Веселин Стоянов: Разлика между версии

Веселин Стоянов
	Веселин Стоянов
	Портретна снимка, 1939 г. Източник: ДА „Архиви“, 1939 г.
Информация
Роден	20 април 1902 г. Шумен, Княжество България
От	България
Починал	29 юни 1969 г. (67 г.) София, България
Стил	симфония
Професии	композитор

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 23:14, 1 май 2017

Веселин Анастасов Стоянов е български композитор, пианист, музикален педагог и общественик. ^[1]^[2]

Биография

Роден на 20 април 1902 г. в Шумен, в семейството на Анастас Стоянов. Бъдещият композитор израства в среда с прогресивни възгледи. Родствени връзки сближават семейството с Добри Войников. Музиката заема важно място в живота на Веселин Стоянов още в детските му години. Той учи пиано първоначално при баща си, а след това – от 1922 г. – при своя брат Андрей Стоянов в Държавната музикална академия. Там той проявява качествата си и таланта на пианист с големи възможности. Завършва Музикалната академия като пианист през 1926 година.

Неговата всестранна надареност неудържимо го влече към творчество и през 1926 година той заминава за Виена. Там изучава композиция при проф. Франц Шмид, пиано при проф. Виктор Ебенщайн и известно време при проф. Пол дьо Кон. В тези години съзрява талантът на композитора и укрепва високото му изпълнителско майсторство. През 1930 г. Стоянов се завръща в България и се включва активно в обществено-музикалния живот. Участва в дружеството „Съвременна музика“, концертира, създава редица произведения.

През 1937 г. започва преподавателска дейност, а по-късно става професор по музикално-теоретични дисциплини в Държавната музикална академия. В своята педагогическа дейност Веселин Стоянов издига равнището на музикалната теория в България. Под неговото вещо ръководство израства и укрепва цяло поколение български композитори: Тодор Попов, Димитър Петков, Стефан Ременков, Александър Текелиев, Иван Маринов и др.

Жизнената натура на Стоянов, неговото чувство за хумор се проявяват особено силно в музикално-сценичния жанр. През 1958 г. се появява операта „Хитър Петър“, в която оживяват образите на старата народна приказка, а през 1966 г. е завършен и балетът „Папеса Йоанна“, от който са извлечени две сюити за оркестър.

Веселин Стоянов умира на 29 юни 1969 година в София.

Признание и награди

Герой на социалистическия труд и лауреат на Димитровска награда.

Произведения

Оркестрова музика
- Две симфонии
- Гротескна симфонична сюита „Бай Ганю“,
- Празнична увертюра“
- Симфоничната поема „Кървава песен“,
- Рапсодия за симфоничен оркестър
Концерти
- Три концерта за пиано и оркестър
- Концерт за цигулка и оркестър
- Концерт за виолончело и оркестър
- Концертино за цигулка
Опери
- „Женско царство“, либрето Стефан Костов по едноименната му комедия (София, 1935)
- „Саламбо“, либрето Б. Борозанов по романа "Саламбо" на Густав Флобер (София, 1940)
- „Хитър Петър“
Балет „Папеса Йоанна“, либрето по едноименния роман на Емануел Роидис (София, 1969)
Кантати "Да бъде ден“, „Добрият ученик“, „Балада за невестата“
Произведения за пиано
- Три пиеси за пиано: Прелюд, Ноктюрно, Етюд

Източници

[1] Биография и произведения в сайта на Съюза на българските композитори

[2] Веселин Стоянов – драмата на противоречието, Боянка Арнаудова

[1]

[2]

@@ Ред 29: / Ред 29: @@
 Роден на [[20 април]] [[1902]] г. в [[Шумен]], в семейството на Анастас Стоянов. Бъдещият композитор израства в среда с прогресивни възгледи. Родствени връзки сближават семейството с [[Добри Войников]]. [[Музика]]та заема важно място в живота на Веселин Стоянов още в детските му години. Той учи [[пиано]] първоначално при баща си, а след това – от 1922 г. – при своя брат Андрей Стоянов в [[Държавна музикална академия|Държавната музикална академия]]. Там той проявява качествата си и таланта на пианист с големи възможности. Завършва Музикалната академия като пианист през 1926 година.
-Неговата всестранна надареност неудържимо го влече към творчество и през 1926 година той заминава за [[Виена]]. Там изучава [[композиция]] при проф. Франц Шмид, пиано при проф. Виктор Ебенщайн и известно време при проф. Пол дьо Кон. В тези години съзрява талантът на композитора и укрепва високото му изпълнителско майсторство. През 1930 г. Стоянов се завръща в България и се включва активно в обществено-музикалния живот. Участва в дружеството „Съвременна музика“, концертира, създава редица произведения.
+Неговата всестранна надареност неудържимо го влече към творчество и през 1926 година той заминава за [[Виена]]. Там изучава [[Композиция (музика)|композиция]] при проф. Франц Шмид, пиано при проф. Виктор Ебенщайн и известно време при проф. Пол дьо Кон. В тези години съзрява талантът на композитора и укрепва високото му изпълнителско майсторство. През 1930 г. Стоянов се завръща в България и се включва активно в обществено-музикалния живот. Участва в дружеството „Съвременна музика“, концертира, създава редица произведения.
-През 1937 г. започва преподавателска дейност, а по-късно става професор по музикално-теоретични дисциплини в Държавната музикална академия. В своята педагогическа дейност Веселин Стоянов издига равнището на музикалната теория в България. Под неговото вещо ръководство израства и укрепва цяло поколение български композитори: [[Тодор Попов]], [[Димитър Петков (композитор)|Димитър Петков]], [[Стефан Ременков]], [[Александър Текелиев]], [[Иван Маринов]] и др.
+През 1937 г. започва преподавателска дейност, а по-късно става професор по музикално-теоретични дисциплини в Държавната музикална академия. В своята педагогическа дейност Веселин Стоянов издига равнището на музикалната теория в България. Под неговото вещо ръководство израства и укрепва цяло поколение български композитори: [[Тодор Попов]], [[Димитър Петков (композитор)|Димитър Петков]], [[Стефан Ременков]], [[Александър Текелиев]], [[Иван Маринов (композитор)|Иван Маринов]] и др.
 Жизнената натура на Стоянов, неговото чувство за хумор се проявяват особено силно в музикално-сценичния жанр. През 1958 г. се появява операта „Хитър Петър“, в която оживяват образите на старата народна приказка, а през 1966 г. е завършен и балетът „Папеса Йоанна“, от който са извлечени две [[сюита|сюити]] за оркестър.