Северна Добруджа: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 05:13, 25 септември 2018

Северна Добруджа (Шаблон:Lang-ro) е делът на историко-географската област Добруджа, който се намира в пределите на Румъния. Обхваща територията на окръзите Тулча и Кюстенджа, с обща площ от около 15 500 km². Населението на областта през 2002 година е 971 643 души.

История

Основна статия: Добруджански въпрос

Северна Добруджа е първата територия на юг от Дунав, на която се установяват древните българи водени от Аспарух при преселението им от степите на северното причерноморие към земите от Балканския полуостров на които техните потомци живеят вече повече от 1330 години. До 1877 година областта е в пределите на Османската империя, със значителна част българско население, част от Българското землище очертано със султанския ферман, с който са определени границите на Българската Екзархия през 1870 година . След освободителната за България Руско-турскавойна 1877-1878 г., чрез Сан-Стефанския мирен договор от 19 февруари/ 3 март 1878 г., за да си осигури излаз на река Дунав, Руската империя отнема от Румъния територията на Бесарабия, като ѝ определя Северна Добруджа за компенсация. В Санстефанския мирен договор от трети март 1878 година границата между България и Румъния се определя както следва: „Тя ще остави морския бряг при Мангалия и следвайки южните граници на Тулчанския санджак, ще достигне Дунава над Расово.“ Румънската общественост отхвърля руското предложение. На 14 ноември крал Карол I отправя до добруджанското население следното послание на български език: „С Берлинския договор европейските велики сили присъединиха вашата родина към Румъния. Ние няма да влезем като завоеватели във вашите граници, така определени от Европа...“. Положението обаче е узаконено от Берлинския конгрес и добруджанският въпрос става основен проблем на балканските отношения. От 1878 до 1912 година добруджанският въпрос не е предизвиквал сериозни усложнения в отношенията между България и Румъния^[1], но след Балканската война, а най-много по време на Междусъюзническата война, Румъния напада България при неохраняеми граници и неохраняема Северна България отнема и Южна Добруджа, с което се слага началото на конфликтите между двете страни.

География

Северна Добруджа се намира в източната част на Румъния, разположена между река Дунав и Черно море. Съседни историко-географски области са Мунтения (на запад), Южна Добруджа (на юг), Молдова и Бесарабия (на север).

Областта има равнинен и хълмист релеф. В северната ѝ част се издига невисоката Бабадашкa планина^[2]. През областта преминава каналът Дунав - Черно море, а на север е разположена Делтата на Дунав.

Население

При приключване на войната в 1878 г. в Северна Добруджа има население от около 100 000 души. Българите (включително етнографската група на гагаузите) са най-многобройни над 50 000, останалите по-малки групи са турци (към 20 000 души), татари (към 15 000 души), румънци (към 10 000 души), руси (към 5000 души), добруджански немци, неголям брой италианци, гърци и др. Руският губернатор на Тулча в 1878-1879 г. Иван Белоцерковец, по политически съображения — за да подпомогне приемането на областта от Румъния в замяна на отнетата ѝ от Русия част от Молдова, изкуствено намалява броя на българското население в Тулча, Бабадаг и други селища от 2 до 2,5 пъти, като умишлено увеличава броя на румънците с което се спекулира и до днес. Обективните данни обаче са съвсем други. Френския търговски консул в Галац — дьо Лел посочва в 1880 г., че населението на Северна Добруджа е 117 000 души, като „българите представляват основният елемент и наброяват 40 000″, а румънците преди анексията са били 12-13 000. Австроунгарския търговски консул в Тулча, също посочва, че "румънците в Северна Добруджа не са повече от 12 000 души”. Според бюлетин на Министерството на земеделието на Румъния през 1889 г. българите наброяват 38 992, а румънците 17 000 души.^[3]

Етнически състав — румънска гледна точка

Долната таблица доказва изцяло несъстоятелният характер на румънските статистики, вероятно и до днес, при положение, че след като десетки хиляди българи вече са прокудени след 1913 и 1919 г., е факт, че в 1940 г. по официални данни още 68 000 севернодобруджански българи са насилствено депортирани южно от линията Силистра - Дуранкулак.

