигат гръцки търговци и агенти на гръцки житарски къщи. През 1847 г. в Балчик се настанява и гръцки консул. Засилващият се национализъм на новообразуваната след Pуско-турската война от 1828-1829 г. гръцка държава намира израз с помощта на Цариградската партиаршиа в ожесточена църковна и културна агресия спрямо коренното българско население. Митрополит Порфирий използва всичката си власт, за да изгони от Балчик служещия на български език епитроп поп Иван и учителя в българското училище Стойко Иванов, черковнославянските книги са продадени на църквата в с. Езерец, в богослужението и учението е натрапен гръцки език, българската църква и училище в 1848 г. са присвоени от гърците и не след дълго са унищожени от пожар.

В този труден момент Кою Райчев дарява на българската община сграда в махала Аязмо, близо до морския бряг. Тя е преустроена в българско училище. ПБрез 1851 г. начело на балчишките българи той успява да получи султански ферман за църква. Това дава възможност училището край морето да бъде преустроено в българска църква, наречена „Света Троица“. През 1862 г. гърците успяват да завземат и тази българска църква (върху мястото ѝ срещу пристанището е построен „Марина сити“)[4].

В резултат на упорита борба, начело на която отново е дядо Кою Райчев, в 1866 г. храмът с училището са възстановени на тяхното първоначално място в Гемиджийската или, както я назовава К. Иречек, „Въздушната махала“ от първомайстор Георги Денюв от село Куманите, Дряновско, зограф е Петър Стоянов от Котел, а голямата икона на св. Спиридон е рисувана от Койчо Досюв от Трявна. Тогава към храма е създадено взаимно училище, където се преподава по Бел-Ланкастерската, известна и като взаимно-учителна методика. Това е първото модерно за времето си българско училище в Балчик, днес то е музей.

Поставена е паметната плоча над входа на храма с надпис: „Прiити блаже любой драже малое наше твоя отъ твоихъ приношенie сего ти храма въздвиженiе и даруй грЂховъ очищенiе благочестивымъ христолюбивымъ жителямъ Балчика болгарскаго языка“. Тя е ползвана за образец и сходна на нея по-късно е изработена и поставена на построената от българите също такава белокаменна, трикорабна възрожденска църква „Свети Харалампий“ в Шабла.

Съвременно състояние

По случай 1300-годишнината от създаването на Българската държава южно от Дунав храмът „Св. Николай Чудотворец“ и скромната сграда на училището са основно реставрирани. Училището е музейна експозиция на българското възрожденско образование. Храмът като първостепенен паметник на културата и стар български християнски център съчетава пълноценното християнско служение с посрещането на туристи, за които се пуска подбрана православна музика от специална уредба. На 9 май 2009 г., с бла­го­с­ло­ви­я­та на Вар­нен­с­кия и Ве­ли­ко пре­с­ла­в­с­ки Ми­т­ро­по­лит Ки­рил, е от­к­рит цър­ко­вен му­зей в хра­ма, един­с­т­вен по ро­да си в епар­хията. В музея на църквата се съхраняват и са изложени в експозиция икони от цяла Добруджа. В градината на храма се пази много стар български каменен кръст, около който в 2009 г. настоятелството изгражда фонтан.

На 27 август 2010 г. в съслужение от архийерейския наместник на Варненско-преславската митрополия и 4 свещеници е тържествено осветена и открита от заместник областния управител на област Добрич паметна мраморна плоча на израслия в Балчик българин от Костурско поручик Андон Калчев – последния виден български революционер в Беломорска Македония, убит в Солун от гърците в 1948 г. Плочата е поставена на южната колона на каменната арка на входа на градината на храма.[5] [6] [7] [8] [9] [10] [11] [12] [13] [14] [15]

