История на телевизията в България: Разлика между версии
форматиране: 21x кавички, 13x тире, 3 интервала, тире-числа (ползвайки Advisor) |
|||
Ред 4: | Ред 4: | ||
== Пионери на телевизията == |
== Пионери на телевизията == |
||
=== Политехника (МЕИ), София === |
=== Политехника (МЕИ), София === |
||
През [[1951]] г. екип от учени от Катедрата по радиотехника и физика в [[Държавната политехника]] (Машинно-електротехнически институт от 1953 г., днес [[ТУС|Технически университет]]) в [[София]] започва работа по предаване на образи на разстояние. Идеята за телевизия е на тогавашния доцент Кирил Кирков, който, повлиян от информациите за телевизионни предавания в чужбина, предлага на ректора проф. [[Саздо Иванов]] да започнат експерименти за създаването на телевизия в страната. Екипът е ръководен от проф. Саздо Иванов, а другите пионери на телевизията в България са проф. Кирил Кирков, Йордан Боянов, Борис Боровски, Ангел Ангелов, Никола Бъчваров, Александър Доков, Минко Минков, Димитър Мишев и техните сътрудници |
През [[1951]] г. екип от учени от Катедрата по радиотехника и физика в [[Държавната политехника]] (Машинно-електротехнически институт от 1953 г., днес [[ТУС|Технически университет]]) в [[София]] започва работа по предаване на образи на разстояние. Идеята за телевизия е на тогавашния доцент Кирил Кирков, който, повлиян от информациите за телевизионни предавания в чужбина, предлага на ректора проф. [[Саздо Иванов]] да започнат експерименти за създаването на телевизия в страната. Екипът е ръководен от проф. Саздо Иванов, а другите пионери на телевизията в България са проф. Кирил Кирков, Йордан Боянов, Борис Боровски, Ангел Ангелов, Никола Бъчваров, Александър Доков, Минко Минков, Димитър Мишев и техните сътрудници – тогавашните студенти Стефан Ковачев, Николай Стефанов и Маргарита Петкова. След усилена работа в края на [[1952]] г. идват и първите успешни опити за предаване на телевизионен образ. На 16 май [[1953]] г. за първи път е осъществено стабилно телевизионно предаване – по кабел от зала до друга зала е предадена снимката на проф. [[Ангел Балевски]]. |
||
На покрива на сградата на Политехниката срещу [[паметник на Васил Левски|паметника на Васил Левски]] в София са поставени 2 предавателни антени: 20-метрова за предаване на изображение и 10-метрова за звука, чрез които през [[1953]] и [[1954]] г. се правят сполучливи опитни телевизионни излъчвания. В навечерието на [[1 май]] [[1954]] г. е осъществено първото официално предаване по безжичен път. След тази дата Експерименталният център на МЕИ започва редовни предавания веднъж седмично, а след септември 1954 г. |
На покрива на сградата на Политехниката срещу [[паметник на Васил Левски|паметника на Васил Левски]] в София са поставени 2 предавателни антени: 20-метрова за предаване на изображение и 10-метрова за звука, чрез които през [[1953]] и [[1954]] г. се правят сполучливи опитни телевизионни излъчвания. В навечерието на [[1 май]] [[1954]] г. е осъществено първото официално предаване по безжичен път. След тази дата Експерименталният център на МЕИ започва редовни предавания веднъж седмично, а след септември 1954 г. – 2 пъти седмично. Телевизионната апаратура се състои от камера и стара киномашина, а „Българска кинематография“ предоставя филми, които първата българска телевизия излъчва. |
||
На [[7 ноември]] [[1954]] г. телевизионният екип на МЕИ пренася цялата си уредба и апаратура в старата сграда на хотел |
На [[7 ноември]] [[1954]] г. телевизионният екип на МЕИ пренася цялата си уредба и апаратура в старата сграда на хотел „България“ и осъществява първото живо външно телевизионно предаване. Камерата е разположена на балкона на сградата на тогавашната улица „Васил Левски“ (днес „Дякон Игнатий“) № 1 в столицата, а телевизионното излъчване се наблюдава от няколко телевизора, разположени около площада. |