Етноси	1880^[4]	1899^[4]	1913^[5]	1930¹^[6]	1956^[7]	1966^[7]	1977^[7]	1992^[7]	2002^[7]
Общо	139,671	258,242	380,430	437,131	593,659	702,461	863,348	1,019,766	971,643
Румънци	43,671 (31%)	118,919 (46%)	216,425 (56.8%)	282,844 (64.7%)	514,331 (86.6%)	622,996 (88.7%)	784,934 (90.9%)	926,608 (90.8%)	883,620 (90.9%)
Българи	24,915 (17%)	38,439 (14%)	51,149 (13.4%)	42,070 (9.6%)	749 (0.13%)	524 (0.07%)	415 (0.05%)	311 (0.03%)	135 (0.01%)
Турци	18,624 (13%)	12,146 (4%)	20,092 (5.3%)	21,748 (5%)	11,994 (2%)	16,209 (2.3%)	21,666 (2.5%)	27,685 (2.7%)	27,580 (2.8%)
Татари	29,476 (21%)	28,670 (11%)	21,350 (5.6%)	15,546 (3.6%)	20,239 (3.4%)	21,939 (3.1%)	22,875 (2.65%)	24,185 (2.4%)	23,409 (2.4%)
Руснаци-Липовани	8,250 (6%)	12,801 (5%)	35,859 (9.4%)	26,210 (6%)²	29,944 (5%)	30,509 (4.35%)	24,098 (2.8%)	26,154 (2.6%)	21,623 (2.2%)
Русини	455 (0.3%)	13,680 (5%)	35,859 (9.4%)	33 (0.01%)	7,025 (1.18%)	5,154 (0.73%)	2,639 (0.3%)	4,101 (0.4%)	1,465 (0.1%)
Германци	2,461 (1.7%)	8,566 (3%)	7,697 (2%)	12,023 (2.75%)	735 (0.12%)	599 (0.09%)	648 (0.08%)	677 (0.07%)	398 (0.04%)
Гърци	4,015 (2.8%)	8,445 (3%)	9,999 (2.6%)	7,743 (1.8%)	1,399 (0.24%)	908 (0.13%)	635 (0.07%)	1,230 (0.12%)	2,270 (0.23%)
Цигани	702 (0.5%)	2,252 (0.87%)	3,263 (0.9%)	3,831 (0.88%)	1,176 (0.2%)	378 (0.05%)	2,565 (0.3%)	5,983 (0.59%)	8,295 (0.85%)

Българи

Основна статия: Добруджанци

Според официалната статистика от 2002 година, записаните като етнически българи в Северна Добруджа са 135 души. По неофициални данни с български произход са между 15 000-20 000 души^[8].

Вижте още

Elena Roizen - Geamparalele - добруджанско фолклорно изпълнение

Източник

↑ Добруджанският въпрос
↑ Северна Добруджа
↑ Йордан Колев, Българите в Добруджа, сп. Един Завет, 2004 бр.1
↑ ^а ^б G. Dănescu, Dobrogea (La Dobroudja). Étude de Géographie physique et ethnographique
↑ Roman, I. N. La population de la Dobrogea. D'apres le recensement du 1^er janvier 1913 // La Dobrogea Roumaine. Études et documents. Bucarest, 1919. OCLC 80634772.
↑ Calculated from results of the 1930 census per county, taken from Mănuilă, Sabin. La Population de la Dobroudja. Bucarest, Institut Central de Statistique, 1939. OCLC 1983592.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д Calculated from statistics for the counties of Tulcea and Constanţa from Populaţia după etnie la recensămintele din perioada 1930–2002, pe judete (PDF) // Guvernul României — Agenţia Naţională pentru Romi. с. 5–6, 13–14. Посетен на 2007-05-02.
↑ Задграничните българи

[1] Добруджанският въпрос

[2] Северна Добруджа

[3] Йордан Колев, Българите в Добруджа, сп. Един Завет, 2004 бр.1

[dane-4] а ^б G. Dănescu, Dobrogea (La Dobroudja). Étude de Géographie physique et ethnographique

[5] Roman, I. N. La population de la Dobrogea. D'apres le recensement du 1^er janvier 1913 // La Dobrogea Roumaine. Études et documents. Bucarest, 1919. OCLC 80634772.

