Вера Деянова: Разлика между версии

Вера Деянова
	Вера Деянова
Родена	7 март 1946 г. (78 г.) София, Царство България
Професия	преводач на художествена литература
Националност	България
Жанр	поезия, проза, есеистика
Награди	1995: Годишна награда на Съюза на преводачите в България.; 1998: Почетно отличие Заслужил за полската култура.; 2001: Кавалерски кръст на Ордена за заслуги на Република Полша.
Уебсайт	http://dejana.darl.eu/
	Вера Деянова в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 14:14, 26 юли 2017

Вера Деянова е български преводач на художествена литература от полски език.

Биография

Вера Деянова е родена на 7 март 1946 г. в София. През 1969 г. завършва българска филология и история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с работа върху творчеството на писателя Константин Константинов. През 1976-1979 прави редовна докторантура по социология на културата и медиите във Варшавския университет с научен ръководител проф. Юзеф Конджелски.

Участва в Първия и Втория световен конгрес на преводачите на полска литература – Краков 2005, 2009.

През 2008 г. специализира в Краков със стипендия за преводите си на полския поет Збигнев Херберт.^[1]

Член е на Съюза на българските журналисти (от 1976) и на Съюза на преводачите в България (от 1996).

Професионален път

1972-1976: Редактор в Българско радио, Главна редакция „Култура“.
1980-1990: Зам. гл. редактор, „Проучвания на програмите и аудиторията“ в Българско радио и Българска телевизия.
1990-1993: Зам. гл. редактор, научно-образователна програма „Знание“ на Българското национално радио.
1993-1996: Активна преводаческа дейност. Със съдействието на Полския институт в София осъществява преводи на значими творби на полската литература и хуманитаристика.
1996-2003: Институт по социология, БАН.

Отличия, награди

1995 – Годишна награда на Съюза на преводачите в България за Ваканциите на мизантропа, избрани стихове от Ева Липска, Литературен форум, София 1994.
1998 – Почетно отличие Заслужил за полската култура.
2001 – Кавалерски кръст на Ордена за заслуги на Република Полша.
2004 – Годишна награда на Съюза на преводачите в България за Збигнев Херберт, Силата на вкуса, 100 стихотворения, Стигмати, София 2000.
2008 – Диплом – номинация за наградата „Христо Г. Данов“, категория „Преводна художествена литература“, на Министерството на културата и Община Пловдив – за Збигнев Херберт, „Натюрморт с юзда“, Стигмати, София 2008.

Преводи

Чеслав Милош, Поробеният разум, Галактика, Варна 1992.
Адам Михник, Принц и просяк (портрет на Лешек Колаковски), В: А. Михник, Коленичи се само пред Бога, избрани творби, Фонд 13 века България, София 1993.
Ева Липска, Ваканциите на мизантропа, избрани стихове, Литературен форум, София 1994.
Ришард Легутко, Споровете за капитализма, Перо, София 1995.^[2]
Йежи Шацки, Либерализъм след комунизма, ГАЛ-ИКО, София 1996.
Карол Войтила (Папа Йоан Павел II), Любов и отговорност, Нов ден, София 1996.
Ришард Криницки, Магнетична точка, избрани стихове, Стигмати, София 1997.^[3]
М. Тимовски, Я. Кеневич, Й. Холцер, История на Полша, Абагар, Велико Търново 1998.
Йоан Павел II, Енциклика Fides et ratio (Вяра и разум), Демократически преглед, София, зима 98'99.
Збигнев Херберт, Силата на вкуса, 100 стихотворения, Стигмати, София 2000.
Збигнев Херберт, Варварин в градината, Стигмати, София 2000.
Чеслав Милош, Крайпътно кученце, есеистика, Факел експрес, София 2002.
Чеслав Милош, Орфей и Евридика, Детонация, София 2004.
Зджислав Краснодембски, Постмодерните дилеми на културата, Стигмати, София 2004.
Збигнев Херберт, Натюрморт с юзда, Стигмати, София 2008.
Херберт, брошура, издадена по повод Годината на Збигнев Херберт, Полски Институт в София, 2008.
Ванда Смоховска-Петрова, Ванда в страната на българските чудеса, изд. В. Траянов, София 2009.
Гражина Шват-Гълъбова, HAERESIS BULGARICA в българското културно съзнание на ХІХ и ХХ век, Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, София 2010.
Чеслав Милош, На брега на реката. Избрана поезия, Балкани, София 2011.
Чеслав Милош, Поробеният разум, второ издание, Балкани, София 2011.
Чеслав Милош, Крайпътно кученце, второ издание, Балкани, София 2011.
Ришард Криницки, Камък, скреж, Стигмати, София 2011.
Чеслав Милош, Годината на ловеца (заедно с Боян Обретенов), Балкани, София 2012
Ева Липска, Портокалът на Нютон и други стихотворения, Стигмати, София 2012.