||
Появява се и първото съобщение на [[БТА]] за телевизията в България: |
Появява се и първото съобщение на [[БТА]] за телевизията в България: |
||
<div style="background:#fcfcec; border:thin gray; padding: .5em;">''„В чест на 37-ата годишнина на Великата октомврийска социалистическа революция опитният телевизионен център, построен във ВМЕИ, започва редовни пробни предавания. Първото предаване се състоя на 7 ноември в 22:00 часа. Предадени бяха два късометражни спортни прегледа. Първоначално предаванията се провеждат 2 пъти седмично |
<div style="background:#fcfcec; border:thin gray; padding: .5em;">''„В чест на 37-ата годишнина на Великата октомврийска социалистическа революция опитният телевизионен център, построен във ВМЕИ, започва редовни пробни предавания. Първото предаване се състоя на 7 ноември в 22:00 часа. Предадени бяха два късометражни спортни прегледа. Първоначално предаванията се провеждат 2 пъти седмично – вторник от 10:30 ч. и събота от 22:00 часа. Те се излъчват по телевизионния канал с честота на картината 59,25 мегахерца, а звуковият съпровод е с честотна модулация на вълна 65,75 мегахерца.“''</div> |
||
През [[1956]] г. по проект на Димитър Мишев и Атанас Венков е изработена първата изпитателна телевизионна таблица, през [[1957]] г. е разработен и 2-ри вариант, който се използва до [[1960]] г. Мощността на предавателя е увеличена до 150 вата. |
През [[1956]] г. по проект на Димитър Мишев и Атанас Венков е изработена първата изпитателна телевизионна таблица, през [[1957]] г. е разработен и 2-ри вариант, който се използва до [[1960]] г. Мощността на предавателя е увеличена до 150 вата. |
||
През [[1959]] г. от Експерименталния център при МЕИ продължават редовните телевизионни предавания 2 пъти седмично. Осъществени са още няколко живи предавания |
През [[1959]] г. от Експерименталния център при МЕИ продължават редовните телевизионни предавания 2 пъти седмично. Осъществени са още няколко живи предавания – 2 модни ревюта, 2 естрадни концерта от ресторант „Балкан“, манифестациите на [[1 май|1]] и [[24 май]] 1959 г. Говорителките Надежда Минкова и Лили Бонева обявяват предаванията и заглавията на филмите преди началото им. |
||
=== Излъчвания на Пловдивския панаир === |
=== Излъчвания на Пловдивския панаир === |
||
През септември 1958 г. на [[Пловдивски панаир|Пловдивския мострен панаир]] френската фирма CSF монтира малък 50-ватов предавател на панаирната кула. Французите имат и малко телекино за предаване на 16-милиметрови филми. По пловдивските витрини са поставени 20 унгарски приемника |
През септември 1958 г. на [[Пловдивски панаир|Пловдивския мострен панаир]] френската фирма CSF монтира малък 50-ватов предавател на панаирната кула. Французите имат и малко телекино за предаване на 16-милиметрови филми. По пловдивските витрини са поставени 20 унгарски приемника „Орион“ и на тях минувачите гледат филми. Английската фирма PAY излага телевизионна кола и чрез нея и френския предавател се излъчват модни ревюта за гостите на панаира. През ноември 1958 г. фирма PAY изпраща в София показаната на пловдивския панаир кола с 2 камери, телекинокомплект и предавател 500 вата за обзавеждане на малко телевизионно студио. |
||
=== Предавания през 1950-те год. === |
=== Предавания през 1950-те год. === |
||
Ред 26: | Ред 26: | ||
* предава от 1953 г. до 1960 г., 2 пъти седмично (вторник и събота) |
* предава от 1953 г. до 1960 г., 2 пъти седмично (вторник и събота) |
||
* предавател на площад Васил Левски в София |
* предавател на площад Васил Левски в София |
||
