Георги Лозанов: Разлика между версии

Георги Лозанов
	Георги Лозанов
български медиен експерт
Роден	26 април 1958 г. (66 г.) София, България
Учил в	Софийски университет
Научна дейност
Област	Културология, изкуствознание
Работил в	Софийски университет
Семейство
Уебсайт	lozanov.info

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 09:54, 3 март 2017

Тази статия е за медийния експерт. За психолога и специалист по сугестология вижте Георги Лозанов (психолог).

Георги Лозанов Георгиев е български експерт по медии и журналистика.

Биография

Произход и образование

Георги Лозанов е роден на 26 април 1958 година в София в семейството на архитектите Лозан Лозанов и Олга Станева. Сестра му Олга Лозанова е дългогодишен програмен директор на НТВ.

През 1981 г. завършва специалност „Философия“ в Софийския университет.

Кариера на журналист и медиен експерт

Работи в списание „Българско фото“ между 1983 и 1989 г., а след това е редактор и заместник-главен редактор на вестник „Култура“ (от 1989) и главен редактор на списание „Егоист“ (в последната година от съществуването му - 2004-2006). Главен редактор на списание „Пет звезди“ (2006-2010). ^[1]

Доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийски университет (от 1994). Гост преподавател в Нов български университет, НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и Националната художествена академия „Николай Павлович“.

Ръководител на катедра „Печат и книгоиздаване“ във Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ „Св. Климент Охридски“ (1995-1998, 2004-2007).

От самото основаване на медиен регулаторен орган в България Лозанов е негов член:

1997-2001: Национален съвет за радио и телевизия (НСРТ), от президентската квота
2001-2004: Съвет за електронни медии (СЕМ).
2004-2007: председател е на управителния съвет на Българската медийна коалиция.
от 2010: член от парламентарната квота и председател на Съвета за електронни медии (СЕМ). Подава оставка през 2016 г. един месец преди изтичането на мандата.

Колумнист на вестник „Стандарт“ (1992-1995), вестник „24 часа“ (2003-) и вестник „Хасковска Марица“ (2009-).

От самото откриване на галерия СИБАНК (2008-2011 - галерия „Върхове“, след 2011 - „Credo Bonum“) е неин художествен консултант (2003-). ^[2]

От 22 януари 2017 г. започва свое авторско предаване по телевизия Bulgaria on Air - „Необичайните заподозрени“.^[3]^[4]

Участие в журита

Председател на журито на наградата Хеликон за съвременна българска художествена проза (2011).^[5]

Член на журито на петото издание на наградата „Вик“ за български роман на годината (2008).

Председател на журито на Деветия медиен фестивал за радио и телевизионни програми за изкуство и култура „Осмата муза“, организиран от НДК. ^[6]

Член на журито на Годишните медийни награди M-Tel Media Masters за журналистика в областта на телекомуникациите (2010). ^[7]

Член на журито на конкурса „Снимка на годината - България 2012“, организиран от Canon Bulgaria. ^[8] ^[9]

Член на журито на антинаградите „Големият брат“, които „се присъждат на държавни структури, частни компании или отделни личности, които с действията си са нарушили правото на лична неприкосновеност и защитата на личните данни на гражданите“. ^[10]

Член на журито на наградата „Съвременна българска драматургия“, организиран от фондация АСКЕЕР. ^[11]

Обществена дейност

Член на СБЖ.
Член-основател на граждански форум „Свободно слово“.
Член основател на Българско фотографско сдружение.
Член-основател на Център за независима журналистика.
Член-основател на фондация „Национален съвет за журналистическа етика“.
Инициатор на гражданската акция „Чисти гласове“ (допринесла за отварянето на архивите на ДС в България).
Член-основател на фондация „Медийна демокрация“ (2007).^[12]

Позиции

Поддържа дясна позиция за реформа в културата, изискваща максимално раздържавяване; при това е убеден, че творческите гилдии трябва да бъдат и граждански организации.^[13]

Награди

2001 – носител на годишната награда на дружество „Гражданин“ за политика и обществени науки (присъжда му се „за достойно гражданско поведение и проявен висок професионализъм при отстояването на свободата на словото и на медиите“)^[14]
2002 – носител на първата Годишна награда на Българската медийна коалиция за цялостен принос към утвърждаването независимите медии и ценностите на гражданското общество

Библиография

Лозанов е автор на повече от 100 научни студии и над 200 статии, посветени на въпросите на електронните и печатните медии, културологията, философията, естетиката, литературната критика и изкуствознанието.

