Валерий Лобановски: Разлика между версии
м Калиникус премести страница „Валерий Лобановский“ като „Валерий Лобановски“ |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Футболист |
{{Футболист |
||
| име = Валерий |
| име = Валерий Лобановски |
||
| снимка = Valeri Lobanovsky.jpg |
| снимка = Valeri Lobanovsky.jpg |
||
| описание = |
| описание = |
||
Ред 32: | Ред 32: | ||
}} |
}} |
||
'''Валерий |
'''Валерий Лобановски''' е съветски и украински футболист и треньор. Легендарен наставник на [[Динамо Киев]], начело на който е многократен шампион на СССР и Украйна, двукратен носител на [[КНК]] и носител на [[Суперкупа на УЕФА|Суперкупата на УЕФА]]. Треньор на съветския национален отбор в три периода, Лобановски извежда „червената армия“ до участия на две световни първенства и едно европейско. |
||
Считан е за един от най-добрите треньори във футболната история, попадайки в различни авторитетни класации.<ref>[http://www.espnfc.com/story/1515677/greatest-managers-no-8-valeri-lobanovsky Greatest Managers, No. 8: Lobanovsky]</ref><ref>[http://www.worldsoccer.com/features/the-greatest-manager-of-all-time-341473 The Greatest manager of all time]</ref> |
Считан е за един от най-добрите треньори във футболната история, попадайки в различни авторитетни класации.<ref>[http://www.espnfc.com/story/1515677/greatest-managers-no-8-valeri-lobanovsky Greatest Managers, No. 8: Lobanovsky]</ref><ref>[http://www.worldsoccer.com/features/the-greatest-manager-of-all-time-341473 The Greatest manager of all time]</ref> |
||
Ред 38: | Ред 38: | ||
== Кариера == |
== Кариера == |
||
=== Като футболист === |
=== Като футболист === |
||
[[File:Кутові Лобановського.svg|thumb|left|200px|„Падащият лист“ на |
[[File:Кутові Лобановського.svg|thumb|left|200px|„Падащият лист“ на Лобановски, изпълнен от корнер.]] |
||
Кариерата си на футболист |
Кариерата си на футболист Лобановски започва в [[Динамо Киев]] през 1955 г. От 1957 г. е в първия тим. Дебюта си Валерий прави на 29 май 1959 г. срещу [[ЦСК МО]]. През 1960 г. се утвърждава като титуляр в Динамо и е повикан в националния отбор на СССР. Лобановски обаче не успява да се наложи в тима на Сборная, поради голямата конкуренция в нападение и записва едва 2 срещи. |
||
През 1961 г. става шампион на СССР с Динамо, като тимът става първият немосковски първенец на съюза. Нападателят е основен играч на киевляните до средата на 60-те години. През 1964 г. преминава в тима на [[Черноморец Одеса]], където играе 2 сезона. След това |
През 1961 г. става шампион на СССР с Динамо, като тимът става първият немосковски първенец на съюза. Нападателят е основен играч на киевляните до средата на 60-те години. През 1964 г. преминава в тима на [[Черноморец Одеса]], където играе 2 сезона. След това Лобановски играе и за [[Шахтьор Донецк]], където е капитан на тима. Футболната си кариера приключва на 29 години, през 1968 г. |
||
Като футболист нападателят е техничен и издръжлив, предпочитащ да играе на левия фланг на атаката. Нестандартното мислене на терена и своенравните решения обогатяват арсенала на футболиста. Запазена марка на Лобановский е ударът „падащ лист“, при който топката постепенно се спуска към вратата криволинейно. <ref>[http://www.ng.ru/style/2002-05-15/12_tajectory.html Траектория сухого листа]</ref> |
