Никола Джеров: Разлика между версии
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}} |
мРедакция без резюме |
||
Ред 39: | Ред 39: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Джеров е роден през [[1892]] година в [[София]] в семейство на преселници от [[Охрид]]. Учи [[славянска филология]] в [[Софийски университет|Софийския университет]], където става член на [[Македонски младежки съюз|Македонския младежки съюз]].<ref>Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.257.</ref> |
Джеров е роден през [[1892]] година в [[София]] в семейство на преселници от [[Охрид]]. Учи [[славянска филология]] в [[Софийски университет|Софийския университет]], където става член на [[Македонски младежки съюз|Македонския младежки съюз]].<ref>Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.257.</ref> |
||
Автор е на стихосбирки и литературни антологии с преводи на персийска, арабска, японска, китайска и индийска лирика. В междувоенния период редактира различни литературни периодични издания |
Автор е на стихосбирки и литературни антологии с преводи на персийска, арабска, японска, китайска и индийска лирика. В междувоенния период редактира различни литературни периодични издания – „[[Развигор]]“, „[[Литературен глас]]“, „[[Вестник на жената]]“ и други, както и издания на македонската емиграция, включително вестник „[[Македония (1926 - 1934)|Македония]]“. Използва псевдонимите Бойко и Македонец. След убийството на генерал [[Александър Протогеров]] в 1928 година заедно с директора [[Георги Кулишев]] и главния редактор [[Васил Пундев]] напуска редакцията на вестника. |
||
Автор на поетични книги, сборници с разкази и спомени. Превежда от френски, руски, немски и английски език азиатска лирика. |
Автор на поетични книги, сборници с разкази и спомени. Превежда от френски, руски, немски и английски език азиатска лирика. |
||
==Творчество== |
== Творчество == |
||
[[File:Nikola Dzherov Ohrid.jpg|мини|250п|„Живата легенда на Охрид“, 1934]] |
[[File:Nikola Dzherov Ohrid.jpg|мини|250п|„Живата легенда на Охрид“, 1934]] |
||
* „Благословията над света“ (1922), стихове |
* „Благословията над света“ (1922), стихове |
||
Ред 57: | Ред 57: | ||
;Преводи |
;Преводи |
||
* „Сини часове“ (1922) |
* „Сини часове“ (1922) – японска лирика; |
||
* „Миражи на сърцето“ (1936), |
* „Миражи на сърцето“ (1936), |
||
* „Цветът на прасковата“ (1936) |
* „Цветът на прасковата“ (1936) – китайска лирика; |
||
* „Далечна флейта свири“ (1937) |
* „Далечна флейта свири“ (1937) – китайска антология; |
||
* „Песните на Ямато“ (1937) |
* „Песните на Ямато“ (1937) – японска антология; |
||
* „Цъфнала вейка“ (1938) |
* „Цъфнала вейка“ (1938) – японска лирика; |
||
* „Любов и мъдрост“ (1939) |
* „Любов и мъдрост“ (1939) – индийска лирика; |
||
* „Цветя“ (1939) |
* „Цветя“ (1939) – песни от Анам. |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
Версия от 12:07, 29 август 2017
Никола Джеров | |
български писател и публицист | |
Роден |
4 септември 1892 г.
|
---|---|
Починал | |
Учил в | Софийски университет |
Научна дейност | |
Област | Филология |
Литература | |
Жанрове | стихотворение, разказ, мемоари |
Никола Георгиев Джеров е български писател, поет, преводач и публицист.
Биография
Джеров е роден през 1892 година в София в семейство на преселници от Охрид. Учи славянска филология в Софийския университет, където става член на Македонския младежки съюз.[1]
Автор е на стихосбирки и литературни антологии с преводи на персийска, арабска, японска, китайска и индийска лирика. В междувоенния период редактира различни литературни периодични издания – „Развигор“, „Литературен глас“, „Вестник на жената“ и други, както и издания на македонската емиграция, включително вестник „Македония“. Използва псевдонимите Бойко и Македонец. След убийството на генерал Александър Протогеров в 1928 година заедно с директора Георги Кулишев и главния редактор Васил Пундев напуска редакцията на вестника.
Автор на поетични книги, сборници с разкази и спомени. Превежда от френски, руски, немски и английски език азиатска лирика.
Творчество
- „Благословията над света“ (1922), стихове
- „Охридска пролет“ (1923), спомени
- „На юг“ (1928), разкази и спомени
- „Пролет край езерото“ (1930), стихове
- „Братоубийството...“ (1933), разкази и спомени
- „Живата легенда на Охрид“ (1934), стихове
- „Далечната земя“ (1938), разкази и спомени
- „Гергьовденски люлки“ (1940), стихове[2][3]
- Преводи
- „Сини часове“ (1922) – японска лирика;
- „Миражи на сърцето“ (1936),
- „Цветът на прасковата“ (1936) – китайска лирика;
- „Далечна флейта свири“ (1937) – китайска антология;
- „Песните на Ямато“ (1937) – японска антология;
- „Цъфнала вейка“ (1938) – японска лирика;
- „Любов и мъдрост“ (1939) – индийска лирика;
- „Цветя“ (1939) – песни от Анам.
Бележки
|