Атанас Шопов (дипломат): Разлика между версии
да се споменава |
мРедакция без резюме |
||
Ред 26: | Ред 26: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
⚫ | |||
Роден е в [[Панагюрище]] през 1855 година. Завършва местното [[класно училище]] и учи във Военномедицинското училище в [[Цариград]]. След [[Априлското въстание]] от 1876 година прекъсва учението. Като екзархийски представител посещава засегнатите въстанически селища в ІV революционен окръг, като публикува във вестник „[[Стара планина (1876 - 1877)|Стара планина]]“ подробно изложение на турските зверства. После емигрира в Русия. Взема участие в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската освободителна война (1877 – 1878)]]. Награден е с лента за храброст на Александрийския кръст. |
Роден е в [[Панагюрище]] през 1855 година. Завършва местното [[класно училище]] и учи във Военномедицинското училище в [[Цариград]]. След [[Априлското въстание]] от 1876 година прекъсва учението. Като екзархийски представител посещава засегнатите въстанически селища в ІV революционен окръг, като публикува във вестник „[[Стара планина (1876 - 1877)|Стара планина]]“ подробно изложение на турските зверства. После емигрира в Русия. Взема участие в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската освободителна война (1877 – 1878)]]. Награден е с лента за храброст на Александрийския кръст. |
||
⚫ | |||
След [[Освобождение на България|Освобождението]] завършва право в [[Санкт Петербург]], а след това специализира и в Парижката [[Сорбона]]. Става член на софийския апелативен съд, а по-късно работи като главен секретар на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] в [[Цариград]] (1884 – 1897), български търговски агент (1897 – 1908) и генерален консул в [[Солун]] (1909 – 1913). |
След [[Освобождение на България|Освобождението]] завършва право в [[Санкт Петербург]], а след това специализира и в Парижката [[Сорбона]]. Става член на софийския апелативен съд, а по-късно работи като главен секретар на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] в [[Цариград]] (1884 – 1897), български търговски агент (1897 – 1908) и генерален консул в [[Солун]] (1909 – 1913). |
||
Ред 37: | Ред 37: | ||
В периода 1897–1913 година Шопов оглавява българското консулство в Солун. През този период той организира придобиването за нуждите на консулството на [[Осман Али бей вила]].<ref name="Konstantinova 230">{{Цитат периодика| last = Konstantinova | first = Yura | year = 2015 | title = The Un/Believable Story of a Salonica Building | journal = Études balkaniques | volume = LI | issue = 1 | pages = 232 }}</ref> |
В периода 1897–1913 година Шопов оглавява българското консулство в Солун. През този период той организира придобиването за нуждите на консулството на [[Осман Али бей вила]].<ref name="Konstantinova 230">{{Цитат периодика| last = Konstantinova | first = Yura | year = 2015 | title = The Un/Believable Story of a Salonica Building | journal = Études balkaniques | volume = LI | issue = 1 | pages = 232 }}</ref> |
||
След края на Първата световна война е избран от Министерски съвет заедно с [[Тодор Павлов (дипломат)|Тодор Павлов]] да участват в комисия по изработването на мемор върху националните искания на България<ref>Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), МНИ, София, 2006, стр.36.</ref>. |
След края на Първата световна война е избран от Министерски съвет заедно с [[Тодор Павлов (дипломат)|Тодор Павлов]] да участват в комисия по изработването на мемор върху националните искания на България<ref>Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), МНИ, София, 2006, стр.36.</ref>. |
||
Шопов умира през 1922 година. |
|||
<gallery class="center" caption="Съчинения"> |
<gallery class="center" caption="Съчинения"> |
Версия от 12:49, 8 септември 2018
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Атанас Шопов.
Атанас Шопов | |
български книжовник и дипломат | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Семейство | |
Подпис | |
Атанас Шопов в Общомедия |
Атанас Петров Шопов е изтъкнат български дипломат, учен, публицист и преводач.
Биография
Роден е в Панагюрище през 1855 година. Завършва местното класно училище и учи във Военномедицинското училище в Цариград. След Априлското въстание от 1876 година прекъсва учението. Като екзархийски представител посещава засегнатите въстанически селища в ІV революционен окръг, като публикува във вестник „Стара планина“ подробно изложение на турските зверства. После емигрира в Русия. Взема участие в Руско-турската освободителна война (1877 – 1878). Награден е с лента за храброст на Александрийския кръст.
След Освобождението завършва право в Санкт Петербург, а след това специализира и в Парижката Сорбона. Става член на софийския апелативен съд, а по-късно работи като главен секретар на Българската екзархия в Цариград (1884 – 1897), български търговски агент (1897 – 1908) и генерален консул в Солун (1909 – 1913).
През 1884 година е избран за редовен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). В 1885 година издава книгата „Македония във време на хилядагодишнината на Св. Методия“, в която описва развитието на българското църковно и просвтено дело в областта.[1]
В 1887 и 1891 година предприема пътувания из Тракия и Македония и след тях издава следните трудовете: „Народността и езикът на македонците“ (1888) и „Из живота и положението на българите във вилаетите“ (1893). Негови съчинения са и „Десетдневно царуване. Из българското въстание в 1876 г. Дневници на един бунтовник“ (1881), „Из новата история на българите в Турция“ (1895), „Македония от етнографско, историческо и езиково гледище“, „Сръбските претенции над Скопската епархия“, „Истината върху конституционния режим на младотурците“ и други. Редактира и сътрудничи на редица периодични издания. Пише статии по педагогически въпроси, публикува стихотворения, превежда от гръцки и френски език.[2][3]
В периода 1897–1913 година Шопов оглавява българското консулство в Солун. През този период той организира придобиването за нуждите на консулството на Осман Али бей вила.[4]
След края на Първата световна война е избран от Министерски съвет заедно с Тодор Павлов да участват в комисия по изработването на мемор върху националните искания на България[5].
Шопов умира през 1922 година.
-
Офейковъ. Македония въ време на хилядагодишнината на Св. Методия. Пловдивъ, Печатница на Ед. Дионне, 1885.
-
Ofeicoff. La Macédoine au point de vue ethnographique, historique et littéraire. Philippopoli, Imprimerie Centrale, 1887.
-
Шоповъ, А. Народностьта и езика на македонцитѣ. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1888.
-
Шоповъ, А. Изъ новата история на българитѣ въ Турция. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1895. Посетен на 2017-03-11.
-
Focief, O. La justice turque et les réformes en Macédoine; aperçu sur leur histoire et leur organisation, leur fonctionnement et leurs abus. Paris, Librarie Plon, 1907.
Бележки
- ↑ Офейков. Македония във време на хилядагодишнината на Св. Методия, Пловдив, Печатница на Ед. Дионне, 1885.
- ↑ А. Шопов, Дневник, дипломатически рапорти и писма (ред. А. Пасков). София, 1995
- ↑ Щрихи от живота и дейността на Атанас Шопов (1855 – 1922). Пазарджик, 1998
- ↑ Konstantinova, Yura. The Un/Believable Story of a Salonica Building // Études balkaniques LI (1). 2015. с. 232.
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), МНИ, София, 2006, стр.36.
пръв | → | консул в Солун (30 март 1897 – 1913) |
→ | Тодор Недков |
|