* честоти на излъчване: 2-ри ТВ канал |
* честоти на излъчване: 2-ри ТВ канал – образ на 59,25 мегахерца, звук на 65,75 мегахерца |
||
* мощност: образ |
* мощност: образ – 150 вата, звук – 30 вата |
||
|- |
|- |
||
|'''Излъчване на френската фирма CSF, Пловдив''' |
|'''Излъчване на френската фирма CSF, Пловдив''' |
||
Ред 37: | Ред 37: | ||
* излъчва от 1 ноември 1959 г., официално открита на 26 декември 1959 г. |
* излъчва от 1 ноември 1959 г., официално открита на 26 декември 1959 г. |
||
* предавател на телевизионната кула в София |
* предавател на телевизионната кула в София |
||
* честоти на излъчване: 7-ми ТВ канал |
* честоти на излъчване: 7-ми ТВ канал – образ на 183,25 мегахерца, звук на 189,75 мегахерца |
||
* мощност: образ |
* мощност: образ – 500 вата, звук – 250 вата |
||
|} |
|} |
||
</blockquote> |
</blockquote> |
||
=== Братя Качулеви, Ямбол === |
=== Братя Качулеви, Ямбол === |
||
През 1960 |
През 1960 – 1961 г. братята Величко и Любен Качулеви започват първите опити за приемане на телевизионни сигнали от други източници извън страната чрез изграждане на сложни системи от приемателни антени, изработени от тях в частната им лаборатория и работилница в [[Ямбол]]. Най-доброто им постижение е получаването на телевизионен сигнал от [[Швеция]] в продължение на 18 часа през 1964 г. Приемането на телевизионен сигнал от съседните балкански държави и Съветския съюз за тях не е проблем. |
||
Проблем се оказва ретланслирането на получения телевизионен сигнал до повече от 1 телевизионен приемник. 2-та братя са известни в техническите среди и със създадения от тях първи български звукозаписвателен апарат (фонограф) през февруари 1948 г. и записите, които са правени с него за нуждите на Института за български език на БАН и Софийския университет. |
Проблем се оказва ретланслирането на получения телевизионен сигнал до повече от 1 телевизионен приемник. 2-та братя са известни в техническите среди и със създадения от тях първи български звукозаписвателен апарат (фонограф) през февруари 1948 г. и записите, които са правени с него за нуждите на Института за български език на БАН и Софийския университет. |
||
Ред 50: | Ред 50: | ||
{{основна|Телевизионна кула София}} |
{{основна|Телевизионна кула София}} |
||
Докато вървят пионерските телевизионни излъчвания, в Министерството на съобщенията започва да се обсъжда въпросът за национален телевизионен предавател. Специалистите от Експерименталния център участват в съвещанията като експерти. Дискутира се къде да се изгради новият предавател, коя фирма да достави апаратурата, от какъв тип да е тя. Решено е в София да се построи радиорелейна и телевизионна кула. През април [[1958]] г. [[Политбюро на ЦК на БКП]], въз основа на директивите на VII конгрес на Партията, взема решение за ускорено развитие на телевизията в България. Директивите за народностопанския план предвиждат собствено производство на телевизори |
Докато вървят пионерските телевизионни излъчвания, в Министерството на съобщенията започва да се обсъжда въпросът за национален телевизионен предавател. Специалистите от Експерименталния център участват в съвещанията като експерти. Дискутира се къде да се изгради новият предавател, коя фирма да достави апаратурата, от какъв тип да е тя. Решено е в София да се построи радиорелейна и телевизионна кула. През април [[1958]] г. [[Политбюро на ЦК на БКП]], въз основа на директивите на VII конгрес на Партията, взема решение за ускорено развитие на телевизията в България. Директивите за народностопанския план предвиждат собствено производство на телевизори „Опера“ в софийския завод „Климент Ворошилов“. Работата по проектирането и изграждането на телевизионна кула в „Парка на свободата“ (днес „[[Борисова градина]]“) е възложена на колектив под ръководството на арх. Любен Попдонев, с главен конструктор инж. А. Войнов и технолог-инженер Георги Копанков, като строителството започва в края на 1958 г. |
