Харакири: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LiberDIO (беседа | приноси)
LiberDIO (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 4: Ред 4:
[[Картинка:Akashi Gidayu writing his death poem before comitting Seppuku.jpg|right|275px]]
[[Картинка:Akashi Gidayu writing his death poem before comitting Seppuku.jpg|right|275px]]


'''Харакири''' или '''сепуко''' ({{lang-ja|切}}, букв. „разрязване на корема“, на японски звучи по-скоро като „сеппуку“) е [[Япония|японско]] [[ритуал]]но [[самоубийство]]. „Харакири“ е по-популярната дума от разговорния език, „сепуку“ – по-типичната за [[самурай]]ската лексика, но и двете значат едно и също. Смисълът на харакирито е да запази честта на самоубиеца.
'''Харакири''' или '''сепуко''' ({{lang-ja|切}}, на японски звучи по-скоро като „сеппуку“, букв. „разрязване на корема“) е [[Япония|японско]] [[ритуал]]но [[самоубийство]]. „Харакири“ е по-популярната дума от разговорния език, „сепуку“ – по-типичната за [[самурай]]ската лексика, но и двете значат едно и също. Смисълът на харакирито е да запази честта на самоубиеца.
"Харакири" четенето на йероглифите, съставящи понятието, е плод на незнанието в тази област на посетилите Япония чужденци. С течение на времето кун йоми (японско четене) и на двата йероглифа се приема официално и от самите японци.
"Харакири" четенето на йероглифите, съставящи понятието, е плод на незнанието в тази област на посетилите Япония чужденци. С течение на времето кун йоми (японско четене) и на двата йероглифа се приема официално и от самите японци.



Версия от 19:30, 21 декември 2017

Тази статия е за ритуала. За филма вижте Харакири (филм).

Харакири или сепуко (Шаблон:Lang-ja, на японски звучи по-скоро като „сеппуку“, букв. „разрязване на корема“) е японско ритуално самоубийство. „Харакири“ е по-популярната дума от разговорния език, „сепуку“ – по-типичната за самурайската лексика, но и двете значат едно и също. Смисълът на харакирито е да запази честта на самоубиеца. "Харакири" четенето на йероглифите, съставящи понятието, е плод на незнанието в тази област на посетилите Япония чужденци. С течение на времето кун йоми (японско четене) и на двата йероглифа се приема официално и от самите японци.

Техника

Облечен в траурна одежда – бяла на цвят, самураят подготвя своя предсмъртен стих, в който обяснява какво е преживял и за какво съжалява. После разгърдва дрехата си и разкрива корема си. До изпълнителя на сепуку понякога има свидетели и „секундант“, кайшакунин, чиято роля е да го обезглави в нужния момент, за да прекрати мъките му. Острието е пречистено с вода и обвито в оризова хартия, тъй като кръвта се смята за нечиста. Смъртникът си прави прободна рана, след което - напречен разрез надясно. По желание острието може да се извади и да се забие отново, правейки втори разрез, този път надлъжен - от горе-надолу. Това е доста мъчителна и бавна смърт, която отнема часове (именно за да се избегне това е необходим секундантът).

Жените имат своя разновидност на харакирито, наречена джигай. Разрезът, който те правят, е в областта на гърлото. Преди церемонията завързват коленете си, за да бъде намерен трупът им в достойна позиция на тялото след предсмъртните конвулсии.

Други

В наръчника за самураи „Хагакуре“ авторът Цунетомо споменава за различни видове сепуку, като цуйфуку и джунши. Всяко от тях е предизвикано от различни причини. Предателство на господаря към идеологията, предателство към господаря от подчинения, провал или грешка, които водят до безчестие на рода, на който служи самураят. В същата книга се разказват истории за различни мъже, извършили сепуку или участвали като секунданти.

Със сепуку умират от този свят писателите Емилио Салгари и Юкио Мишима.

Вижте също