Като футболист нападателят е техничен и издръжлив, предпочитащ да играе на левия фланг на атаката. Нестандартното мислене на терена и своенравните решения обогатяват арсенала на футболиста. Запазена марка на Лобановский е ударът „падащ лист“, при който топката постепенно се спуска към вратата криволинейно. <ref>[http://www.ng.ru/style/2002-05-15/12_tajectory.html Траектория сухого листа]</ref> |
||
Ред 47: | Ред 47: | ||
=== Като треньор === |
=== Като треньор === |
||
==== Началото в Днипро ==== |
==== Началото в Днипро ==== |
||
Скоро след края на футболната си кариера |
Скоро след края на футболната си кариера Лобановски застава начело на днепропетровския [[Днипро Днепропетровск|Днипро]]. За три години успява да изведе тима от Трета лига до [[Шампионат на СССР по футбол|Висшата лига]] и да достигне 1/2 финал в турнира за [[Купа на СССР по футбол|националната купа]]. В двубоите за купата Днипро елиминира родния на Лобановски [[Динамо Киев]] и това убеждава „синьо-белите“ в качествата на младия наставник. |
||
==== Динамо Киев. Евроуспехи ==== |
==== Динамо Киев. Евроуспехи ==== |
||
[[File:Dynamo Kiev (1975).jpg|thumb|left|Динамо Киев – носител на КНК за 1975 г.]] |
[[File:Dynamo Kiev (1975).jpg|thumb|left|Динамо Киев – носител на КНК за 1975 г.]] |
||
През октомври 1973 г. |
През октомври 1973 г. Лобановски поема [[Динамо Киев]]. През 1974 г. извежда тима до дубъл – победи в шампионата и купата на СССР. Това е първи подобен успех за Динамо за пръв път от 8 години. На следващия сезон Динамо отново е шампион на страната и става първият съветски отбор, спечелил [[евротурнир]]. Киевляни триумфират в турнира [[КНК]], побеждавайки на финала унгарския [[Ференцварош]].<ref>[http://retrofball.blogspot.bg/2012/11/1975.html КНК 1975: Валери Лобановски създаде исторически Динамо (Киев)]</ref> Същата година отборът вдига и [[Суперкупа на УЕФА|Суперкупата на УЕФА]], след като надделява над европейския клубен шампион [[Байерн Мюнхен]]. Голяма заслуга за изграждането на тима има работата на Лобановский с юношите и специалната методика на неговия помощник [[Олег Базилевич]] за работа с младежите. |
||
Паралелно с Динамо, в периода 1974 – 1976 |
Паралелно с Динамо, в периода 1974 – 1976 Лобановски е треньор и на националния отбор на СССР. През 1976 г. печели бронзов медал от [[Монреал 1976|Олимпиадата в Монреал]]. Това обаче не удовлетровява футболната федерация и наставникът е сменен от [[Никита Симонян]]. |
||
През 1977 г. Динамо печели титлата на СССР, допускайки само 1 загуба в 30-те кръга. Отборът се представя достойно и в [[КЕШ|Купата на Европейските шампиони]], където достига 1/2 финал. До края на първия си период в Динамо Лобановский е шампион на съюза още два пъти и печели две купи на страната. |
През 1977 г. Динамо печели титлата на СССР, допускайки само 1 загуба в 30-те кръга. Отборът се представя достойно и в [[КЕШ|Купата на Европейските шампиони]], където достига 1/2 финал. До края на първия си период в Динамо Лобановский е шампион на съюза още два пъти и печели две купи на страната. |
||
Ред 60: | Ред 60: | ||
==== Начело на Динамо и СССР ==== |
==== Начело на Динамо и СССР ==== |
||
[[File:1988-NED-URS 1988-FIN-Euro.svg|thumb|200px|Съставът на |
[[File:1988-NED-URS 1988-FIN-Euro.svg|thumb|200px|Съставът на Лобановски на финала на Евро 1988.]] |
||