||
Строежът на [[телевизионна кула София|софийската]] [[телевизионна кула]] приключва за рекордните 11 мес. Кулата заема площ от 144 m², има 14 етажа, 3 тераси, а общата ѝ височина заедно с антенната мачта е 106 m. На [[1 ноември]] 1959 г. е осъществено първото (неофициално) предаване от новата телевизионна кула, а на 6 ноември телевизията предава пряко футболния мач между отборите на [[ПФК Левски (София)| |
Строежът на [[телевизионна кула София|софийската]] [[телевизионна кула]] приключва за рекордните 11 мес. Кулата заема площ от 144 m², има 14 етажа, 3 тераси, а общата ѝ височина заедно с антенната мачта е 106 m. На [[1 ноември]] 1959 г. е осъществено първото (неофициално) предаване от новата телевизионна кула, а на 6 ноември телевизията предава пряко футболния мач между отборите на [[ПФК Левски (София)|„Левски“ (София)]] и „Рапид“ (Букурещ), последван от съветски игрален филм. Телевизиите на България и [[Румъния]] излъчват мача едновременно, а връзката е осъществена чрез инсталирането на ТВ ретранслатор ТРС 10/5 на [[Ботев (връх)|връх Ботев]]. |
||
== Българска национална телевизия == |
== Българска национална телевизия == |
||
{{основна|Българска национална телевизия}} |
{{основна|Българска национална телевизия}} |
||
На [[6 ноември]] [[1959]] г. вестник |
На [[6 ноември]] [[1959]] г. вестник „Труд“ пише: |
||
<div style="background:#fcfcec; border:thin gray; padding: .5em;">''„Софийската телевизионна станция ще работи по телевизионен стандарт на международната организация за радио и телевизия, възприет от Съветския съюз и другите социалистически страни. Разлагането на изображението при предаването ще става по стандарта от 625 реда. |
<div style="background:#fcfcec; border:thin gray; padding: .5em;">''„Софийската телевизионна станция ще работи по телевизионен стандарт на международната организация за радио и телевизия, възприет от Съветския съюз и другите социалистически страни. Разлагането на изображението при предаването ще става по стандарта от 625 реда.“''</div> |
||
Първото предаване на [[Българска национална телевизия|Българската национална телевизия]] е прякото излъчване на манифестацията за празника на [[Октомврийската революция]] от площад „9 |
Първото предаване на [[Българска национална телевизия|Българската национална телевизия]] е прякото излъчване на манифестацията за празника на [[Октомврийската революция]] от площад „9 септември“ (днес „Александър Батенберг“) на 7 ноември [[1959]] г. С думите на говорителя в 9:45 ч. ''„Внимание, излъчваме в ефир“'' се поставя началото на професионалната телевизия в България. Заснемат 3 камери, разположени съответно: от балкона на Националната художествена галерия, от Мавзолея на Георги Димитров и от магазина пред Концертното бюро на ъгъла на улиците „Васил Левски“ и „Цар Освободител“. Прякото излъчване се осъществява от режисьорите Ангел Вълчанов и Лидия Ишимбаева, пристигнала от Съветската телевизия специално за случая. Българската телевизия излъчва по международните стандарти на [http://en.wikipedia.org/wiki/OIRT OIRT] – изображение на 625 реда, 25 кадъра в секунда. Предаването е на 7-ми телевизионен канал, на който и до днес се излъчва програмата [[Канал 1]] на Българската национална телевизия в [[София]]. |
||
В същия ден телевизионната станция на МЕИ излъчва само телевизионна таблица, като в 19:05, 19:15 и 19:25 ч. е предадено следното съобщение: ''„Днес за първи път Софийската телевизионна станция започва своите предавания. На колектива пожелаваме успешна работа! |