Авторски книги

„Какъвто трябваше да бъда“. Пловдив: Летера, 2010, 184 с. (ISBN 9789545166518)
(заедно с Павел Койчев) „Пластики и прочити“. 2010, 72 с.^[15], ^[16]
„Мое дясно“. София: Сиела, 2011, 428 с. (ISBN 978-954-2809-17-3)^[17], ^[18], ^[19]

Съставителство

„Медии и митове“. (заедно с Орлин Спасов). София: УИ „Св. Климент Охридски“ - ФЖМК, 2000, 408 с.^[20]
„Медии и преход“. (заедно с Орлин Спасов). София: Център за развитие на медиите, 2000 (ISBN 954-90517-2-2)
„24 часа: Вестникът“. (заедно с Орлин Спасов и Росен Янков). София: Труд, 2001, 223 с. (ISBN 954-528-235-5)
„Дневен Труд: Лидерът“. (заедно с Орлин Спасов). София: Труд, 2002, 239 с. (ISBN 954-528-344-0)^[21]
„bTV: новата визия“. (заедно с Орлин Спасов). София: Фондация „Медийна демокрация“, 2008, 288 с.^[22]
„Медиите и политиката“. (заедно с Орлин Спасов). София: Фондация „Медийна демокрация“, 2011, 255 с.

и др.

Източници

↑ Катерина Запрянова, „Георги Лозанов в Експериментът“, сп. „Тема“, бр. 4 (327), 28 януари 2008 г.
↑ Галерия „Credo Bonum“ - за нас, сайт на галерия „Credo Bonum“.
↑ „Георги Лозанов стартира собствено предаване по Bulgaria ON AIR“, в. „Труд“, 5 януари 2017 г.
↑ „Георги Лозанов търси „Необичайните заподозрени“ по Bulgaria ON AIR“, сайт на Bulgaria ON AIR, 5 януари 2017 г.
↑ Жури 2011, сайт на награда „Хеликон“
↑ „БНТ с пет награди от медийния фестивал „Осмата муза“, БНТ, 09.01.2013
↑ „M-Tel раздава медийни награди“, в. „Новинар“, 18 март 2010
↑ „Canon стартира конкурс: Снимка на годината - България 2012“, списание „View Sofia“, 16 януари 2013
↑ „Снимка на годината „България 2012“, „Фото Култ“, 09.01.2013
↑ Жури на наградите „Големият брат“, сайт на наградите „Големият брат“
↑ Георги Лозанов - член на журито на на наградата „Съвременна българска драматургия“, сайт на наградите „АСКЕЕР“
↑ Фондация „Медийна демокрация“ - за нас
↑ Георги Лозанов, „Не вкарвайте културата в кюпа“, в. „Труд“, 21 май 2010 г.
↑ „Георги Лозанов получи награда за принос в политиката и обществените науки“, News.bg, 28.12.2001 г.
↑ Лиляна Караджова, „Георги Лозанов в симпатичен тандем с Павел Койчев“, отзив във в. „Новинар“, 25 октомври 2010 г.
↑ Марин Бодаков, „Павел Койчев, Георги Лозанов. Пластики и прочити“, рец. за в. „Култура“, бр.40 (2613), 19 ноември 2010 г.
↑ Йордан Велев, „Георги Лозанов събра статиите си в сборника „Мое дясно“, рец. за електронния вестник „Mediapool“, 25 април 2011 г.
↑ Лилия Томова, „Мое дясно“ - реално, но последно“, рец. за в. „Дума“, бр. 95, 27 април 2011 г.
↑ Атанас Ждребев, „Медии, политика и истина в Мое дясно“, рец. за в. „Култура“, бр.21 (2639), 3 юни 2011 г.
↑ Калина Мичева, „Медии и митове“, рец. за в. „Култура“, бр.30, 4 август 2000 г.
↑ Марин Бодаков, „Критика на битовия разум“, рец. за в. „Култура“, бр.44, 29 ноември 2002 г.
↑ Милена Кирова, „bTV – между чудовището и капката“, рец. за в. „Култура“, бр.22 (2549), 12 юни 2009 г.

