Атина (богиня): Разлика между версии
Редакция без резюме |
LordBumbury (беседа | приноси) м „е“ вместо „се явява“. Ще има грешки, които ще оправя ръчно. |
||
Ред 10: | Ред 10: | ||
Има мит, според който Атина и Посейдон спорили за това кой от тях да бъде покровител на един полис. Накрая решили градът да бъде на този, който му направи най-добър подарък. Посейдон подарил извор, но водата била солена като морската и не ставала за пиене. Атина подарила маслиново дръвче, на което може да се ядат плодовете, да се прави зехтин и да се използва за дървесина. Така Атина спечелила правото да е покровителка на града и в нейна чест хората кръстили града [[Атина]]. |
Има мит, според който Атина и Посейдон спорили за това кой от тях да бъде покровител на един полис. Накрая решили градът да бъде на този, който му направи най-добър подарък. Посейдон подарил извор, но водата била солена като морската и не ставала за пиене. Атина подарила маслиново дръвче, на което може да се ядат плодовете, да се прави зехтин и да се използва за дървесина. Така Атина спечелила правото да е покровителка на града и в нейна чест хората кръстили града [[Атина]]. |
||
Заедно с ролята си на богиня на войната, тя |
Заедно с ролята си на богиня на войната, тя е и девица и защитничка на целомъдрието. Нейни символи сред животните са ''[[змия]]та'', олицетворяваща мъдростта и ''[[сова]]та''. В храма на Атина в Атина, разказва Херодот, е имало огромна змия, пазителка на храма. Сова и змия са охранявали и двореца на [[Минотавър]]а на о. [[Крит]]. Сред атрибутите на Атина е неотменно и ''щитът ѝ'', украсен с главата на [[Горгони|горгоната]] [[Медуза (митология)|Медуза]], за която се счита, че има магическо действие и плаши богове и хора. |
||
В [[древноримска митология|древноримската митология]] Атина се отъждествява с [[Минерва]]. |
В [[древноримска митология|древноримската митология]] Атина се отъждествява с [[Минерва]]. |
Версия от 10:30, 1 ноември 2016
- Вижте пояснителната страница за други значения на Атина.
Атина в древногръцката митология е богинята на мъдростта и на военните стратегии. Тя е една от главните фигури в древногръцката митология и по своята значимост е равна на Зевс, а в периода на матриархата в митологията, даже го превъзхожда.
Според Херодот[1], Атина била дъщеря на бог Посейдон от нимфата Тритонида. Това е древна версия, тъй като е свързана с предшественика на Зевс – Посейдон. Името на Атина се среща под формата на Атана в микенски текстове от 2000 г. пр. Хр.
Според по-късни митове тя е дъщеря е на Зевс и Метида, но не Метида родила детето. Зевс се страхувал, че съпругата му може да роди син, който да вземе властта на Олимп, и погълнал бременната си жена. Метида обаче родила дъщеря и почнала да кове в стомаха му шлем за нея. Зевс получил силно главоболие и повикал на помощ Хефест, който да разцепи главата му, за да го отърве от болката. Оттам излиза Атина с целия си блясък и с нов лъскав шлем. Родена от главата на Зевс[2], тя била най-мъдрата богиня и Гръмовержецът често се съветвал с нея.
Има мит, според който Атина и Посейдон спорили за това кой от тях да бъде покровител на един полис. Накрая решили градът да бъде на този, който му направи най-добър подарък. Посейдон подарил извор, но водата била солена като морската и не ставала за пиене. Атина подарила маслиново дръвче, на което може да се ядат плодовете, да се прави зехтин и да се използва за дървесина. Така Атина спечелила правото да е покровителка на града и в нейна чест хората кръстили града Атина.
Заедно с ролята си на богиня на войната, тя е и девица и защитничка на целомъдрието. Нейни символи сред животните са змията, олицетворяваща мъдростта и совата. В храма на Атина в Атина, разказва Херодот, е имало огромна змия, пазителка на храма. Сова и змия са охранявали и двореца на Минотавъра на о. Крит. Сред атрибутите на Атина е неотменно и щитът ѝ, украсен с главата на горгоната Медуза, за която се счита, че има магическо действие и плаши богове и хора.
В древноримската митология Атина се отъждествява с Минерва.
Най-известните митове, свързани с богинята Атина, са:
- Състезанието ѝ с Арахна по фино тъкане;
- Вземането на Златното руно – Атина участва дейно в строителството на бързия „Арго“;
- Победата на Персей над горгоната Медуза;
- Третият подвиг на Херкулес: Битката със Стимфалийските птици.
Епитетът Палада идва според някои легенди от победата ѝ над гиганта Палант.
Прозвища
Атина, както повечето богове от гръцкия пантеон, имала много имена. Обикновено те са били свързани с някое особено характерно качество на богинята. (Интересното е, че не е било желателно същият епитет да се използва, за да се опише смъртен – хората са се страхували от гнева на боговете.) Атина Палада е може би най-известното прозвище, малко се знае обаче, че Партенонът е наречен така именно на Атина с епитет Партенос – Девица.
Афродита Анадиомена познават всички, само че като „родена от вълните“, Артемида Тавропола пък е повелителка на бикове.
Най-популярните прозвища на Атина са:
- Агелейа („плячконосна“)
- Атритония („неукротима“)
- Булея (от буле – „съветница“)
- Главкопис („светлоока“, „совоока“)
- Ергания („сръчна“)
- Лаосооса („запалваща мъжете“)
- Партенос („девственица“)
- Промахос („бранителка“)
- Пронойа („предвиждаща“)
- Полиухос, Полиада (Градодържителка, покровителка на героите, учените, творците, занаятчиите и градовете)
- Сотейра („спасителка“)
- Фратрия („покровителка на фратриите“)
- Фтисимбротос („човекоубийца“)
Вижте също
Източници
- ↑ Херодот, История 4.180; сравнително пълен списък на класическите източници в (en) William Smith, A Dictionary of Greek and Roman biography and mythology; London: John Murray, (1883), онлайн статия: Athena
- ↑ Eтимологията 'theou noesis', 'мисъл на бога (Зевс)' е предложена, наред с други несъстоятелни обяснения, в диалога Кратил на Платон (407b).
|