В същия ден телевизионната станция на МЕИ излъчва само телевизионна таблица, като в 19:05, 19:15 и 19:25 ч. е предадено следното съобщение: ''„Днес за първи път Софийската телевизионна станция започва своите предавания. На колектива пожелаваме успешна работа!“''. Предаванията на МЕИ, излъчвани във вторник и събота, продължават чак до края на [[1960]] г. След тази дата колективът, реализирал първите телевизионни предавания в България, започва научна работа по въвеждане на цветната телевизия. |
||
На 26 декември 1959 г. е официалното откриване на [[Българска национална телевизия|Българската национална телевизия]]. В тържествената церемония, която започва в 11:00 ч., вземат участие секретарят на Градския комитет на [[БКП]] Георги Костов, министърът на транспорта и съобщенията Данчо Димитров, членът на [[Политбюро на ЦК на БКП]] и заместник-председател на Министерския съвет [[Вълко Червенков]] и секретарят на Президиума на Народното събрание Тачо Даскалов. |
На 26 декември 1959 г. е официалното откриване на [[Българска национална телевизия|Българската национална телевизия]]. В тържествената церемония, която започва в 11:00 ч., вземат участие секретарят на Градския комитет на [[БКП]] Георги Костов, министърът на транспорта и съобщенията Данчо Димитров, членът на [[Политбюро на ЦК на БКП]] и заместник-председател на Министерския съвет [[Вълко Червенков]] и секретарят на Президиума на Народното събрание Тачо Даскалов. |
||
Първият програмен ден на Българската телевизия е съставен от 3 основни блока. В първия блок с продължителност един час е произнесено слово и са връчени награди на челници строители, работили по строежа на телевизионната кула. Излъчени са също и поздравления от телевизиите на социалистическите страни до БТ. Вторият блок е имал времетраене 2 часа – празничен концерт. От 21:00 ч. до 22:30 ч. е предаден българо-съветският игрален филм „В |
Първият програмен ден на Българската телевизия е съставен от 3 основни блока. В първия блок с продължителност един час е произнесено слово и са връчени награди на челници строители, работили по строежа на телевизионната кула. Излъчени са също и поздравления от телевизиите на социалистическите страни до БТ. Вторият блок е имал времетраене 2 часа – празничен концерт. От 21:00 ч. до 22:30 ч. е предаден българо-съветският игрален филм „В навечерието“. |
||
Дълги години [[Българска национална телевизия|Българската телевизия]] е единствен телевизионен оператор в страната. До [[24 май]] [[1975]] г. работи само 1 програма ([[Канал 1|Първа програма]]), а след тази дата излъчва и [[Ефир 2|Втора програма]]. През 1985 г. на предвидените за 3-та програма канали започва ретранслиране на [[Първи канал]] на Централната съветска телевизия. |
Дълги години [[Българска национална телевизия|Българската телевизия]] е единствен телевизионен оператор в страната. До [[24 май]] [[1975]] г. работи само 1 програма ([[Канал 1|Първа програма]]), а след тази дата излъчва и [[Ефир 2|Втора програма]]. През 1985 г. на предвидените за 3-та програма канали започва ретранслиране на [[Първи канал]] на Централната съветска телевизия. |
||
== Частни телевизии == |
== Частни телевизии == |
||
През [[1993]] г. се появява първата частна телевизионна станция в [[България]] |
През [[1993]] г. се появява първата частна телевизионна станция в [[България]] – Телевизия „Родопи“, излъчваща и до днес ефирно в град [[Кърджали]]. Първата частна телевизия в [[София]] е „[[Нова телевизия]]“. Други частни регионални телевизии, стартирали в началото през 1990-те год. са Телевизия „7 дни“, „Рент“ – Бургас, „Тракия“ – Пловдив, „Супер вижън плюс“ в Ямбол (започва дейността си в края на 1993 г., но едва през 1996 г. започва да излъчва собствена програма) и т.н. |