През август 2011 г. се съгражда голяма белокаменна възпоменателна чешма в градината на храма с арка и православен кръст в памет на българските военни моряци от Черноморския и Беломорския флот със зидарския труд на инж. Ангел Иванов и арх. Миломир Богданов, по проект на последния и с ценната помощ и дарени материали от негови съмишленици. Осветена е на 19 декември 2011 г. лично от Варненско-преславския митрополит Кирил в съслужение с 2 йереи и настоятеля на храма отец Георги и е открита от кмета на Балчик Николай Ангелов в присъствието на църковното настоятелство и много граждани.[16]

На 10 септември 2013 г. от заместник-кмета на Балчик с благословията на архийерейския наместник на Варненско-преславската митрополия с църковен помен и водосвет и тържествена гражданска церемония е открита поставената на северната колона на каменната арка на входа на градината на храма паметна плоча на родения в Балчик летец изтребител кап. Симеон Михайлов, загинал при защитата на София от британско-американските бомбардировки (1944)[17][18][19].

На 1 август 2016 г. на Възпоменателната чешма е поставен плакет с икона на св. Никола и възпоменателен текст в памет за възрожденеца Кою Райчев, осъществил изграждането на храма, за пострадалия заради застъпничеството за сънародниците си варненски митрополит Йосиф и за моряците от Българския беломорски флот и Черноморските сили на България , на които е посветена чешмата.[20]

Балчишкото гражданство, властите, музеят в града, свещеникът на храма и църковното настоятелство полагат добри грижи за комплекса и днес той е действащ православен храм-музей и културно-историческа забележителност на Добруджа.

Фотогалерия

  • Кулата-камбанария в градината на храма
    Кулата-камбанария в градината на храма
  • Входът към градината на храма с паметната плоча на поручик Калчев
    Входът към градината на храма с паметната плоча на поручик Калчев
  • Откриване на паметната плоча на поручик Андон Калчев[21]
    Откриване на паметната плоча на поручик Андон Калчев[21]
  • Чешмата в памет на българските военни моряци на Бяло и Черно море в градината на храма
    Чешмата в памет на българските военни моряци на Бяло и Черно море в градината на храма
  • Откриване на възпоменателната чешма на моряците от Българския беломорски флот и Черноморските сили на България[22]
    Откриване на възпоменателната чешма на моряците от Българския беломорски флот и Черноморските сили на България[22]
  • Икона на св. Никола с възпоменание на Кою Райчев и моряците от Българския беломорски флот и Черноморските сили на България[23]
    Икона на св. Никола с възпоменание на Кою Райчев и моряците от Българския беломорски флот и Черноморските сили на България[23]
  • Откриване на паметната плоча на капитан Симеон Михайлов[24]
    Откриване на паметната плоча на капитан Симеон Михайлов[24]
  • Фонтан със стар български каменен кръст в градината на храма, дарен от православните в 2010 г.
    Фонтан със стар български каменен кръст в градината на храма, дарен от православните в 2010 г.
  • Интериор на възрожденския храм
    Интериор на възрожденския храм

Източници и литература

  • Балчишките храмове, Варненско-преславска епархия – Балчишка енория, Варна 2009 г.
  • Николай Тулешков, Архитектурното изкуство на старите българи Т. 2-3: Късно Средновековие и Възраждане, София, 2006 г.
  • Миломир Богданов, Каменната архитектура на Северното българско черноморие, Паметници реставрация музеи, 3-6 София 2010 г.

