Харакири: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
|||
Ред 4: | Ред 4: | ||
[[Картинка:Akashi Gidayu writing his death poem before comitting Seppuku.jpg|right|275px]] |
[[Картинка:Akashi Gidayu writing his death poem before comitting Seppuku.jpg|right|275px]] |
||
'''Харакири''' или '''сепуко''' ({{lang-ja| |
'''Харакири''' или '''сепуко''' ({{lang-ja|切腹}}, на японски звучи по-скоро като „сеппуку“, букв. „разрязване на корема“) е [[Япония|японско]] [[ритуал]]но [[самоубийство]]. „Харакири“ е по-популярната дума от разговорния език, „сепуку“ – по-типичната за [[самурай]]ската лексика, но и двете значат едно и също. Смисълът на харакирито е да запази честта на самоубиеца. |
||
"Харакири" четенето на йероглифите, съставящи понятието, е плод на незнанието в тази област на посетилите Япония чужденци. С течение на времето кун йоми (японско четене) и на двата йероглифа се приема официално и от самите японци. |
"Харакири" четенето на йероглифите, съставящи понятието, е плод на незнанието в тази област на посетилите Япония чужденци. С течение на времето кун йоми (японско четене) и на двата йероглифа се приема официално и от самите японци. |
||
Версия от 19:30, 21 декември 2017
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
- Тази статия е за ритуала. За филма вижте Харакири (филм).
Убийство |
---|
Самоубийство |
Убиец |
Инкриминирано убийство |
Харакири или сепуко (Шаблон:Lang-ja, на японски звучи по-скоро като „сеппуку“, букв. „разрязване на корема“) е японско ритуално самоубийство. „Харакири“ е по-популярната дума от разговорния език, „сепуку“ – по-типичната за самурайската лексика, но и двете значат едно и също. Смисълът на харакирито е да запази честта на самоубиеца. "Харакири" четенето на йероглифите, съставящи понятието, е плод на незнанието в тази област на посетилите Япония чужденци. С течение на времето кун йоми (японско четене) и на двата йероглифа се приема официално и от самите японци.
Техника
Облечен в траурна одежда – бяла на цвят, самураят подготвя своя предсмъртен стих, в който обяснява какво е преживял и за какво съжалява. После разгърдва дрехата си и разкрива корема си. До изпълнителя на сепуку понякога има свидетели и „секундант“, кайшакунин, чиято роля е да го обезглави в нужния момент, за да прекрати мъките му. Острието е пречистено с вода и обвито в оризова хартия, тъй като кръвта се смята за нечиста. Смъртникът си прави прободна рана, след което - напречен разрез надясно. По желание острието може да се извади и да се забие отново, правейки втори разрез, този път надлъжен - от горе-надолу. Това е доста мъчителна и бавна смърт, която отнема часове (именно за да се избегне това е необходим секундантът).
Жените имат своя разновидност на харакирито, наречена джигай. Разрезът, който те правят, е в областта на гърлото. Преди церемонията завързват коленете си, за да бъде намерен трупът им в достойна позиция на тялото след предсмъртните конвулсии.
Други
В наръчника за самураи „Хагакуре“ авторът Цунетомо споменава за различни видове сепуку, като цуйфуку и джунши. Всяко от тях е предизвикано от различни причини. Предателство на господаря към идеологията, предателство към господаря от подчинения, провал или грешка, които водят до безчестие на рода, на който служи самураят. В същата книга се разказват истории за различни мъже, извършили сепуку или участвали като секунданти.
Със сепуку умират от този свят писателите Емилио Салгари и Юкио Мишима.