ЗИТ-151: Разлика между версии
м Бот: Козметични промени |
|||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''ЗИТ-151''' е наименованието на първата промишлено произведена серия [[България|българска]] [[компютър|електронно изчислителна машина (ЕИМ)]]. Произвежда се от Завода за изчислителна техника (ЗИТ) в [[София]] по [[лиценз]] на японската „Facom-230–30“ на фирмата „[[Фуджицу]]“. Внедряването |
'''ЗИТ-151''' е наименованието на първата промишлено произведена серия [[България|българска]] [[компютър|електронно изчислителна машина (ЕИМ)]]. Произвежда се от Завода за изчислителна техника (ЗИТ) в [[София]] по [[лиценз]] на японската „Facom-230–30“ на фирмата „[[Фуджицу]]“. Внедряването ѝ за производство започва с обучение на специалисти, предоставяне на пълна производствена документация и готови комплекти компоненти и шкафове за монтаж доставени от [[Япония]]. В ЗИТ се осъществяват само връзките между отделните контактни пера на платките с т. нар. метод „репинг“ ([[wire wrap]]). Тази технология премахва запояването и представлява плътно навиване с пистолет на проводник върху контактното изходно перо на куплунга за всяка платка. ЕИМ е изградена на базата на полупроводникови елементи – [[диод]]и и [[транзистор]]и. До 1969 г. са произведени опитните образци, като е усвоено цялото производство по технологията на лиценза с внесени от Япония измервателни уреди, контролна и тестваща апаратура, градивни елементи и периферни устройства. При преминаване към производствена серия елементната база е заменена с българска – производство на [[Завод за полупроводници|Завода за полупроводници]] – [[Ботевград]], а използваните магнитни материали са заменени с такива произвеждани в България и внос от [[ГДР]]. |
||
Компютрите се произвеждат от 1967 до 1971 г. и са внедрени в териториални изчислителни центрове (ТИЦ). Проектът по внедряването в производство и техническото обслужване в страната е ръководен от инженер [[Иван Марангозов]]. |
Компютрите се произвеждат от 1967 до 1971 г. и са внедрени в териториални изчислителни центрове (ТИЦ). Проектът по внедряването в производство и техническото обслужване в страната е ръководен от инженер [[Иван Марангозов]]. |
||
==Компютърна конфигурация== |
== Компютърна конфигурация == |
||
[[ |
[[Файл:Detail of a 1Kb ferrite core RAM-module of an 1960s Electrologica X1 computer.jpg|мини|200px|Детаил от 1Kb RAM модул на феритова памет. От подобни модули е изграждана оперативната и постоянната памет на ЕИМ до 70-те години]] |
||
[[ |
[[Файл:Papertape.jpg|мини|200px|Носител на информация – 8-пътечкова хартиена перфолента. По-малките перфорации са за синхроимпулсите при четене]] |
||
[[ |
[[Файл:DW-21 drukarka wierszowa (I19720708).png|мини|200px|Изходно периферно устройство за широк печат DW -21, полско производство. Снет е защитният капак от лявата страна]] |
||
[[ |
[[Файл:Drukarka wierszowa beben.jpg|мини|200px|Символи по образувателната на цилиндъра на печатащия барабан на DW 21]] |
||
* Операторски пулт с вход и изход на електрическа пишеща машина ([[телетип]]); |
* Операторски пулт с вход и изход на електрическа пишеща машина ([[телетип]]); |
||
Ред 16: | Ред 16: | ||
* Променливотоков стабилизатор на напрежение с мощност 25 kW. |
* Променливотоков стабилизатор на напрежение с мощност 25 kW. |
||
==Възможности на ЕИМ== |
== Възможности на ЕИМ == |
||
ЗИТ 151 притежава качествата на лицензния компютър Facom 230-30. Като използва постигнатото с модела |
ЗИТ 151 притежава качествата на лицензния компютър Facom 230-30. Като използва постигнатото с модела Facom 231, новият модел ЕИМ притежава по-високи възможности. Чрез функционални разширения се постига 10 пъти по-висока скорост на обработката на данни. За 10 разрядна дума е постигната средна скорост на аритметичните действия : |