Редакции

Я. Ивашкевич, Брезова горичка, прев. В. Томов. Профиздат, София 1986.
Ю. Кшижановски, История на полската литература, прев. К. Петков и Л. Василева, Наука и изкуство, София 1988.
М. Павликовска-Ясножевска, Вкусът на любовта, прев. П. Карагьозов, Полски институт в София, 1995.
Т. Дайчер, Диалог за вярата, прев. В. Смоховска-Петрова, Стигмати, София 1999.
В. Смоховска-Петрова, Пътят към смъртта и възкресението у Достоевски, Изд. център „Боян Пенев“, БАН, София 2008.
Х. Пошвятовска, Мога само да обичам, двуезично издание, прев. Л. Селяшки, изд. Фабер, Велико Търново, изд. Български писател, София 2011.
Ст. Юрковски, Под всяко слънце, двуезично издание, прев. Л. Селяшки, изд. Българска книжница, София 2012

Популяризиране на полската култура в България

От 1980: Българско радио – литературни радиопортрети на полски творци.
Декември 1988: Телевизионен мост София-Краков с участието на учени и културни дейци от двете страни по случай 100-годишнината на Софийския университет и 90-годишнината на българистиката в Ягелонския университет.
От 1989: Преводи на стихове, есета, фрагменти от книги, интервюта с полски творци в литературната периодика – в. „Литературен форум“, „Литературен вестник“, „Век 21“, „Философски вестник“, сп. „Език и литература“, „Родна реч“, „Страница“, „Съвременник“, „Факел“, „Панорама“.
1990: Един от учредителите на Дружеството за българо-полска солидарност „Боян Пенев“, в което участват български интелектуалци, свързани с полската култура. В сътрудничество с Полския институт в София и Дружеството, обединяващо Българската Полония – „Владислав Варненчик“, работи за укрепване на духовните контакти с Полша.
1996-1998: Като председател на Дружеството за българо-полска солидарност „Боян Пенев“ организира конференция на тема „Културотворческата мисия на българската полонистика“ с участието на всички поколения преводачи. Проведено е и социологическо проучване „Представи на българина за Полша и поляците“ и е съставен каталогът „Полски автори в

България 1989 – 1998“, разкриващ интензивната работа по пренасяне на полски културни ценности в България – над 100 издадени заглавия през изтеклото десетилетие.

1998: Превод на Пролог и Сцена I от Част III на Задушница от Адам Мицкевич – театрална инсценизация по повод 200-годишнината от рождението на поета.
2000: По повод на почетното участие на Полша във Франкфуртския панаир на книгата спечелва конкурса на полския фонд за литература „Вила Дециус“ и публикува в издателство „Стигмати“ два тома на Збигнев Херберт^[4] – първо представяне на поета в България.^[5]

Бележки

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Вера Деянова.