Външни препратки

[1] Катерина Запрянова, „Георги Лозанов в Експериментът“, сп. „Тема“, бр. 4 (327), 28 януари 2008 г.

[2] Галерия „Credo Bonum“ - за нас, сайт на галерия „Credo Bonum“.

[3] „Георги Лозанов стартира собствено предаване по Bulgaria ON AIR“, в. „Труд“, 5 януари 2017 г.

[4] „Георги Лозанов търси „Необичайните заподозрени“ по Bulgaria ON AIR“, сайт на Bulgaria ON AIR, 5 януари 2017 г.

[5] Жури 2011, сайт на награда „Хеликон“

[6] „БНТ с пет награди от медийния фестивал „Осмата муза“, БНТ, 09.01.2013

[7] „M-Tel раздава медийни награди“, в. „Новинар“, 18 март 2010

[8] „Canon стартира конкурс: Снимка на годината - България 2012“, списание „View Sofia“, 16 януари 2013

[9] „Снимка на годината „България 2012“, „Фото Култ“, 09.01.2013

[10] Жури на наградите „Големият брат“, сайт на наградите „Големият брат“

[11] Георги Лозанов - член на журито на на наградата „Съвременна българска драматургия“, сайт на наградите „АСКЕЕР“

[12] Фондация „Медийна демокрация“ - за нас

[13] Георги Лозанов, „Не вкарвайте културата в кюпа“, в. „Труд“, 21 май 2010 г.

[14] „Георги Лозанов получи награда за принос в политиката и обществените науки“, News.bg, 28.12.2001 г.

[15] Лиляна Караджова, „Георги Лозанов в симпатичен тандем с Павел Койчев“, отзив във в. „Новинар“, 25 октомври 2010 г.

[16] Марин Бодаков, „Павел Койчев, Георги Лозанов. Пластики и прочити“, рец. за в. „Култура“, бр.40 (2613), 19 ноември 2010 г.

[17] Йордан Велев, „Георги Лозанов събра статиите си в сборника „Мое дясно“, рец. за електронния вестник „Mediapool“, 25 април 2011 г.

[18] Лилия Томова, „Мое дясно“ - реално, но последно“, рец. за в. „Дума“, бр. 95, 27 април 2011 г.

[19] Атанас Ждребев, „Медии, политика и истина в Мое дясно“, рец. за в. „Култура“, бр.21 (2639), 3 юни 2011 г.

[20] Калина Мичева, „Медии и митове“, рец. за в. „Култура“, бр.30, 4 август 2000 г.

[21] Марин Бодаков, „Критика на битовия разум“, рец. за в. „Култура“, бр.44, 29 ноември 2002 г.

[22] Милена Кирова, „bTV – между чудовището и капката“, рец. за в. „Култура“, бр.22 (2549), 12 юни 2009 г.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]

[17]

[18]

[19]

[20]

[21]

[22]

