Харитон Драговитийски: Разлика между версии
източник |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Личност |
{{Личност |
||
| име = Харитон |
|||
| категория = епископ |
| категория = епископ |
||
| портрет = BASA 1318K-1-5918 Dragovitiiski episkop Hariton 1924, Plovdiv (crop).jpg |
| портрет = BASA 1318K-1-5918 Dragovitiiski episkop Hariton 1924, Plovdiv (crop).jpg |
||
Ред 8: | Ред 9: | ||
}} |
}} |
||
'''Харитон |
'''Харитон''' (светско име '''Христо Христов Вълчев-Аджамовски'''<ref>Борис Цацов [https://www.google.ru/search?tbm=bks&hl=ru&q=%22%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE+%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2+%D0%92%D1%8A%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%90%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%22#newwindow=1&hl=ru&tbm=bks&q=%22%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE+%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2+%D0%92%D1%8A%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%90%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%22 Архиереите на Българската православна църква: Биографичен сборник]</ref>) е български духовник, [[Драговитийска епархия|драговитийски епископ]] на [[Българска православна църква|Българската православна църква]], ректор на [[Софийска духовна семинария|Софийската духовна семинария]].<ref name="Екзарх Йосиф 412">{{cite book |title= Екзарх Йосиф I в спомени на съвременници |last=Темелски |first= Христо |year=1995 |publisher= Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ |location=София |isbn= 954-07-0530-4 |pages= 412 }}</ref> |
||
==Биография== |
==Биография== |
Версия от 20:07, 6 юни 2017
Харитон | |
български духовник | |
1924 г. | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Религия | православие |
Учил в | Цариградска българска духовна семинария |
Семейство | |
Подпис | |
Харитон в Общомедия |
Харитон (светско име Христо Христов Вълчев-Аджамовски[1]) е български духовник, драговитийски епископ на Българската православна църква, ректор на Софийската духовна семинария.[2]
Биография
Роден е в 1880 година в троянското село Патрешко в бедно семейство, като израства без баща. На 7 години е даден като послушник в съседния Троянски манастир. Учи в Орешак и прогимназия в Троян на издръжка на манастира. В 1898 година приема монашеска подстрижка, а в 1900 година става йеродякон. В 1901 година заминава да учи в Цариградската българска духовна семинария, която завършва в 1907 година. От 1907 до 1909 година е екзархийски дякон. В 1909 година е изпратен от екзарх Йосиф I Български да учи в Киевската духовна академия, която завършва в 1913 година.[3] Завръща се и отново от 1913 до 1914 година е дякон на екзарха. На 1 юли 1914 година е ръкоположен за йеромонах, а на 16 ноември 1914 г. става архимандрит. В 1914 година е библиотекар на Светия Синод на екзархията. От 1914 до 1915 година управлява Ловчанската епархия. След смъртта на екзарха от 1915 до 1917 година е екзархийски наместник в османската столица. От 1918 до 1924 година е протосингел на Пловдивската епархия.[2]
На 14 януари 1924 година е ръкоположен за драговитийски епископ. По време на българското управление във Вардарска Македония Струмишка епархия е присъединена към Драмска и е формирана Струмишко-Драмска епархия, като временното управление на епархията е дадено на митрополит Борис Неврокопски с помощник епископ Харитон Драговитийски. В 1943 година епархиите отново са разделени.[4][5]
Умира в София в 25 март 1958 година.[2]
Автор е на история на Троянския манастир.[6]
Бележки
- ↑ Борис Цацов Архиереите на Българската православна църква: Биографичен сборник
- ↑ а б в Темелски, Христо. Екзарх Йосиф I в спомени на съвременници. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995. ISBN 954-07-0530-4. с. 412.
- ↑ Выпускники Киевской духовной академии 1823-1869, 1885-1915 гг.
- ↑ Стоянова, Ваня. Беломорието под българското управление през Втората световна война. София, в: Националното обединение на България 1940 - 1944 г., Македонски научен институт, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 107.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Възстановяване на екзархийското наследство в Македония. София, в: Националното обединение на България 1940 - 1944 г., Македонски научен институт, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 131.
- ↑ Троянският манастир „Успение Пресв. Богородици“. История и документи. Драговитийски епископ Харитон. София, Синодално издателство, 1958.