През лятото на 1984 г. треньорът се завръща начело на [[Динамо Киев]], който по това време е в криза. Тимът завършва сезона 10-ти (най-лош резултат в последните 34 години), достига едва 1/8-финал в купата и не блести в турнира за [[Купата на УЕФА]]. Във втория период на Лобановски в Динамо той дава шанс на множество млади футболисти да развият потенциала си: [[Алексей Михайличенко]], [[Игор Беланов]], [[Алекасндър Заваров]] стават лидери на тима заедно с вече опитните [[Олег Блохин]], [[Владимир Бесонов]] и [[Анатолий Демяненко]]. |
През лятото на 1984 г. треньорът се завръща начело на [[Динамо Киев]], който по това време е в криза. Тимът завършва сезона 10-ти (най-лош резултат в последните 34 години), достига едва 1/8-финал в купата и не блести в турнира за [[Купата на УЕФА]]. Във втория период на Лобановски в Динамо той дава шанс на множество млади футболисти да развият потенциала си: [[Алексей Михайличенко]], [[Игор Беланов]], [[Алекасндър Заваров]] стават лидери на тима заедно с вече опитните [[Олег Блохин]], [[Владимир Бесонов]] и [[Анатолий Демяненко]]. |
||
Ред 70: | Ред 70: | ||
==== В Арабския свят ==== |
==== В Арабския свят ==== |
||
Сезон 1990 се оказва последен за |
Сезон 1990 се оказва последен за Лобановски в съветския футбол. В края на годината той напуска [[Динамо Киев]] като шампион и носител на Купата на СССР. Треньорската си кариера украинецът продължава начело на националния отбор на {{имеНОФ|ОАЕ}}. Успява да изведе емирствата до 4-то място в турнира за [[Купа на Азия по футбол|Купата на Азия]] през 1992 г. В периода 1994 – 1996 г. е треньор на {{имеНОФ|Кувейт}}, с който е бронзов медалист от [[Азиатски игри|Азиатските игри]]. |
||
==== Трети период в Динамо Киев ==== |
==== Трети период в Динамо Киев ==== |
||
[[File:Banner Valery Lobanovsky.jpg|thumb|left|200px|Банер на привържениците на Динамо Киев.]] |
[[File:Banner Valery Lobanovsky.jpg|thumb|left|200px|Банер на привържениците на Динамо Киев.]] |
||
През 1997 г. Лобановский за трети път в кариерата си поема [[Динамо Киев]]. Специалистът отново изгражда състава си около младите и перспективни играчи. Особено се отличава нападателното дуо [[Андрий Шевченко]] – [[Сергей Ребров]], подпомагани от [[Валентин Белкевич]] и [[Каха Каладзе]]. Отборът няма конкуренция в местното първенство, печелейки 5 поредни титли под ръководството на |
През 1997 г. Лобановский за трети път в кариерата си поема [[Динамо Киев]]. Специалистът отново изгражда състава си около младите и перспективни играчи. Особено се отличава нападателното дуо [[Андрий Шевченко]] – [[Сергей Ребров]], подпомагани от [[Валентин Белкевич]] и [[Каха Каладзе]]. Отборът няма конкуренция в местното първенство, печелейки 5 поредни титли под ръководството на Лобановски. В [[Шампионската лига]] киевляни играят наравно с европейските грандове и достигат 1/2-финалната фаза през сезон 1998/99, когато тимът побеждава имена като [[ФК Арсенал|Арсенал]] и [[Реал Мадрид]].<ref>[http://www.fanface.bg/ultra/item/11829-снимки-и-видео-забравените-отбори-динамо-киев-на-лобановски-и-шевченко.html СНИМКИ И ВИДЕО: Забравените отбори: Динамо Киев на Лобановски и Шевченко]</ref> |
||
С продажбата на „Златното поколение“ ([[Андрий Шевченко|Шевченко]], [[Сергей Ребров|Ребров]], [[Олег Лужний|Лужний]]) Динамо вече не е конкурентоспособен в Европа, а водещи играчи стават предимно чужденци като [[Георги Пеев]], [[Флорин Чернат]] и [[Максим Шацких]]. |
С продажбата на „Златното поколение“ ([[Андрий Шевченко|Шевченко]], [[Сергей Ребров|Ребров]], [[Олег Лужний|Лужний]]) Динамо вече не е конкурентоспособен в Европа, а водещи играчи стават предимно чужденци като [[Георги Пеев]], [[Флорин Чернат]] и [[Максим Шацких]]. |