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 | име              = Георги Лозанов
 | име-оригинал     =
-| категория        = културолог
+| категория        = философ
 | описание         = български медиен експерт
 | портрет          = Georgi-Lozanov-20090423-1.jpg
@@ Ред 25: / Ред 25: @@
 == Биография ==
+=== Произход и образование ===
 Георги Лозанов е роден на [[26 април]] [[1958]] година в [[София]] в семейството на архитектите [[Лозан Лозанов]] и Олга Станева. Сестра му Олга Лозанова е дългогодишен програмен директор на [[Нова телевизия|НТВ]].
-През 1981 г. завършва специалност „Философия“ в [[Софийския университет]]. Работи в списание ''„Българско фото“'' между 1983 и 1989 г., а след това е редактор и заместник-главен редактор на вестник [[Култура (вестник)|''„Култура“'']] (от 1989) и главен редактор на списание [[Егоист (списание)|„Егоист“]] (в последната година от съществуването му - 2004-2006). Главен редактор на списание „Пет звезди“ (2006-2010). <ref>Катерина Запрянова, [http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=156&aid=4113 „Георги Лозанов в Експериментът“], сп. „Тема“, бр. 4 (327), 28 януари 2008 г.</ref>
+През 1981 г. завършва специалност „Философия“ в [[Софийския университет]].
+=== Кариера на журналист и медиен експерт ===
+Работи в списание ''„Българско фото“'' между 1983 и 1989 г., а след това е редактор и заместник-главен редактор на вестник [[Култура (вестник)|''„Култура“'']] (от 1989) и главен редактор на списание [[Егоист (списание)|„Егоист“]] (в последната година от съществуването му - 2004-2006). Главен редактор на списание „Пет звезди“ (2006-2010). <ref>Катерина Запрянова, [http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=156&aid=4113 „Георги Лозанов в Експериментът“], сп. „Тема“, бр. 4 (327), 28 януари 2008 г.</ref>
 Доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийски университет (от 1994). Гост преподавател в [[Нов български университет]], [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кр. Сарафов“]], [[Пловдивски университет|Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“]] и [[Национална художествена академия|Националната художествена академия „Николай Павлович“]].
@@ Ред 39: / Ред 43: @@
 * от 2010: член от парламентарната квота и председател на [[Съвет за електронни медии|Съвета за електронни медии (СЕМ)]]. Подава оставка през 2016 г. един месец преди изтичането на мандата.
-Колумнист на вестник [[Стандарт (вестник)|''„Стандарт“'']] (1992-1995), вестник [[24 часа (вестник)|''„24 часа“'']] (2003-) и вестник „Хасковска Марица“ (2009-).
+Колумнист на вестник „[[Стандарт (вестник)|Стандарт]]“ (1992-1995), вестник „[[24 часа (вестник)|24 часа]]“ (2003-) и вестник „Хасковска Марица“ (2009-).
-От самото откриване на галерия СИБАНК (2008-2011 - галерия „Върхове“, след 2011 - „Credo Bonum“) е неин художествен консултант (2003-). <ref>[http://credo-gallery.bg/bg/about Галерия „Credo Bonum“ - за нас], сайт на галерия „Credo Bonum“</ref>
+От самото откриване на галерия СИБАНК (2008-2011 - галерия „Върхове“, след 2011 - „Credo Bonum“) е неин художествен консултант (2003-). <ref>[http://credo-gallery.bg/bg/about Галерия „Credo Bonum“ - за нас], сайт на галерия „Credo Bonum“.</ref>
