Ятова граница: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 4: Ред 4:
Никоя друга от главните [[фонетика|фонетични]] изоглоси не разделя българските диалекти по толкова прегледен начин. При това успоредно на ятовата граница, макар и да не съвпадат с нея, вървят и много други изоглоси. Този сноп от изоглоси показва къде минава границата между западните и източните диалекти. Ето някои двойки, очертаващи изоглоси, близки до ятовата граница (първата дума е на запад от ятовата граница, а втората — на изток): ''поляни-полени'', ''пияни-пиени'', ''ние береме-ние берем'', ''я, яз-аз'', ''он-той'', ''жежок-горещ'', ''крап-къс'', ''разбой-стан''.
Никоя друга от главните [[фонетика|фонетични]] изоглоси не разделя българските диалекти по толкова прегледен начин. При това успоредно на ятовата граница, макар и да не съвпадат с нея, вървят и много други изоглоси. Този сноп от изоглоси показва къде минава границата между западните и източните диалекти. Ето някои двойки, очертаващи изоглоси, близки до ятовата граница (първата дума е на запад от ятовата граница, а втората — на изток): ''поляни-полени'', ''пияни-пиени'', ''ние береме-ние берем'', ''я, яз-аз'', ''он-той'', ''жежок-горещ'', ''крап-къс'', ''разбой-стан''.


На север ятовата граница започва от устието на река [[Вит]], минава през [[Никопол]]ско, на изток от [[Луковит]] и [[Плевен]] и на запад от [[Ловеч]], [[Пирдоп]] и [[Панагюрище]]. След това тя преминава през [[Ихтиман]]ско, [[Пазарджик|Пазарджишко]], [[Разлог|Разложко]], [[Гоце Делчев (град)|Гоцеделчевско]], [[Петрич]]ко, [[Солун]]ско.
На север ятовата граница започва от устието на река [[Вит]], минава през [[Никопол]]ско, на изток от [[Луковит]] и [[Плевен]] и на запад от [[Ловеч]], [[Пирдоп]] и [[Панагюрище]]. След това тя преминава през [[Ихтиман]]ско, [[Пазарджик|Пазарджишко]], [[Разлог|Разложко]], [[Гоце Делчев (град)|Гоцеделчевско]], [[Петрич]]ко, [[Солун (ном)|Солунско]].


[[Категория:Българска диалектология]]
[[Категория:Българска диалектология]]

Версия от 08:32, 22 февруари 2007

Граница между диалектите с изговор дедо, бел и диалектите с изговор дядо, бял

Ятовата граница е една от най-важните изоглоси в българския език, въз основа на която българските диалекти се разделят на два вида — западни и източни. При западните диалекти на мястото на старобългарската гласна ят (Ѣ) днес винаги имаме звук е (напр. бел–бѐли, а при източните при определени условия (а при някои диалекти дори винаги) вместо е имаме а предхождана от мека съгласна (напр. б'ал–бѐли или б'ал–б'али).

Никоя друга от главните фонетични изоглоси не разделя българските диалекти по толкова прегледен начин. При това успоредно на ятовата граница, макар и да не съвпадат с нея, вървят и много други изоглоси. Този сноп от изоглоси показва къде минава границата между западните и източните диалекти. Ето някои двойки, очертаващи изоглоси, близки до ятовата граница (първата дума е на запад от ятовата граница, а втората — на изток): поляни-полени, пияни-пиени, ние береме-ние берем, я, яз-аз, он-той, жежок-горещ, крап-къс, разбой-стан.

На север ятовата граница започва от устието на река Вит, минава през Никополско, на изток от Луковит и Плевен и на запад от Ловеч, Пирдоп и Панагюрище. След това тя преминава през Ихтиманско, Пазарджишко, Разложко, Гоцеделчевско, Петричко, Солунско.