||
През 2000 г. |
През 2000 г. Лобановски поема националния тим на {{имеНОФ|Украйна}} и го извежда на плейоф за класиране на [[Световно първенство по футбол 2002|Световното първенство]]. Там обаче Украйна губи от {{имеНОФ|Германия}} и треньорът подава оставка. |
||
На 7 май 2002 г. спецът получава инсулт по време на гостуването на Динамо на [[Металург (Запорожие)]]. Шест дни по-късно великият треньор почива. |
На 7 май 2002 г. спецът получава инсулт по време на гостуването на Динамо на [[Металург (Запорожие)]]. Шест дни по-късно великият треньор почива. |
||
Ред 84: | Ред 84: | ||
== Памет == |
== Памет == |
||
[[File:Пам'ятник В. В. Лобановському Київ Грушевського Михайла вул., 3.JPG|thumb|200px|Паметник на Лобановски пред стадиона на Динамо Киев.]] |
[[File:Пам'ятник В. В. Лобановському Київ Грушевського Михайла вул., 3.JPG|thumb|200px|Паметник на Лобановски пред стадиона на Динамо Киев.]] |
||
На 15 май 2002 г. финалът на [[Шампионската лига]] между [[Реал Мадрид]] и [[Байер (Леверкузен)]] започва с минута мълчание в памет на |
На 15 май 2002 г. финалът на [[Шампионската лига]] между [[Реал Мадрид]] и [[Байер (Леверкузен)]] започва с минута мълчание в памет на Лобановски. След смъртта на треньора стадионът на [[Динамо Киев]] е кръстен на негово име. През 2003 г. около стадиона е издигнат паметник на наставника. Неговото име носят улици в Киев и Запорожие. |
||
В памет на треньора се провежда мемориален турнир, в който участват младежки национални отбори. През 2008 г. [[Пети канал]] снима документален филм за треньорската кариера на украинеца. |
В памет на треньора се провежда мемориален турнир, в който участват младежки национални отбори. През 2008 г. [[Пети канал]] снима документален филм за треньорската кариера на украинеца. |
||
Валерий |
Валерий Лобановски е посмъртно удостоен със званието [[Герой на Украйна]] и с Рубинов орден на [[УЕФА]] за принос в развитието на футбола. |
||
== Успехи == |
== Успехи == |
Версия от 19:13, 14 май 2017
Валерий Лобановски | |||||||||
Лична информация | |||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Прякор | Полковника | ||||||||
Роден | Валерий Василиевич Лобановский 6 януари 1939 г. | ||||||||
Починал | 13 май 2002 г. | ||||||||
Ръст | 187 см | ||||||||
Пост | нападател | ||||||||
Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
Треньор | |||||||||
| |||||||||
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . | |||||||||
Валерий Лобановски в Общомедия |
Валерий Лобановски е съветски и украински футболист и треньор. Легендарен наставник на Динамо Киев, начело на който е многократен шампион на СССР и Украйна, двукратен носител на КНК и носител на Суперкупата на УЕФА. Треньор на съветския национален отбор в три периода, Лобановски извежда „червената армия“ до участия на две световни първенства и едно европейско.
Считан е за един от най-добрите треньори във футболната история, попадайки в различни авторитетни класации.[1][2]
Кариера
Като футболист
Кариерата си на футболист Лобановски започва в Динамо Киев през 1955 г. От 1957 г. е в първия тим. Дебюта си Валерий прави на 29 май 1959 г. срещу ЦСК МО. През 1960 г. се утвърждава като титуляр в Динамо и е повикан в националния отбор на СССР. Лобановски обаче не успява да се наложи в тима на Сборная, поради голямата конкуренция в нападение и записва едва 2 срещи.