[1] Instytut Książki

[2] В издателство Перо

[3] В издателство Стигмати

[4] Изборът на „Култура“

[5] Публикации в Интернет

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

@@ Ред 27: / Ред 27: @@
 Вера Деянова е родена на [[7 март]] [[1946]] г. в София. През 1969 г. завършва българска филология и история в [[Софийски университет|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]] с работа върху творчеството на писателя [[Константин Константинов]]. През 1976-1979 прави редовна докторантура по социология на културата и медиите във [[Варшавски университет|Варшавския университет]] с научен ръководител проф. Юзеф Конджелски.
-Участва в Първия и Втория световен конгрес на преводачите на полска литература – Краков 2005, 2009.
+Участва в Първия и Втория световен конгрес на преводачите на полска литература – [[Краков]] 2005, 2009.
-През 2008 г. специализира в [[Краков]] със стипендия за преводите си на полския поет [[Збигнев Херберт]].<ref>[http://www.instytutksiazki.pl/pl,ik,site,11,21.php Instytut Książki]</ref>
+През 2008 г. специализира в Краков със стипендия за преводите си на полския поет [[Збигнев Херберт]].<ref>[http://www.instytutksiazki.pl/pl,ik,site,11,21.php Instytut Książki]</ref>
 Член е на [[Съюз на българските журналисти|Съюза на българските журналисти]] (от 1976) и на [[Съюз на преводачите в България|Съюза на преводачите в България]] (от 1996).
@@ Ред 35: / Ред 35: @@
 == Професионален път ==
 [[File:Wera Deyanowa.jpg|thumb|140px|Вера Деянова (1972)]]
-* 1972-1976: Редактор в Българско радио, Главна редакция „Култура“.
+* 1972-1976: Редактор в [[Българско радио]], Главна редакция „Култура“.
-* 1980-1990: Зам. гл. редактор, „Проучвания на програмите и аудиторията“ в Българско радио и Българска телевизия.
+* 1980-1990: Зам. гл. редактор, „Проучвания на програмите и аудиторията“ в Българско радио и [[Българска телевизия]].
 * 1990-1993: Зам. гл. редактор, научно-образователна програма „Знание“ на Българското национално радио.
 * 1993-1996: Активна преводаческа дейност. Със съдействието на [[Полски институт в София|Полския институт в София]] осъществява преводи на значими творби на полската литература и хуманитаристика.
@@ Ред 42: / Ред 42: @@
 == Отличия, награди ==
-* 1995 – Годишна награда на Съюза на преводачите в България за ''Ваканциите на мизантропа'', избрани стихове от Ева Липска, Литературен форум, София 1994.
+* 1995 – Годишна награда на [[Съюз на преводачите в България|Съюза на преводачите в България]] за ''Ваканциите на мизантропа'', избрани стихове от Ева Липска, [[Литературен форум]], София 1994.
 * 1998 – Почетно отличие ''Заслужил за полската култура''.
 * 2001 – Кавалерски кръст на ''Ордена за заслуги на Република Полша''.
 * 2004 – Годишна награда на Съюза на преводачите в България за Збигнев Херберт, ''Силата на вкуса'', 100 стихотворения, Стигмати, София 2000.
-* 2008 – Диплом – номинация за наградата „Христо Г. Данов“, категория „Преводна художествена литература“, на Министерството на културата и Община Пловдив – за Збигнев Херберт, „Натюрморт с юзда“, Стигмати, София 2008.
+* 2008 – Диплом – номинация за наградата „[[Христо Г. Данов (награда)|Христо Г. Данов]]“, категория „Преводна художествена литература“, на Министерството на културата и Община Пловдив – за Збигнев Херберт, „Натюрморт с юзда“, Стигмати, София 2008.
 == Преводи ==
@@ Ред 52: / Ред 52: @@
 * [[Адам Михник]], ''Принц и просяк'' (портрет на [[Лешек Колаковски]]), В: А. Михник, ''Коленичи се само пред Бога'', избрани творби, Фонд 13 века България, София 1993.
 * [[Ева Липска]], ''Ваканциите на мизантропа'', избрани стихове, Литературен форум, София 1994.
-* Ришард Легутко, ''Споровете за капитализма'', Перо, София 1995.<ref>[http://www.pero-publishing.com/index.php?option=com_ezine&Itemid=89 В издателство ''Перо'']</ref>