||
::събиране - 58,3 μs |
::събиране - 58,3 μs |
||
::изваждане - 82,5 μs |
::изваждане - 82,5 μs |
||
::умножение - 850 μs |
::умножение - 850 μs |
||
При обработка на 10 разрядна дума с плаваща запетая са постигнати: |
При обработка на 10 разрядна дума с плаваща запетая са постигнати: |
||
::събиране - 150 μs |
::събиране - 150 μs |
||
::изваждане - 200 μs |
::изваждане - 200 μs |
||
::умножение - 1400 μs |
::умножение - 1400 μs |
||
Магнитната памет е изпълнена на ферити с продължителността на цикъла за достъп 2,2 μs. Обема на паметта е увеличена спрямо Facom 231 два пъти до максимум 64KChar. |
Магнитната памет е изпълнена на ферити с продължителността на цикъла за достъп 2,2 μs. Обема на паметта е увеличена спрямо Facom 231 два пъти до максимум 64KChar. <ref>{{икона|en}} [http://museum.ipsj.or.jp/en/computer/main/0001.html Компютърен музей. Исторически компютър Fujitsu Facom 230 (Fujitsu 230-30). Снимка на изчислителен център с 230-30]</ref>, където ''har'' (''hartley'' - хартли) е единица количество информация равна на log<sub>2</sub>10 = 3,323 бита. |
||
==Производствено коопериране== |
== Производствено коопериране == |
||
Комплектуването на ЕИМ освен с оригиналните части от доставката по лизинга, се произвежда от изработени в ЗИТ метални конструкции на шкафовете. В завода производител са разработени инструменти за производство на [[Печатна платка|печатните платки]], куплунги, свързващи кабели и механична обработка. Химическата обработка, пробиването и монтажа на платките се извършва в ЗИТ. Запояването на платките се извършва на закупената специализирана машина „спойка вълна“. Шкафът ОЗУ (оперативното запаметяващо устройство) и ПЗУ (постоянното запаметяващо устройство) се изработва на базата на [[феритна памет|феритни сърцевини]] в ЗЗУ ([[АК Пластроник|Завод за запаметяващи устройства]])- гр. [[Велико Търново]]. Производството на запаметяващите устройства на магнитна лента (ЗУМЛ) са внедрени по лиценз в едноименния завод в гр. [[Пловдив]]. Електрическата пишеща машина за диалог и управление (вход и изход) на ЕИМ се произвежда в Завод за пишещи машини – [[Пловдив]]. Японските четец на карти и четец на лента са заменени с такива устройства на чешката фирма „Аритма“. Широкият печат е заменен с внесен такъв от [[САЩ]], производство на фирмата „[[Хюлет-Пакард]]“ (5 броя), и по-късно с произвеждания в социалистическия лагер бърз широк печат модел DW 21, полско производство по внедрен английски лиценз. |
Комплектуването на ЕИМ освен с оригиналните части от доставката по лизинга, се произвежда от изработени в ЗИТ метални конструкции на шкафовете. В завода производител са разработени инструменти за производство на [[Печатна платка|печатните платки]], куплунги, свързващи кабели и механична обработка. Химическата обработка, пробиването и монтажа на платките се извършва в ЗИТ. Запояването на платките се извършва на закупената специализирана машина „спойка вълна“. Шкафът ОЗУ (оперативното запаметяващо устройство) и ПЗУ (постоянното запаметяващо устройство) се изработва на базата на [[феритна памет|феритни сърцевини]] в ЗЗУ ([[АК Пластроник|Завод за запаметяващи устройства]])- гр. [[Велико Търново]]. Производството на запаметяващите устройства на магнитна лента (ЗУМЛ) са внедрени по лиценз в едноименния завод в гр. [[Пловдив]]. Електрическата пишеща машина за диалог и управление (вход и изход) на ЕИМ се произвежда в Завод за пишещи машини – [[Пловдив]]. Японските четец на карти и четец на лента са заменени с такива устройства на чешката фирма „Аритма“. Широкият печат е заменен с внесен такъв от [[САЩ]], производство на фирмата „[[Хюлет-Пакард]]“ (5 броя), и по-късно с произвеждания в социалистическия лагер бърз широк печат модел DW 21, полско производство по внедрен английски лиценз. |