+От 22 януари 2017 г. започва свое авторско предаване по телевизия [[Bulgaria on Air]] - „Необичайните заподозрени“.<ref>[https://trud.bg/георги-лозанов-стартира-собствено-пр/ „Георги Лозанов стартира собствено предаване по Bulgaria ON AIR“], в. [[Труд (вестник)|„Труд“]], 5 януари 2017 г.</ref><ref>[http://www.bgonair.bg/press/2017-01-05/georgi-lozanov-tarsi-neobichaynite-zapodozreni-po-bulgaria-on-air „Георги Лозанов търси „Необичайните заподозрени“ по Bulgaria ON AIR“], сайт на Bulgaria ON AIR, 5 януари 2017 г.</ref>
-Лозанов е автор на повече от 100 научни студии и над 200 статии, посветени на въпросите на [[електронни медии|електронните]] и [[печатни медии|печатните медии]], [[културология]]та, [[философия]]та, [[естетика]]та, литературната критика и [[изкуствознание]]то.
+=== Участие в журита ===
 Председател на журито на наградата [[Хеликон (литературна награда)|Хеликон]] за съвременна българска художествена проза (2011).<ref>[http://nagrada.helikon.bg/2011/nagrada/283_zhuri.html Жури 2011], сайт на награда „Хеликон“</ref>
@@ Ред 59: / Ред 64: @@
 Член на журито на наградата „Съвременна българска драматургия“, организиран от фондация АСКЕЕР. <ref>[http://www.askeer.bg/index.php?id=1781 Георги Лозанов - член на журито на на наградата „Съвременна българска драматургия“], сайт на наградите „АСКЕЕР“</ref>
-== Обществена дейност ==
+=== Обществена дейност ===
 * Член на [[Съюз на българските журналисти|СБЖ]].
 * Член-основател на граждански форум „Свободно слово“.
@@ Ред 69: / Ред 74: @@
 == Позиции ==
-Поддържа дясна позиция за реформа в културата, изискваща максимално раздържавяване; при това е убеден, че творческите гилдии трябва да бъдат и граждански организации.<ref>Георги Лозанов, [http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=488136 „Не вкарвайте културата в кюпа“], в. [[Труд (вестник)|„Труд“]], 21 май 2010 г.</ref>
+Поддържа дясна позиция за реформа в културата, изискваща максимално раздържавяване; при това е убеден, че творческите гилдии трябва да бъдат и граждански организации.<ref>Георги Лозанов, [https://web.archive.org/web/20100524104736/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=488136 „Не вкарвайте културата в кюпа“], в. [[Труд (вестник)|„Труд“]], 21 май 2010 г.</ref>
 == Награди ==
@@ Ред 75: / Ред 80: @@
 * 2002 – носител на първата Годишна награда на Българската медийна коалиция за цялостен принос към утвърждаването независимите медии и ценностите на гражданското общество
+== Библиография ==
-== Книги ==
+Лозанов е автор на повече от 100 научни студии и над 200 статии, посветени на въпросите на [[електронни медии|електронните]] и [[печатни медии|печатните медии]], [[културология]]та, [[философия]]та, [[естетика]]та, литературната критика и [[изкуствознание]]то.
+=== Авторски книги ===
 * „Какъвто трябваше да бъда“. Пловдив: Летера, 2010, 184 с. (ISBN 9789545166518)
-* (заедно с Павел Койчев) „Пластики и прочити“. 2010, 72 с.<ref>Лиляна Караджова, [http://novinar.bg/news/georgi-lozanov-v-simpatichen-tandem-s-pavel-kojchev_MzQwOTsyMA==.html „Георги Лозанов в симпатичен тандем с Павел Койчев“], отзив във в. [[Новинар (вестник)|„Новинар“]], 25 октомври 2010 г.</ref>, <ref>[[Марин Бодаков]], [http://www.kultura.bg/bg/article/view/17659 „Павел Койчев, Георги Лозанов. Пластики и прочити“], рец. за в. „Култура“, бр.40 (2613), 19 ноември 2010 г.</ref>
+* (заедно с Павел Койчев) „Пластики и прочити“. 2010, 72 с.<ref>Лиляна Караджова, [http://archive.is/kKAqA „Георги Лозанов в симпатичен тандем с Павел Койчев“], отзив във в. [[Новинар (вестник)|„Новинар“]], 25 октомври 2010 г.</ref>, <ref>[[Марин Бодаков]], [http://www.kultura.bg/bg/article/view/17659 „Павел Койчев, Георги Лозанов. Пластики и прочити“], рец. за в. „Култура“, бр.40 (2613), 19 ноември 2010 г.</ref>
