Мария (съпруга на Иван Владислав): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 45: Ред 45:
През [[1018]] г., когато Иван Владислав загива, Мария оглавява болярската фракция, желаеща капитулацията пред [[Василий II Българоубиец]]. След като пристига в [[Охрид]], Василий получава от царицата короните на българските владетели и царската хазна. В замяна получава титлата ''зости'' (придворна дама) и тя и семейството и&#768; са приети в редовете на византийската аристокрация. Действията на царица Мария вериятно не са посрещнати с одобрение от живите потомци на цар Самуил. Така например в хрониката на Йоан Скилица се разказва, че скоро след превземането на Охрид и Преспа, Василий II отишъл в [[Костур (град)|Костур]] , a ''"там били доведени при него двете дъщери на Самуил, които щом видели Мария, жената на Йоан, застанала до императора, нахвърлили се върхи нея, едва ли не за да я убият. Но императорът успокоил гнева им, като обещал и на тях да даде почести и големи богатсва<ref>Йоан Скилица. Хронография&nbsp;— Цит. по:'''Тъпкова-Заимова''', с. 75</ref>."''
През [[1018]] г., когато Иван Владислав загива, Мария оглавява болярската фракция, желаеща капитулацията пред [[Василий II Българоубиец]]. След като пристига в [[Охрид]], Василий получава от царицата короните на българските владетели и царската хазна. В замяна получава титлата ''зости'' (придворна дама) и тя и семейството и&#768; са приети в редовете на византийската аристокрация. Действията на царица Мария вериятно не са посрещнати с одобрение от живите потомци на цар Самуил. Така например в хрониката на Йоан Скилица се разказва, че скоро след превземането на Охрид и Преспа, Василий II отишъл в [[Костур (град)|Костур]] , a ''"там били доведени при него двете дъщери на Самуил, които щом видели Мария, жената на Йоан, застанала до императора, нахвърлили се върхи нея, едва ли не за да я убият. Но императорът успокоил гнева им, като обещал и на тях да даде почести и големи богатсва<ref>Йоан Скилица. Хронография&nbsp;— Цит. по:'''Тъпкова-Заимова''', с. 75</ref>."''


През [[1029]] г. тя и най-големият и&#768; син Пресиян организират дворцов заговор, целящ да свали тогавашния император [[Роман III Аргир]]. Заговорът е неуспешен, Пресиян е ослепен, а Мария е заточена в Мантилейския манастир в тема Вукеларион ([[Мала Азия]]).
През [[1029]] г. тя и най-големият и&#768; син Пресиян организират дворцов заговор, целящ да свали тогавашния император [[Роман III Аргир]]. Заговорът е неуспешен, Пресиян е ослепен, а Мария е заточена в манастира „Мантинея“ в тема Вукеларион ([[Мала Азия]])<ref>Божилов, 1999</ref>.


== Потомство ==
== Потомство ==

Версия от 16:15, 9 септември 2016

Вижте пояснителната страница за други личности с името Мария.

Мария
царица на България
Лични данни
Родена?
Починала?
Византия
Предшествана отИрина от Лариса
Семейство
Бракцар Иван Владислав

Мария е последната българска царица на Първото българско царство, съпруга на цар Иван Владислав.

Биография

Според някои спорни унгарски източници Мария е дъщеря на бохемския княз Болеслав I от династията на Пршемисловците. Предполага се, че Мария се е омъжила за Иван Владислав през `90-те години на 10 век. Двамата имат 11 деца – шест дъщери и петима синове, имената на следните от които са известни:

Унгарски източници съобщават и за още един син, Никола , починал през 1011 г. и баща на унгарската принцеса Каталина.

През 1018 г., когато Иван Владислав загива, Мария оглавява болярската фракция, желаеща капитулацията пред Василий II Българоубиец. След като пристига в Охрид, Василий получава от царицата короните на българските владетели и царската хазна. В замяна получава титлата зости (придворна дама) и тя и семейството ѝ са приети в редовете на византийската аристокрация. Действията на царица Мария вериятно не са посрещнати с одобрение от живите потомци на цар Самуил. Така например в хрониката на Йоан Скилица се разказва, че скоро след превземането на Охрид и Преспа, Василий II отишъл в Костур , a "там били доведени при него двете дъщери на Самуил, които щом видели Мария, жената на Йоан, застанала до императора, нахвърлили се върхи нея, едва ли не за да я убият. Но императорът успокоил гнева им, като обещал и на тях да даде почести и големи богатсва[1]."

През 1029 г. тя и най-големият ѝ син Пресиян организират дворцов заговор, целящ да свали тогавашния император Роман III Аргир. Заговорът е неуспешен, Пресиян е ослепен, а Мария е заточена в манастира „Мантинея“ в тема Вукеларион (Мала Азия)[2].

Потомство

Източници

  • "Кой кой е в средновековна България", изд. къща "Петър Берон", 1999 г., ISBN 9544020470
  • "История", Златарски, В.
  • Тъпкова-Заимова, В. „Българи родом…“. Комитопулите в летописната и историографската традиция. Велико Търново, 2009.

Бележки

  1. Йоан Скилица. Хронография — Цит. по:Тъпкова-Заимова, с. 75
  2. Божилов, 1999
  3. Златарски, История. Приложение 19