||
==Начало и развитие== |
== Начало и развитие == |
||
[[ |
[[Файл:Bundesarchiv Bild 183-S1024-016, VEB Robotron Elektronik Dresden, Computer EC 1040.jpg|мини|250px|ЕС 1040 от единната система компютри, произвеждана в ГДР от VEB Robotron Elektronik Dresden]] |
||
С лицензното производство на ЗИТ 151 в България се поставя началото за производство на [[Мейнфрейм компютър|големи ЕИМ]]. Внедряването на тази система за производство предлага на пазара една изчислителна машина, но и създава кадри за производство и обслужване на такава техника, внедрява технология за производство непознато дотогава в България, създава нови промишлени мощности и поминък в други населени места с изграждането на заводи, кооперирани със Завода за изчислителна техника. При преминаване към производството на ЕИМ от единната система (ЕС) за социалистическия лагер, в ЗИТ се произвежда [[Централен процесор|централният процесор]] ЕС 2020, системата [[ЕС 1020]], както и окомплектовката за всички произвеждани ЕИМ в социалистическия лагер от ЕС от подсистеми за [[Запаметяващо устройство на твърд магнитен диск|запаметяващи устройства на магнитен диск (ЗУМД)]] (управление плюс 6 бр. запаметяващи устройства – 7 Mb или 29 Mb) и подсистемите за [[Устройство с магнитна лента|запаметяващи устройства на магнитна лента (ЗУМЛ)]] (управляващ блок плюс 6 бр. периферни запаметяващи устройства). В [[Благоевград]] се произвеждат механичните конструкции в Завода за механични конструкции (ЗМК), в [[Русе]] се произвеждат печатните платки в специализирания Завод за печатни платки за цялото производство на ДСО [[ИЗОТ]]. В гр. [[Стара Загора]] започва производството на дискови запаметяващи устройства, комплектуващи всички ЕИМ, произвеждани в социалистическия лагер. [[Електроника (завод)|Завод Електроника]] в София се специализира в производството на захранващи устройства за такива ЕИМ. В Пловдив са специализираните заводи за производство на периферни устройства – Завод за пишещи машини, Завод за запаметяващи устройства на магнитна лента (ЗУМЛ) и Завода за периферни устройства (ЗПУ), който произвежда флопи-дисково периферно устройство (ЗУМГД). В [[Пазарджик]] в Завода за магнитни дискове се произвеждат прецизно изработените носители – дискови пакети за ЗУМД. В [[Пловдив]] завод „Кочо Цветаров“ произвежда [[Гъвкав магнитен диск|дискети]] за [[Флопи-дисково устройство|флопи-дискови устройства]]. Създаваните български продукти са предназначени изключително за допълване листата на [[Периферно устройство|периферните устройства]], включвани към изчислителните машини от единната система в СССР, Унгария (ЕС 1010), ГДР (Германска демократична република) (ЕС 1040) и България (ЕС 1020). |
С лицензното производство на ЗИТ 151 в България се поставя началото за производство на [[Мейнфрейм компютър|големи ЕИМ]]. Внедряването на тази система за производство предлага на пазара една изчислителна машина, но и създава кадри за производство и обслужване на такава техника, внедрява технология за производство непознато дотогава в България, създава нови промишлени мощности и поминък в други населени места с изграждането на заводи, кооперирани със Завода за изчислителна техника. При преминаване към производството на ЕИМ от единната система (ЕС) за социалистическия лагер, в ЗИТ се произвежда [[Централен процесор|централният процесор]] ЕС 2020, системата [[ЕС 1020]], както и окомплектовката за всички произвеждани ЕИМ в социалистическия лагер от ЕС от подсистеми за [[Запаметяващо устройство на твърд магнитен диск|запаметяващи устройства на магнитен диск (ЗУМД)]] (управление плюс 6 бр. запаметяващи устройства – 7 Mb или 29 Mb) и подсистемите за [[Устройство с магнитна лента|запаметяващи устройства на магнитна лента (ЗУМЛ)]] (управляващ блок плюс 6 