||
Истинска революция в гледането на телевизията обаче настава с изграждането на [[Кабелна телевизия|кабелни телевизионни мрежи]] във всеки град в страната и дори в селата. Българинът става зрител на десетки и стотици чуждестранни програми, а постепенно се появяват и множество регионални, национални и специализирани български канали. |
Истинска революция в гледането на телевизията обаче настава с изграждането на [[Кабелна телевизия|кабелни телевизионни мрежи]] във всеки град в страната и дори в селата. Българинът става зрител на десетки и стотици чуждестранни програми, а постепенно се появяват и множество регионални, национални и специализирани български канали. |
Версия от 18:31, 19 ноември 2017
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: уводен раздел. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Пионери на телевизията
Политехника (МЕИ), София
През 1951 г. екип от учени от Катедрата по радиотехника и физика в Държавната политехника (Машинно-електротехнически институт от 1953 г., днес Технически университет) в София започва работа по предаване на образи на разстояние. Идеята за телевизия е на тогавашния доцент Кирил Кирков, който, повлиян от информациите за телевизионни предавания в чужбина, предлага на ректора проф. Саздо Иванов да започнат експерименти за създаването на телевизия в страната. Екипът е ръководен от проф. Саздо Иванов, а другите пионери на телевизията в България са проф. Кирил Кирков, Йордан Боянов, Борис Боровски, Ангел Ангелов, Никола Бъчваров, Александър Доков, Минко Минков, Димитър Мишев и техните сътрудници – тогавашните студенти Стефан Ковачев, Николай Стефанов и Маргарита Петкова. След усилена работа в края на 1952 г. идват и първите успешни опити за предаване на телевизионен образ. На 16 май 1953 г. за първи път е осъществено стабилно телевизионно предаване – по кабел от зала до друга зала е предадена снимката на проф. Ангел Балевски.
На покрива на сградата на Политехниката срещу паметника на Васил Левски в София са поставени 2 предавателни антени: 20-метрова за предаване на изображение и 10-метрова за звука, чрез които през 1953 и 1954 г. се правят сполучливи опитни телевизионни излъчвания. В навечерието на 1 май 1954 г. е осъществено първото официално предаване по безжичен път. След тази дата Експерименталният център на МЕИ започва редовни предавания веднъж седмично, а след септември 1954 г. – 2 пъти седмично. Телевизионната апаратура се състои от камера и стара киномашина, а „Българска кинематография“ предоставя филми, които първата българска телевизия излъчва.
На 7 ноември 1954 г. телевизионният екип на МЕИ пренася цялата си уредба и апаратура в старата сграда на хотел „България“ и осъществява първото живо външно телевизионно предаване. Камерата е разположена на балкона на сградата на тогавашната улица „Васил Левски“ (днес „Дякон Игнатий“) № 1 в столицата, а телевизионното излъчване се наблюдава от няколко телевизора, разположени около площада.
Появява се и първото съобщение на БТА за телевизията в България:
През 1956 г. по проект на Димитър Мишев и Атанас Венков е изработена първата изпитателна телевизионна таблица, през 1957 г. е разработен и 2-ри вариант, който се използва до 1960 г. Мощността на предавателя е увеличена до 150 вата.
През 1959 г. от Експерименталния център при МЕИ продължават редовните телевизионни предавания 2 пъти седмично. Осъществени са още няколко живи предавания – 2 модни ревюта, 2 естрадни концерта от ресторант „Балкан“, манифестациите на 1 и 24 май 1959 г. Говорителките Надежда Минкова и Лили Бонева обявяват предаванията и заглавията на филмите преди началото им.