+* [[Ришард Легутко]], ''Споровете за капитализма'', Перо, София 1995.<ref>[http://www.pero-publishing.com/index.php?option=com_ezine&Itemid=89 В издателство ''Перо'']</ref>
-* Йежи Шацки, ''Либерализъм след комунизма'', ГАЛ-ИКО, София 1996.
+* [[Йежи Шацки]], ''Либерализъм след комунизма'', ГАЛ-ИКО, София 1996.
 * Карол Войтила ([[Папа Йоан Павел II]]), ''Любов и отговорност'', Нов ден, София 1996.
-* Ришард Криницки, ''Магнетична точка'', избрани стихове, Стигмати, София 1997.<ref>[http://www.bsph.org/index.php?view=publishers&show=publications&level_0=books&mid=7&level_1=77 В издателство ''Стигмати'']</ref>
+* [[Ришард Криницки]], ''Магнетична точка'', избрани стихове, Стигмати, София 1997.<ref>[http://www.bsph.org/index.php?view=publishers&show=publications&level_0=books&mid=7&level_1=77 В издателство ''Стигмати'']</ref>
 * М. Тимовски, Я. Кеневич, Й. Холцер, ''История на Полша'', Абагар, Велико Търново 1998.
 * [[Йоан Павел II]], ''Енциклика Fides et ratio'' (Вяра и разум), Демократически преглед, София, зима 98'99.
@@ Ред 79: / Ред 79: @@
 * М. Павликовска-Ясножевска, ''Вкусът на любовта'', прев. П. Карагьозов, Полски институт в София, 1995.
 * Т. Дайчер, ''Диалог за вярата'', прев. В. Смоховска-Петрова, Стигмати, София 1999.
-* В. Смоховска-Петрова, ''Пътят към смъртта и възкресението у Достоевски'', Изд. център „[[Боян Пенев]]“, БАН, София 2008.
+* В. Смоховска-Петрова, ''Пътят към смъртта и възкресението у Достоевски'', Изд. център „[[Боян Пенев]]“, [[БАН]], София 2008.
 * Х. Пошвятовска, ''Мога само да обичам'', двуезично издание, прев. Л. Селяшки, изд. Фабер, Велико Търново, изд. Български писател, София 2011.
 * Ст. Юрковски, ''Под всяко слънце'', двуезично издание, прев. Л. Селяшки, изд. Българска книжница, София 2012
@@ Ред 87: / Ред 87: @@
 * От 1980: Българско радио – литературни радиопортрети на полски творци.
 * Декември 1988: Телевизионен мост София-Краков с участието на учени и културни дейци от двете страни по случай 100-годишнината на Софийския университет и 90-годишнината на българистиката в [[Ягелонски университет|Ягелонския университет]].
-* От 1989: Преводи на стихове, есета, фрагменти от книги, интервюта с полски творци в литературната периодика – в. „Литературен форум“, „Литературен вестник“, „Век 21“, „Философски вестник“, сп. „Език и литература“, „Родна реч“, „Страница“, „Съвременник“, „Факел“, „Панорама“.
+* От 1989: Преводи на стихове, есета, фрагменти от книги, интервюта с полски творци в литературната периодика – в. „Литературен форум“, „[[Литературен вестник]]“, „Век 21“, „Философски вестник“, сп. „[[Език и литература]]“, „Родна реч“, „Страница“, „[[Съвременник]]“, „[[Факел (списание)|Факел]]“, „Панорама“.
-* 1990: Един от учредителите на Дружеството за българо-полска солидарност „Боян Пенев“, в което участват български интелектуалци, свързани с полската култура. В сътрудничество с Полския институт в София и Дружеството, обединяващо Българската Полония – „[[Владислав III|Владислав Варненчик]]“, работи за укрепване на духовните контакти с Полша.
+* 1990: Един от учредителите на Дружеството за българо-полска солидарност „[[Боян Пенев]]“, в което участват български интелектуалци, свързани с полската култура. В сътрудничество с Полския институт в София и Дружеството, обединяващо Българската Полония – „[[Владислав III|Владислав Варненчик]]“, работи за укрепване на духовните контакти с Полша.
 * 1996-1998: Като председател на Дружеството за българо-полска солидарност „Боян Пенев“ организира конференция на тема ''„Културотворческата мисия на българската полонистика“'' с участието на всички поколения преводачи. Проведено е и социологическо проучване ''„Представи на българина за Полша и поляците“'' и е съставен каталогът ''„Полски автори в
 България 1989 – 1998“'', разкриващ интензивната работа по пренасяне на полски културни ценности в България – над 100 издадени заглавия през изтеклото десетилетие.