бр. периферни запаметяващи устройства). В [[Благоевград]] се произвеждат механичните конструкции в Завода за механични конструкции (ЗМК), в [[Русе]] се произвеждат печатните платки в специализирания Завод за печатни платки за цялото производство на ДСО [[ИЗОТ]]. В гр. [[Стара Загора]] започва производството на дискови запаметяващи устройства, комплектуващи всички ЕИМ, произвеждани в социалистическия лагер. [[Електроника (завод)|Завод Електроника]] в София се специализира в производството на захранващи устройства за такива ЕИМ. В Пловдив са специализираните заводи за производство на периферни устройства – Завод за пишещи машини, Завод за запаметяващи устройства на магнитна лента (ЗУМЛ) и Завода за периферни устройства (ЗПУ), който произвежда флопи-дисково периферно устройство (ЗУМГД). В [[Пазарджик]] в Завода за магнитни дискове се произвеждат прецизно изработените носители – дискови пакети за ЗУМД. В [[Пловдив]] завод „Кочо Цветаров“ произвежда [[Гъвкав магнитен диск|дискети]] за [[Флопи-дисково устройство|флопи-дискови устройства]]. Създаваните български продукти са предназначени изключително за допълване листата на [[Периферно устройство|периферните устройства]], включвани към изчислителните машини от единната система в СССР, Унгария (ЕС 1010), ГДР (Германска демократична република) (ЕС 1040) и България (ЕС 1020). |
||
Версия от 21:39, 31 юли 2018
ЗИТ-151 е наименованието на първата промишлено произведена серия българска електронно изчислителна машина (ЕИМ). Произвежда се от Завода за изчислителна техника (ЗИТ) в София по лиценз на японската „Facom-230–30“ на фирмата „Фуджицу“. Внедряването ѝ за производство започва с обучение на специалисти, предоставяне на пълна производствена документация и готови комплекти компоненти и шкафове за монтаж доставени от Япония. В ЗИТ се осъществяват само връзките между отделните контактни пера на платките с т. нар. метод „репинг“ (wire wrap). Тази технология премахва запояването и представлява плътно навиване с пистолет на проводник върху контактното изходно перо на куплунга за всяка платка. ЕИМ е изградена на базата на полупроводникови елементи – диоди и транзистори. До 1969 г. са произведени опитните образци, като е усвоено цялото производство по технологията на лиценза с внесени от Япония измервателни уреди, контролна и тестваща апаратура, градивни елементи и периферни устройства. При преминаване към производствена серия елементната база е заменена с българска – производство на Завода за полупроводници – Ботевград, а използваните магнитни материали са заменени с такива произвеждани в България и внос от ГДР.
Компютрите се произвеждат от 1967 до 1971 г. и са внедрени в териториални изчислителни центрове (ТИЦ). Проектът по внедряването в производство и техническото обслужване в страната е ръководен от инженер Иван Марангозов.
Компютърна конфигурация
- Операторски пулт с вход и изход на електрическа пишеща машина (телетип);
- Периферни входни устройства – четец на перфолента, четец на перфокарти;
- Изходни периферни устройства – перфоратор на перфокарти, перфоратор на перфолента и бръз широк печат. Широкият печат е от типа линеен принтер и е характерен с това, че по образувателната на барабана на печатащото устройство са разположени редове от еднакви цифри, букви и символи. За един оборот на барабана се отпечатва един ред, като всички еднакви символи от текста за този ред се отпечатват едновременно, независимо от последователността и позицията си върху листа хартия;
- Външни запаметяващи устройства – запаметяващи устройства на магнитна лента (ЗУМЛ) (6 бр.);[1]
- Стандартна ЕИМ- Шкаф захранване, шкаф ЦПУ, шкаф магнитна памет (на феритни памети), шкаф управление на периферните устройства;
- Променливотоков стабилизатор на напрежение с мощност 25 kW.
