Сив кит: Разлика между версии
м Шаблон:IUCN2008 → Шаблон:IUCN |
authority от Q179154 |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Taxobox |
{{Taxobox |
||
| name = Сив кит |
|||
| image_caption = Разпространение на сивия кит |
|||
| image = Graywhale MMC.jpg |
|||
| status = LC |
| status = LC |
||
| status_system = iucn3.1 |
| status_system = iucn3.1 |
||
| Ред 20: | Ред 17: | ||
| species = '''E. robustus''' |
| species = '''E. robustus''' |
||
| species-bg = '''Сив кит''' |
| species-bg = '''Сив кит''' |
||
| binomial_authority = [[Lilljeborg]], 1861 |
|||
| binomial = Eschrichtius robustus |
|||
| range_map = Cetacea range map Gray Whale.png |
|||
}} |
}} |
||
Версия от 20:27, 22 декември 2016
| Сив кит | ||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||
Lilljeborg, 1861 | ||||||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||
| Сив кит в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Сивият кит (Eschrichtius robustus) е представител на Китоподобните близкородствен с Ивичестите китове, но отделен като единствен съвременен представител на семейство Сиви китове (Eschrichtiidae). Добре познат на китоловците в миналото е бил наричан още Дяволска риба, заради нападателното му поведение когато бъде уловен.
Физическа характеристика
- Дължина на тялото около 16 m.
- Тегло около 36 тона.
Както говори наименованието им, тези китове са тъмно сиви на цвят, нашарени с множество по-светло сиви и бели петна от струпване на морски жълъди (ракообразни от подклас Cirripedia) и белези от китови въшки (ракообразни от сем. Cyamidae). За разлика от Ивичестите китове имат само 2-5 гънки на гушата си и нямат гръбен плавник, а само няколко гръбначни издатини.
Разпространение
Сивите китове се срещат в Северния Тихи океан: североизточна (американска) популация и критично застрашена северозападна (азиатска) популация. Съществувала е и трета популация в Северния Атлантик, но тя е унищожена още през 17 век, най-вероятно вследствие на китолова.
Популация
Азиатската популация сиви китове наброява не повече от 300 индивида, чиито миграционен маршрут е все още неизвестен, но се предполага че е между Охотско море и бреговете на Южна Корея. По-голямата американска популация наброява 20-22 хиляди индивида които мигрират между крайбрежията на Аляска и Долна Калифорния, Мексико.
Миграция
Сивите китове мигрират на юг през есента за да се размножават и женските да родят своите малки в по-топли води. През пролетта се отправят на север за да се хранят. При лятната си миграция към Берингово и Чукотско море американските сиви китове изминават около 16-22 хиляди километра със средна скорост от 5 км/ч. и това е една от най-дългите годишни миграции на бозайници. Наблюдението на сиви китове по маршрута на тяхната миграция е превърнато в туристическа атракция, която предоставя на всеки реалната възможност да се докосне до тези изключителни създания в естествената им среда.
Хранене
Като представители на Беззъбите (баленови) китове сивите китове се хранят с бентосни (дънни) ракообразни, които обръщайки се на една страна (обикновено дясната) загребват от морското дъно и пресяват с помощта на балените си от вода и пясък. Хранят се обилно през лятото в северните води, а през останалата част от годината разчитат предимно на натрупаните мазнини. По време на миграцията обаче не пропускат възможност да се нахранят.
Природозащитен статус
Сивият кит е вписан в Червения списък на световнозатрашените видове на IUCN като вид с малък риск, зависим от опазване[2].
Бележки
- ↑ Eschrichtius robustus (Lilljeborg, 1861). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Eschrichtius robustus (IUCN Red List of Threatened Species, 2007)