-* „Мое дясно“. София: Сиела, 2011, 428 с. (ISBN 978-954-2809-17-3)<ref>Йордан Велев, [http://www.mediapool.bg/%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D0%BB%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D1%81%D1%8A%D0%B1%D1%80%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B8-%D0%B2-%D1%81%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BC%D0%BE%D0%B5-%D0%B4%D1%8F%D1%81%D0%BD%D0%BE-news178653.html „Георги Лозанов събра статиите си в сборника „Мое дясно“], рец. за електронния вестник „Mediapool“, 25 април 2011 г.</ref>, <ref>Лилия Томова, [http://www.duma.bg/node/13982 „Мое дясно“ - реално, но последно“], рец. за в. [[Дума (вестник)|„Дума“]], бр. 95, 27 април 2011 г.</ref>, <ref>Атанас Ждребев, [http://www.kultura.bg/bg/article/view/18480 „Медии, политика и истина в ''Мое дясно''“], рец. за в. „Култура“, бр.21 (2639), 3 юни 2011 г.</ref>
+* „Мое дясно“. София: Сиела, 2011, 428 с. (ISBN 978-954-2809-17-3)<ref>Йордан Велев, [http://www.mediapool.bg/georgi-lozanov-sabra-statiite-si-v-sbornika-moe-dyasno-news178653.html „Георги Лозанов събра статиите си в сборника „Мое дясно“], рец. за електронния вестник „Mediapool“, 25 април 2011 г.</ref>, <ref>Лилия Томова, [http://www.duma.bg/node/13982 „Мое дясно“ - реално, но последно“], рец. за в. [[Дума (вестник)|„Дума“]], бр. 95, 27 април 2011 г.</ref>, <ref>Атанас Ждребев, [http://www.kultura.bg/bg/article/view/18480 „Медии, политика и истина в ''Мое дясно''“], рец. за в. „Култура“, бр.21 (2639), 3 юни 2011 г.</ref>
 === Съставителство ===
-* „Медии и митове“. (заедно с [[Орлин Спасов]]). София: УИ „Св. Климент Охридски” - ФЖМК, 2000, 408 с.<ref>Калина Мичева, [http://www.kultura.bg/media/my_html/2141/medii.htm „Медии и митове“], рец. за в. „Култура“, бр.30, 4 август 2000 г.</ref>
+* „Медии и митове“. (заедно с [[Орлин Спасов]]). София: УИ „Св. Климент Охридски“ - ФЖМК, 2000, 408 с.<ref>Калина Мичева, [http://www.kultura.bg/media/my_html/2141/medii.htm „Медии и митове“], рец. за в. „Култура“, бр.30, 4 август 2000 г.</ref>
 * „Медии и преход“. (заедно с Орлин Спасов). София: Център за развитие на медиите, 2000 (ISBN 954-90517-2-2)
 * „24 часа: Вестникът“. (заедно с Орлин Спасов и Росен Янков). София: Труд, 2001, 223 с. (ISBN 954-528-235-5)
@@ Ред 90: / Ред 98: @@
 == Източници ==
-{{reflist|2}}
+{{reflist|3}}
 == Външни препратки ==
@@ Ред 96: / Ред 104: @@
 * [http://www.omda.bg/bulg/NEWS/personal/lozanov_g.htm Биография на Георги Лозанов на сайта OMDA]
 * [http://www.public-republic.com/georgi-lozanov Георги Лозанов на сайта Public Republic]
+* [http://primo.nalis.bg/primo_library/libweb/action/search.do?dscnt=0&vl(1UI0)=contains&scp.scps=scope%3A(ALL)%2Cscope%3A(LSU_aricles+)&frbg=&vl(28101403UI1)=all_items&tab=default_tab&dstmp=1488534322377&srt=rank&vl(12610808UI0)=any&ct=search&mode=Basic&dum=true&indx=1&vl(freeText0)=Георги+Лозанов&vid=NALIS_VIEW&fn=search От и за Георги Лозанов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България]
 {{Нормативен контрол|TYP=p|GND=139352031|LCCN=n2004041302|VIAF=51078099|ISNI=0000000071478555}}
@@ Ред 103: / Ред 112: @@
 [[Категория:Български изкуствоведи]]
 [[Категория:Български арт критици]]
+[[Категория:Фотография в България]]
 [[Категория:Възпитаници на Софийския университет]]
 [[Категория:Преподаватели в Софийския университет]]