Ижица: Разлика между версии
м вместо кирилска буква - Кирилски знак |
м Старобългарски език; форматиране: 2 интервала, заглавие-стил, кавички, тире, тире-числа (ползвайки Advisor) |
||
Ред 11: | Ред 11: | ||
|ulc=0477}} |
|ulc=0477}} |
||
'''{{Unicode|Ѵ}}''', '''{{Unicode|ѵ}}''' или '''Ѝжицата''' е [[буква]] от ранната [[кирилица]]. Тя се използва за изразяване на [[ипсилон]] (Υ, υ) в думи, произлизащи от [[гръцки език|гръцкия]], като например с{{unicode|ѵ}}нодъ. Тъй като тя олицетворява същия звук {{IPA|[i]}} като буквата '''[[И]]''', с времето започва да се смята за излишна. |
'''{{Unicode|Ѵ}}''', '''{{Unicode|ѵ}}''' или '''Ѝжицата''' е [[буква]] от ранната [[кирилица]]. Тя се използва за изразяване на [[ипсилон]] (Υ, υ) в думи, произлизащи от [[гръцки език|гръцкия]], като например с{{unicode|ѵ}}нодъ. Тъй като тя олицетворява същия звук {{IPA|[i]}} като буквата '''[[И]]''', с времето започва да се смята за излишна. |
||
Употребата на ижица в [[руски език|руския]] език през осемнадесети и деветнадесети век става все по-рядка. Към началото на XX<sup>-ти</sup> век е останала едва една дума с относително застопорен правопис, включваща ижица: м{{unicode|ѵ}}ро (миро̀) и съответните производни. В правописната реформа от [[1918]] г. буквата не се споменава, което води до нейното отмиране без официално оповестяване. Главната буква ижица традиционно присъства в руските книги вместо римската цифра V. |
Употребата на ижица в [[руски език|руския]] език през осемнадесети и деветнадесети век става все по-рядка. Към началото на XX<sup>-ти</sup> век е останала едва една дума с относително застопорен правопис, включваща ижица: м{{unicode|ѵ}}ро (миро̀) и съответните производни. В правописната реформа от [[1918]] г. буквата не се споменава, което води до нейното отмиране без официално оповестяване. Главната буква ижица традиционно присъства в руските книги вместо римската цифра V. |
||
Ижицата все още се използва за предаването на [[ |
Ижицата все още се използва за предаването на [[Старобългарски език|старобългарски (църковнославянски)]] текстове. Също като съвременния гръцки ипсилон, тя може да се произнася като ''и'' или ''в''. Основното разграничително правило е следното: ижица с ударение е гласна и се чете като ''и''; ижица без ударение е съгласна и се чете като ''в''. Неударената ижица, изразяваща звука ''и'', е белязана със специален разграничителен знак – т. нар. „кендима“ (от гръцкото ''κέντημα''). Обликът на кендимата върху ижицата може да е разнообразен: в книгите от руски произход обикновено изглежда като двойно остро ударение. |
||
'''{{Unicode|Ѷ}}''', '''{{Unicode|ѷ}}''' или '''Ижицата с кендима''' съответства на гръцкия ипсилон с „диалѝтика“ (Ϋ, ϋ), но правописното значение е доста различно: гърците използват диалитиката, за да не се образуват ненужни дифтонги със съседните гласни, докато славянската ижица с кендима може да се срещне навсякъде, даже и в съседство да няма други гласни. Ижицата се използва до около [[1860]] г. и в [[румънска кирилица|румънската кирилица]]. |
'''{{Unicode|Ѷ}}''', '''{{Unicode|ѷ}}''' или '''Ижицата с кендима''' съответства на гръцкия ипсилон с „диалѝтика“ (Ϋ, ϋ), но правописното значение е доста различно: гърците използват диалитиката, за да не се образуват ненужни дифтонги със съседните гласни, докато славянската ижица с кендима може да се срещне навсякъде, даже и в съседство да няма други гласни. Ижицата се използва до около [[1860]] г. и в [[румънска кирилица|румънската кирилица]]. |
||