През 1961 г. става шампион на СССР с Динамо, като тимът става първият немосковски първенец на съюза. Нападателят е основен играч на киевляните до средата на 60-те години. През 1964 г. преминава в тима на Черноморец Одеса, където играе 2 сезона. След това Лобановски играе и за Шахтьор Донецк, където е капитан на тима. Футболната си кариера приключва на 29 години, през 1968 г.
Като футболист нападателят е техничен и издръжлив, предпочитащ да играе на левия фланг на атаката. Нестандартното мислене на терена и своенравните решения обогатяват арсенала на футболиста. Запазена марка на Лобановский е ударът „падащ лист“, при който топката постепенно се спуска към вратата криволинейно. [3]
Като треньор
Началото в Днипро
Скоро след края на футболната си кариера Лобановски застава начело на днепропетровския Днипро. За три години успява да изведе тима от Трета лига до Висшата лига и да достигне 1/2 финал в турнира за националната купа. В двубоите за купата Днипро елиминира родния на Лобановски Динамо Киев и това убеждава „синьо-белите“ в качествата на младия наставник.
Динамо Киев. Евроуспехи
През октомври 1973 г. Лобановски поема Динамо Киев. През 1974 г. извежда тима до дубъл – победи в шампионата и купата на СССР. Това е първи подобен успех за Динамо за пръв път от 8 години. На следващия сезон Динамо отново е шампион на страната и става първият съветски отбор, спечелил евротурнир. Киевляни триумфират в турнира КНК, побеждавайки на финала унгарския Ференцварош.[4] Същата година отборът вдига и Суперкупата на УЕФА, след като надделява над европейския клубен шампион Байерн Мюнхен. Голяма заслуга за изграждането на тима има работата на Лобановский с юношите и специалната методика на неговия помощник Олег Базилевич за работа с младежите.
Паралелно с Динамо, в периода 1974 – 1976 Лобановски е треньор и на националния отбор на СССР. През 1976 г. печели бронзов медал от Олимпиадата в Монреал. Това обаче не удовлетровява футболната федерация и наставникът е сменен от Никита Симонян.
През 1977 г. Динамо печели титлата на СССР, допускайки само 1 загуба в 30-те кръга. Отборът се представя достойно и в Купата на Европейските шампиони, където достига 1/2 финал. До края на първия си период в Динамо Лобановский е шампион на съюза още два пъти и печели две купи на страната.
Украинецът се завръща начело на СССР след края на Мондиал 1982. Специалистът обаче не успява да класира Сборная за Евро 1984 и е уволнен.
Начело на Динамо и СССР
През лятото на 1984 г. треньорът се завръща начело на Динамо Киев, който по това време е в криза. Тимът завършва сезона 10-ти (най-лош резултат в последните 34 години), достига едва 1/8-финал в купата и не блести в турнира за Купата на УЕФА. Във втория период на Лобановски в Динамо той дава шанс на множество млади футболисти да развият потенциала си: Алексей Михайличенко, Игор Беланов, Алекасндър Заваров стават лидери на тима заедно с вече опитните Олег Блохин, Владимир Бесонов и Анатолий Демяненко.
Резултатите не закъсняват. Още на следващата година киевляни завоюват дубъл, не оставяйки конкуренция на противниците. През 1986 г. Динамо Киев защитава титлата си и за втори път печели КНК след победа над Атлетико Мадрид във финала.[5]
Същата година наставникът за трети път в кариерата си поема СССР. Участва със Сборная на Мондиал 1986 и повиква в състава 13 футболисти от своя Динамо.[6] СССР достига 1/8 финал, отпадайки драматично от Белгия с резултат 3:4.
