Българска работническа социалдемократическа партия (обединена): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
численост
корекции по ликвидирането
Ред 18: Ред 18:
След [[Деветоюнския преврат]] партията постепенно губи подкрепата на привържениците си, изпада в криза и разцепление. Една част от членовете ѝ настояват за сближаване с БКП, а друга – с правителството. През 1932 г. част от членовете ѝ преминават в [[Народно социално движение|Народното социално движение]] на [[Александър Цанков]].
След [[Деветоюнския преврат]] партията постепенно губи подкрепата на привържениците си, изпада в криза и разцепление. Една част от членовете ѝ настояват за сближаване с БКП, а друга – с правителството. През 1932 г. част от членовете ѝ преминават в [[Народно социално движение|Народното социално движение]] на [[Александър Цанков]].


През 1935 г. отказва поканата на БКП за сформиране на [[Народен фронт]], а през следващата година става един от учредителите на опозиционната [[Петорка]].<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 423-424 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref> По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] отказва да приеме курса към въоръжено въстание на БКП и да участва в [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]].
През 1935 г. отказва поканата на БКП за сформиране на [[Народен фронт]], а през следващата година става един от учредителите на опозиционната [[Петорка]].<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 423 – 424 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref> По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] отказва да приеме курса към въоръжено въстание на БКП и да участва в [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]].


След [[Деветосептемврийски преврат|9 септември 1944 г.]] има двама министри в правителството на [[Кимон Георгиев]]. По-късно обаче отново се обръща срещу БКП и заедно с [[БЗНС]] на [[Никола Петков]] образува опозиционния на ОФ Блок на градския и селския труд. През 1947 година партията е ликвидирана, като по данни на [[Държавна сигурност]] по това време тя има 5865 члена.<ref name="шарланов">{{cite book | last = Шарланов | first = Диню | year = 2009 | title = История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0544-1 | pages = 12, 14}}</ref>
След [[Деветосептемврийски преврат|9 септември 1944 г.]] има двама министри в правителството на [[Кимон Георгиев]]. По-късно обаче отново се обръща срещу БКП и заедно с [[БЗНС]] на [[Никола Петков]] образува опозиционния на ОФ Блок на градския и селския труд. Социалдемократите не са засегнати от отстраняването на земеделците от парламента през лятото на 1947 година и техните депутати подписват [[Конституция на Народна република България (1947)|Димитровската конституция]], но през следващите месеци конфликтът им с правителството се изостря и на 1 юли 1948 година [[Коста Лулчев]] и други лидери на партията са арестувани, а през ноември са осъдени в показен процес на различни срокове затвор.{{hrf|Шарланов|2009|92}} По данни на [[Държавна сигурност]] при ликвидирането на партията тя има 5865 члена.{{hrf|Шарланов|2009|12, 14}}


Част от БРСДП(о) не преминава в опозиция през 1945 година и остава в управляващата коалиция под името БРСДП-ОФ. През 1948 г. тя е слята с БКП при условие, като от 34 551 члена около 18 000 са приети в комунистическата партия, а останалите се разглеждат от режима като политически ненадеждни.<ref name="шарланов"/>
Част от БРСДП(о) не преминава в опозиция през 1945 година и остава в управляващата коалиция под името БРСДП-ОФ. През 1948 г. тя е слята с БКП при условие, като от 34 551 члена около 18 000 са приети в комунистическата партия, а останалите се разглеждат от режима като политически ненадеждни.{{hrf|Шарланов|2009|12, 14}}


==Бележки==
== Бележки ==
<references />
<references />

; Цитирани източници
* {{cite book | last = Шарланов | first = Диню | year = 2009 | title = История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0544-1}}


{{Портал|Политика|България}}
{{Портал|Политика|България}}

Версия от 12:47, 8 октомври 2017

Българска работническа социалдемократическа партия (широки социалисти)
Основана1903 г.
Разформирована1948 г.
Наследник наБРСДП
Младежка организацияСРСДМ
Идеологиясоциалдемокрация
реформизъм

Българската работническа социалдемократическа партия (широки социалисти) е историческа лява партия, отделила се от БРСДП след разцеплението на марксисткото и реформисткото крило през 1903 г. Привържениците на БРСДП (ш.с.) още се наричат „общоделци“, защото се обявяват за класово сътрудничество („общо дело“), а не за класова борба като марксистите. Членовете ѝ са основно занаятчии, чиновници и малка част – индустриални работници.

За разлика от „тесните социалисти“, БРСДП (ш.с.) не се отказва от участие в коалиции, начело с буржоазните партии. Затова партията взема участие в Патриотичния блок, в правителството на Малинов-Костурков от 1918 г., на Теодор Теодоров от 1919 г.

С участието си в правителството на Александър Цанков, дошло на власт с Деветоюнския преврат, БРСДП (ш.с.) минава на ясно антикомунистически позиции и на изборите през ноември 1923 г. участва в коалицията, водена от Сговора.

След Деветоюнския преврат партията постепенно губи подкрепата на привържениците си, изпада в криза и разцепление. Една част от членовете ѝ настояват за сближаване с БКП, а друга – с правителството. През 1932 г. част от членовете ѝ преминават в Народното социално движение на Александър Цанков.

През 1935 г. отказва поканата на БКП за сформиране на Народен фронт, а през следващата година става един от учредителите на опозиционната Петорка.[1] По време на Втората световна война отказва да приеме курса към въоръжено въстание на БКП и да участва в Отечествения фронт.

След 9 септември 1944 г. има двама министри в правителството на Кимон Георгиев. По-късно обаче отново се обръща срещу БКП и заедно с БЗНС на Никола Петков образува опозиционния на ОФ Блок на градския и селския труд. Социалдемократите не са засегнати от отстраняването на земеделците от парламента през лятото на 1947 година и техните депутати подписват Димитровската конституция, но през следващите месеци конфликтът им с правителството се изостря и на 1 юли 1948 година Коста Лулчев и други лидери на партията са арестувани, а през ноември са осъдени в показен процес на различни срокове затвор.[2] По данни на Държавна сигурност при ликвидирането на партията тя има 5865 члена.[3]

Част от БРСДП(о) не преминава в опозиция през 1945 година и остава в управляващата коалиция под името БРСДП-ОФ. През 1948 г. тя е слята с БКП при условие, като от 34 551 члена около 18 000 са приети в комунистическата партия, а останалите се разглеждат от режима като политически ненадеждни.[3]

Бележки

  1. ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 423 – 424.
  2. ↑ Шарланов 2009, с. 92.
  3. ↑ а б Шарланов 2009, с. 12, 14.
Цитирани източници
  • Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0544-1.
     Портал „Политика“         Портал „Политика“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Българска_работническа_социалдемократическа_партия_(обединена)&oldid=8149838“.