Ред 34: | Ред 34: | ||
* [[V (латиница)]] |
* [[V (латиница)]] |
||
==Използвани източници== |
== Използвани източници == |
||
* [http://www.uni-giessen.de/partosch/eurotex99/berdnikov2.pdf A Berdnikov and O Lapko, |
* [http://www.uni-giessen.de/partosch/eurotex99/berdnikov2.pdf A Berdnikov and O Lapko, „Old Slavonic and Church Slavonic in TEX and Unicode“, EuroTEX ’99 Proceedings], September 1999 ([[Portable Document Format|PDF]]) |
||
* F Lauritzen, Michael the Grammarian's irony about hypsilon: a step towards reeconstructing byzantine pronuntiation, Byzantinoslavica 67 (2009) 231 |
* F Lauritzen, Michael the Grammarian's irony about hypsilon: a step towards reeconstructing byzantine pronuntiation, Byzantinoslavica 67 (2009) 231 – 240 |
||
{{Кутия Кирилица}} |
{{Кутия Кирилица}} |
||
[[Категория:Кирилски букви]] |
[[Категория:Кирилски букви]] |
||
[[Категория:Български исторически правопис]] |
[[Категория:Български исторически правопис]] |
Версия от 09:45, 27 март 2017
Кирилска буква Ѵ | ||||||
---|---|---|---|---|---|---|
Уникод (hex) | ||||||
Главна: U+0474 | ||||||
Mалка: U+0475 |
Кирилски знак Ѷ | ||||||
---|---|---|---|---|---|---|
Уникод (hex) | ||||||
Главна: U+0476 | ||||||
Mалка: U+0477 |
Ѵ, ѵ или Ѝжицата е буква от ранната кирилица. Тя се използва за изразяване на ипсилон (Υ, υ) в думи, произлизащи от гръцкия, като например сѵнодъ. Тъй като тя олицетворява същия звук [i] като буквата И, с времето започва да се смята за излишна.
Употребата на ижица в руския език през осемнадесети и деветнадесети век става все по-рядка. Към началото на XX-ти век е останала едва една дума с относително застопорен правопис, включваща ижица: мѵро (миро̀) и съответните производни. В правописната реформа от 1918 г. буквата не се споменава, което води до нейното отмиране без официално оповестяване. Главната буква ижица традиционно присъства в руските книги вместо римската цифра V.
Ижицата все още се използва за предаването на старобългарски (църковнославянски) текстове. Също като съвременния гръцки ипсилон, тя може да се произнася като и или в. Основното разграничително правило е следното: ижица с ударение е гласна и се чете като и; ижица без ударение е съгласна и се чете като в. Неударената ижица, изразяваща звука и, е белязана със специален разграничителен знак – т. нар. „кендима“ (от гръцкото κέντημα). Обликът на кендимата върху ижицата може да е разнообразен: в книгите от руски произход обикновено изглежда като двойно остро ударение.
Ѷ, ѷ или Ижицата с кендима съответства на гръцкия ипсилон с „диалѝтика“ (Ϋ, ϋ), но правописното значение е доста различно: гърците използват диалитиката, за да не се образуват ненужни дифтонги със съседните гласни, докато славянската ижица с кендима може да се срещне навсякъде, даже и в съседство да няма други гласни. Ижицата се използва до около 1860 г. и в румънската кирилица.
Кодиране | Регистър | Десетичен | Шестнадесетичен | Осмичен | Двоичен |
---|---|---|---|---|---|
Уникод за Ѵ | Голяма | 1140 | 0474 | 002160 | 0000010001110100 |
Малка | 1141 | 0475 | 002161 | 0000010001110101 | |
Уникод за Ѷ | Голяма | 1142 | 0476 | 002162 | 0000010001110110 |
Малка | 1143 | 0477 | 002163 | 0000010001110111 |
Вижте също
Използвани източници
- A Berdnikov and O Lapko, „Old Slavonic and Church Slavonic in TEX and Unicode“, EuroTEX ’99 Proceedings, September 1999 (PDF)
- F Lauritzen, Michael the Grammarian's irony about hypsilon: a step towards reeconstructing byzantine pronuntiation, Byzantinoslavica 67 (2009) 231 – 240
|