Външни препракти

  1. ↑ Велин Нейчев, Балчик, градът на надписите - възпоменателните плочи в базиликата Св. Никола в-к „Балчик“, бр. 43 17-23.11.2011
  2. ↑ Възрожденски комплекс град Балчик, Исторически музей гр. Балчик-www.museumbalchik.com
  3. ↑ История на Варненската епархия, официален сайт на Варненската и Великопреславска Света Митрополия
  4. ↑ Велин Нейчев, Църквите в Бълчик, Балчик-ком, 16 04 2012
  5. ↑ Българско Национално Радио - Радио Варна
  6. ↑ Дарик нюз
  7. ↑ Варна news 24.bg
  8. ↑ Откриха паметна плоча на убит опълченец, в-к Народно дело Варна 28.08.2010г
  9. ↑ Откриват паметна плоча на Андон Калчев в Балчик, Добрич новини, 24.08.2010
  10. ↑ Радио Добруджа Добрич
  11. ↑ в-к Добруджанска трибуна Добрич
  12. ↑ Паметна плочая на революционера андон Калчев е Открита в Балчик, Общински вестник Балчик бр.30_1-7.09.2010 стр. 5
  13. ↑ в-к Балчишки телеграф бр.29/2010
  14. ↑ Мемориален знак на доц. кап. Андон Калчев - "Костурският орел", в-к Арх и арт форум, бр. 40, 7 октомври, 2010г.
  15. ↑ Откриха паметната плоча на Андон Калчев, Добрич новини 27.08.2010
  16. ↑ Архиерейско Богослужение в старинния храм ,,Св.Николай Мирликийски Чудотворец” в гр.Балчик, Не­го­во Ви­со­ко­п­ре­о­с­ве­щен­с­т­во ос­ве­ти ре­п­ли­ка на па­т­рон­на­та ико­н и но­во­и­з­г­ра­де­ни­те възпоменателна че­ш­ма и фон­тана ",Жи­во­п­ри­ем­ний из­то­ч­ник” в дво­ра на хра­ма Балчишки телеграф 4 януари 2912г.
  17. ↑ ДОБРУДЖАНСКА ТРИБУНА 11 СЕПТЕМВРИ 2013
  18. ↑ Акценти в предаването „Добър ден, Варна“ Радио „Фокус“ 09 септември 2013 09:53 [1]
  19. ↑ Днес в Балчик откриват паметна плоча на авиатора Симеон Михайлов, Moreto.net, Радио Фокус, Вторник, 10 септември 2013 08:33 [2]
  20. ↑ Поменетелен знак-икона на Св. Николай за моряците от Българския беломорски и Черноморски флот, в-к Радетел, бр. 4, 19 август 2016
  21. ↑ Тържество на 27 VIII 2010 г. с участието на зам. областния управител, на Добричка област, архийерейскиа наместник с още 4 йерей, подпредседателя на ВМРО Костадин Костадинов, ивициатора на начинанието арх. Милолмир Богданов, войската и гражданството, гости от страната и чужбина и местни и национални медии за откриването и освещаването на Паметна плоча на израслия в Балчик българин от Костурско поручикАндон Калчев последния виден български революционер в Беломорска Македония, убит в Солун от гърците в 1948 г.
  22. ↑ Освещаване от Варненския и Великопреславски митрополит Кирил и откриване от кмета на Балчик на Възпоменателната мемориална чешма на моряците от Черноморския и Беломорския ни флот издигната от инж. Ангел Иванов и арх. Миломир Богданов, по проект на последния и с помощ и дарени материали от техни съмишлиници в градината на храма Свети Никола в Балчик, 19 декември 2011 г.
  23. ↑ Икона на Св. Никола с текст за възпоменение на възрожденеца Никола (Кою) Райчев, заточения заради застъпничеството за народа си варнански митртополит Йосиф българин от Сяр и моряците от Българския Беломорски и Черноморски флот дарена и поставена на Мемориалната чешма на моряците от Българския Беломорски и Черноморски флот в градината на храма от проектанта и състроител на чешмата арх. Миломир Богданов на 1 август 2016 г.
  24. ↑ На 10 септември 2013 от зам. кмета на Балчик Митко Петров и водача на инициативния комитет Кубрат за почит към българските герои арх. Милолмир Богданов с благословията на архийерейския наместник на Варненско-преславската митрополияотец Иван с църковен помен и водосвет и тържествена гражданска церемония, в присъствието на медиите, многобройно гражданство, представители на музеите в Добрич и Балчик, наДобруджанския научен институт, ВМРО, на гости отСофия, Варна, Добрич и Русия и на потомците на героя е открита паметна плоча на летеца изтребителкап. Симеон Михайлов загинал защитевайки София от англо-американските бомбардировки.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Свети_Николай_(Балчик)&oldid=7420848“.