Излъчвания на Пловдивския панаир
През септември 1958 г. на Пловдивския мострен панаир френската фирма CSF монтира малък 50-ватов предавател на панаирната кула. Французите имат и малко телекино за предаване на 16-милиметрови филми. По пловдивските витрини са поставени 20 унгарски приемника „Орион“ и на тях минувачите гледат филми. Английската фирма PAY излага телевизионна кола и чрез нея и френския предавател се излъчват модни ревюта за гостите на панаира. През ноември 1958 г. фирма PAY изпраща в София показаната на пловдивския панаир кола с 2 камери, телекинокомплект и предавател 500 вата за обзавеждане на малко телевизионно студио.
Предавания през 1950-те год.
Телевизионен център на МЕИ, София
- предава от 1953 г. до 1960 г., 2 пъти седмично (вторник и събота)
- предавател на площад Васил Левски в София
- честоти на излъчване: 2-ри ТВ канал – образ на 59,25 мегахерца, звук на 65,75 мегахерца
- мощност: образ – 150 вата, звук – 30 вата
Излъчване на френската фирма CSF, Пловдив
- излъчва през септември-октомври 1958 г.
- предавател на кулата на Пловдивския мострен панаир
- мощност 50 вата
Българска национална телевизия, София
- излъчва от 1 ноември 1959 г., официално открита на 26 декември 1959 г.
- предавател на телевизионната кула в София
- честоти на излъчване: 7-ми ТВ канал – образ на 183,25 мегахерца, звук на 189,75 мегахерца
- мощност: образ – 500 вата, звук – 250 вата
Братя Качулеви, Ямбол
През 1960 – 1961 г. братята Величко и Любен Качулеви започват първите опити за приемане на телевизионни сигнали от други източници извън страната чрез изграждане на сложни системи от приемателни антени, изработени от тях в частната им лаборатория и работилница в Ямбол. Най-доброто им постижение е получаването на телевизионен сигнал от Швеция в продължение на 18 часа през 1964 г. Приемането на телевизионен сигнал от съседните балкански държави и Съветския съюз за тях не е проблем.
Проблем се оказва ретланслирането на получения телевизионен сигнал до повече от 1 телевизионен приемник. 2-та братя са известни в техническите среди и със създадения от тях първи български звукозаписвателен апарат (фонограф) през февруари 1948 г. и записите, които са правени с него за нуждите на Института за български език на БАН и Софийския университет.
Телевизионна кула София
Докато вървят пионерските телевизионни излъчвания, в Министерството на съобщенията започва да се обсъжда въпросът за национален телевизионен предавател. Специалистите от Експерименталния център участват в съвещанията като експерти. Дискутира се къде да се изгради новият предавател, коя фирма да достави апаратурата, от какъв тип да е тя. Решено е в София да се построи радиорелейна и телевизионна кула. През април 1958 г. Политбюро на ЦК на БКП, въз основа на директивите на VII конгрес на Партията, взема решение за ускорено развитие на телевизията в България. Директивите за народностопанския план предвиждат собствено производство на телевизори „Опера“ в софийския завод „Климент Ворошилов“. Работата по проектирането и изграждането на телевизионна кула в „Парка на свободата“ (днес „Борисова градина“) е възложена на колектив под ръководството на арх. Любен Попдонев, с главен конструктор инж. А. Войнов и технолог-инженер Георги Копанков, като строителството започва в края на 1958 г.