През сезон 1987 г. Динамо отново играе 1/2 финал в КЕШ, но през втория полусезон тимът се отпуска, а контузията на Александър Заваров повлиява на цялостната игра. Тимът завършва едва 6-ти в първенството. Въпреки това, Валерий Василиевич не изневерява на стила си и повиква всички основни играчи на „синьо-белите“ в националния тим за предстоящото Евро 1988. На турнира във ФРГ Сборная достига до финала, където губи от Холандия. Две години по-късно треньорът води СССР на Световното първенство в Италия, но там отборът отпада още в групите.
В Арабския свят
Сезон 1990 се оказва последен за Лобановски в съветския футбол. В края на годината той напуска Динамо Киев като шампион и носител на Купата на СССР. Треньорската си кариера украинецът продължава начело на националния отбор на ОАЕ. Успява да изведе емирствата до 4-то място в турнира за Купата на Азия през 1992 г. В периода 1994 – 1996 г. е треньор на Кувейт, с който е бронзов медалист от Азиатските игри.
Трети период в Динамо Киев
През 1997 г. Лобановский за трети път в кариерата си поема Динамо Киев. Специалистът отново изгражда състава си около младите и перспективни играчи. Особено се отличава нападателното дуо Андрий Шевченко – Сергей Ребров, подпомагани от Валентин Белкевич и Каха Каладзе. Отборът няма конкуренция в местното първенство, печелейки 5 поредни титли под ръководството на Лобановски. В Шампионската лига киевляни играят наравно с европейските грандове и достигат 1/2-финалната фаза през сезон 1998/99, когато тимът побеждава имена като Арсенал и Реал Мадрид.[7]
С продажбата на „Златното поколение“ (Шевченко, Ребров, Лужний) Динамо вече не е конкурентоспособен в Европа, а водещи играчи стават предимно чужденци като Георги Пеев, Флорин Чернат и Максим Шацких.
През 2000 г. Лобановски поема националния тим на Украйна и го извежда на плейоф за класиране на Световното първенство. Там обаче Украйна губи от Германия и треньорът подава оставка.
На 7 май 2002 г. спецът получава инсулт по време на гостуването на Динамо на Металург (Запорожие). Шест дни по-късно великият треньор почива.
Памет
На 15 май 2002 г. финалът на Шампионската лига между Реал Мадрид и Байер (Леверкузен) започва с минута мълчание в памет на Лобановски. След смъртта на треньора стадионът на Динамо Киев е кръстен на негово име. През 2003 г. около стадиона е издигнат паметник на наставника. Неговото име носят улици в Киев и Запорожие.
В памет на треньора се провежда мемориален турнир, в който участват младежки национални отбори. През 2008 г. Пети канал снима документален филм за треньорската кариера на украинеца.
Валерий Лобановски е посмъртно удостоен със званието Герой на Украйна и с Рубинов орден на УЕФА за принос в развитието на футбола.
Успехи
Като футболист
- Шампион на СССР – 1961
- Купа на СССР – 1964
- В списъка „33 най-добри футболисти“ – 1960 – № 2, 1962 – № 2
Като треньор
- Шампион на СССР – 1974, 1975, 1977, 1980, 1981, 1985, 1986, 1990
- Купа на СССР – 1974, 1978, 1982, 1985, 1987, 1990
- Шампион на Украйна – 1997, 1998, 1999, 2000, 2001
- Купа на Украйна – 1998, 1999, 2000
- №2 в класацията „Треньор на годината“ на World Soccer – 1986
- В „Десетте велики треньори на УЕФА“ – 2016 [8]
Източници
- ↑ Greatest Managers, No. 8: Lobanovsky
- ↑ The Greatest manager of all time
- ↑ Траектория сухого листа
- ↑ КНК 1975: Валери Лобановски създаде исторически Динамо (Киев)
- ↑ 30 лет победе в Кубке Кубков!
- ↑ Големият Динамо (Киев)
- ↑ СНИМКИ И ВИДЕО: Забравените отбори: Динамо Киев на Лобановски и Шевченко
- ↑ In profile: Valeriy Lobanovskiy