Възможности на ЕИМ
ЗИТ 151 притежава качествата на лицензния компютър Facom 230-30. Като използва постигнатото с модела Facom 231, новият модел ЕИМ притежава по-високи възможности. Чрез функционални разширения се постига 10 пъти по-висока скорост на обработката на данни. За 10 разрядна дума е постигната средна скорост на аритметичните действия :
- събиране - 58,3 μs
- изваждане - 82,5 μs
- умножение - 850 μs
При обработка на 10 разрядна дума с плаваща запетая са постигнати:
- събиране - 150 μs
- изваждане - 200 μs
- умножение - 1400 μs
Магнитната памет е изпълнена на ферити с продължителността на цикъла за достъп 2,2 μs. Обема на паметта е увеличена спрямо Facom 231 два пъти до максимум 64KChar. [2], където har (hartley - хартли) е единица количество информация равна на log210 = 3,323 бита.
Производствено коопериране
Комплектуването на ЕИМ освен с оригиналните части от доставката по лизинга, се произвежда от изработени в ЗИТ метални конструкции на шкафовете. В завода производител са разработени инструменти за производство на печатните платки, куплунги, свързващи кабели и механична обработка. Химическата обработка, пробиването и монтажа на платките се извършва в ЗИТ. Запояването на платките се извършва на закупената специализирана машина „спойка вълна“. Шкафът ОЗУ (оперативното запаметяващо устройство) и ПЗУ (постоянното запаметяващо устройство) се изработва на базата на феритни сърцевини в ЗЗУ (Завод за запаметяващи устройства)- гр. Велико Търново. Производството на запаметяващите устройства на магнитна лента (ЗУМЛ) са внедрени по лиценз в едноименния завод в гр. Пловдив. Електрическата пишеща машина за диалог и управление (вход и изход) на ЕИМ се произвежда в Завод за пишещи машини – Пловдив. Японските четец на карти и четец на лента са заменени с такива устройства на чешката фирма „Аритма“. Широкият печат е заменен с внесен такъв от САЩ, производство на фирмата „Хюлет-Пакард“ (5 броя), и по-късно с произвеждания в социалистическия лагер бърз широк печат модел DW 21, полско производство по внедрен английски лиценз.
Начало и развитие
С лицензното производство на ЗИТ 151 в България се поставя началото за производство на големи ЕИМ. Внедряването на тази система за производство предлага на пазара една изчислителна машина, но и създава кадри за производство и обслужване на такава техника, внедрява технология за производство непознато дотогава в България, създава нови промишлени мощности и поминък в други населени места с изграждането на заводи, кооперирани със Завода за изчислителна техника. При преминаване към производството на ЕИМ от единната система (ЕС) за социалистическия лагер, в ЗИТ се произвежда централният процесор ЕС 2020, системата ЕС 1020, както и окомплектовката за всички произвеждани ЕИМ в социалистическия лагер от ЕС от подсистеми за запаметяващи устройства на магнитен диск (ЗУМД) (управление плюс 6 бр. запаметяващи устройства – 7 Mb или 29 Mb) и подсистемите за запаметяващи устройства на магнитна лента (ЗУМЛ) (управляващ блок плюс 6 бр. периферни запаметяващи устройства). В Благоевград се произвеждат механичните конструкции в Завода за механични конструкции (ЗМК), в Русе се произвеждат печатните платки в специализирания Завод за печатни платки за цялото производство на ДСО ИЗОТ. В гр. Стара Загора започва производството на дискови запаметяващи устройства, комплектуващи всички ЕИМ, произвеждани в социалистическия лагер. Завод Електроника в София се специализира в производството на захранващи устройства за такива ЕИМ. В Пловдив са специализираните заводи за производство на периферни устройства – Завод за пишещи машини, Завод за запаметяващи устройства на магнитна лента (ЗУМЛ) и Завода за периферни устройства (ЗПУ), който произвежда флопи-дисково периферно устройство (ЗУМГД). В Пазарджик в Завода за магнитни дискове се произвеждат прецизно изработените носители – дискови пакети за ЗУМД. В Пловдив завод „Кочо Цветаров“ произвежда дискети за флопи-дискови устройства. Създаваните български продукти са предназначени изключително за допълване листата на периферните устройства, включвани към изчислителните машини от единната система в СССР, Унгария (ЕС 1010), ГДР (Германска демократична република) (ЕС 1040) и България (ЕС 1020).
Вижте също
Източници
Външни препратки
- Българска електронноизчислителна машина ЗИТ-151 // sandacite.bg. Посетен на 11 октомври 2017.