Строежът на софийската телевизионна кула приключва за рекордните 11 мес. Кулата заема площ от 144 m², има 14 етажа, 3 тераси, а общата ѝ височина заедно с антенната мачта е 106 m. На 1 ноември 1959 г. е осъществено първото (неофициално) предаване от новата телевизионна кула, а на 6 ноември телевизията предава пряко футболния мач между отборите на „Левски“ (София) и „Рапид“ (Букурещ), последван от съветски игрален филм. Телевизиите на България и Румъния излъчват мача едновременно, а връзката е осъществена чрез инсталирането на ТВ ретранслатор ТРС 10/5 на връх Ботев.
Българска национална телевизия
На 6 ноември 1959 г. вестник „Труд“ пише:
Първото предаване на Българската национална телевизия е прякото излъчване на манифестацията за празника на Октомврийската революция от площад „9 септември“ (днес „Александър Батенберг“) на 7 ноември 1959 г. С думите на говорителя в 9:45 ч. „Внимание, излъчваме в ефир“ се поставя началото на професионалната телевизия в България. Заснемат 3 камери, разположени съответно: от балкона на Националната художествена галерия, от Мавзолея на Георги Димитров и от магазина пред Концертното бюро на ъгъла на улиците „Васил Левски“ и „Цар Освободител“. Прякото излъчване се осъществява от режисьорите Ангел Вълчанов и Лидия Ишимбаева, пристигнала от Съветската телевизия специално за случая. Българската телевизия излъчва по международните стандарти на OIRT – изображение на 625 реда, 25 кадъра в секунда. Предаването е на 7-ми телевизионен канал, на който и до днес се излъчва програмата Канал 1 на Българската национална телевизия в София.
В същия ден телевизионната станция на МЕИ излъчва само телевизионна таблица, като в 19:05, 19:15 и 19:25 ч. е предадено следното съобщение: „Днес за първи път Софийската телевизионна станция започва своите предавания. На колектива пожелаваме успешна работа!“. Предаванията на МЕИ, излъчвани във вторник и събота, продължават чак до края на 1960 г. След тази дата колективът, реализирал първите телевизионни предавания в България, започва научна работа по въвеждане на цветната телевизия.
На 26 декември 1959 г. е официалното откриване на Българската национална телевизия. В тържествената церемония, която започва в 11:00 ч., вземат участие секретарят на Градския комитет на БКП Георги Костов, министърът на транспорта и съобщенията Данчо Димитров, членът на Политбюро на ЦК на БКП и заместник-председател на Министерския съвет Вълко Червенков и секретарят на Президиума на Народното събрание Тачо Даскалов.
Първият програмен ден на Българската телевизия е съставен от 3 основни блока. В първия блок с продължителност един час е произнесено слово и са връчени награди на челници строители, работили по строежа на телевизионната кула. Излъчени са също и поздравления от телевизиите на социалистическите страни до БТ. Вторият блок е имал времетраене 2 часа – празничен концерт. От 21:00 ч. до 22:30 ч. е предаден българо-съветският игрален филм „В навечерието“.
Дълги години Българската телевизия е единствен телевизионен оператор в страната. До 24 май 1975 г. работи само 1 програма (Първа програма), а след тази дата излъчва и Втора програма. През 1985 г. на предвидените за 3-та програма канали започва ретранслиране на Първи канал на Централната съветска телевизия.
Частни телевизии
През 1993 г. се появява първата частна телевизионна станция в България – Телевизия „Родопи“, излъчваща и до днес ефирно в град Кърджали. Първата частна телевизия в София е „Нова телевизия“. Други частни регионални телевизии, стартирали в началото през 1990-те год. са Телевизия „7 дни“, „Рент“ – Бургас, „Тракия“ – Пловдив, „Супер вижън плюс“ в Ямбол (започва дейността си в края на 1993 г., но едва през 1996 г. започва да излъчва собствена програма) и т.н.
Истинска революция в гледането на телевизията обаче настава с изграждането на кабелни телевизионни мрежи във всеки град в страната и дори в селата. Българинът става зрител на десетки и стотици чуждестранни програми, а постепенно се появяват и множество регионални, национални и специализирани български канали.