[sabin-6] Calculated from results of the 1930 census per county, taken from Mănuilă, Sabin. La Population de la Dobroudja. Bucarest, Institut Central de Statistique, 1939. OCLC 1983592.

[anri-7] а ^б ^в ^г ^д Calculated from statistics for the counties of Tulcea and Constanţa from Populaţia după etnie la recensămintele din perioada 1930–2002, pe judete (PDF) // Guvernul României — Agenţia Naţională pentru Romi. с. 5–6, 13–14. Посетен на 2007-05-02.

[8] Задграничните българи

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-[[Картинка:Dobrogea.svg|мини|250п]]
+[[Файл:Dobrogea.svg|мини|250п]]
 '''Северна Добруджа''' ({{lang-ro|Dobrogea de Nord}}) е делът на [[Историко-географска област|историко-географската област]] [[Добруджа]], който се намира в пределите на [[Румъния]]. Обхваща територията на окръзите [[Тулча (окръг)|Тулча]] и [[Кюстенджа (окръг)|Кюстенджа]], с обща площ от около 15 500 km<sup>2</sup>. Населението на областта през 2002 година е 971 643 души.
-==История==
+== История ==
-[[Картинка:Dobrudja_Borders_BG.png|мини|250п|Граници в Добруджа]]
+[[Файл:Dobrudja_Borders_BG.png|мини|250п|Граници в Добруджа]]
 {{Основна|Добруджански въпрос}}
-Северна Добруджа е първата територия на юг от Дунав, на която се установяват древните българи водени от Аспарух при преселението им от степите на северното причерноморие към земите от Балканския полуостров на които техните потомци  живеят вече повече от 1330 години.
+Северна Добруджа е първата територия на юг от Дунав, на която се установяват древните българи водени от Аспарух при преселението им от степите на северното причерноморие към земите от Балканския полуостров на които техните потомци живеят вече повече от 1330 години.
-До 1877 година областта е в пределите на [[Османска империя|Османската империя]], със значителна част [[българи|българско]] население, част от [[Велика България (политическа концепция)|Българското землище]] очертано със султанския ферман, с който са определени границите на Българската Екзархия през 1870 година . След [[Освобождение на България|освободителната]] за България Руско-турскавойна 1877-1878 г., чрез Сан-Стефанския мирен договор от 19 февруари/ 3 март 1878 г., за да си осигури излаз на река Дунав, [[Руска империя|Руската империя]] отнема от Румъния територията на Бесарабия, като и&#768; определя Северна Добруджа за компенсация. В [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]] от трети март [[1878]] година границата между България и Румъния се определя както следва: ''„Тя ще остави морския бряг при Мангалия и следвайки южните граници на [[Тулчански санджак|Тулчанския санджак]], ще достигне Дунава над Расово.“'' Румънската общественост отхвърля руското предложение. На [[14 ноември]] крал [[Карол I]] отправя до добруджанското население следното послание на [[български език]]: ''„С [[Берлински договор|Берлинския договор]] европейските [[Велика сила|велики сили]] присъединиха вашата родина към Румъния. Ние няма да влезем като завоеватели във вашите граници, така определени от Европа...“''. Положението обаче е узаконено от Берлинския конгрес и добруджанският въпрос става основен проблем на балканските отношения. От 1878 до [[1912]] година добруджанският въпрос не е предизвиквал сериозни усложнения в отношенията между България и Румъния<ref>[http://www.kroraina.com/bugarash/bugarash/dobrudja/dobistoria.html Добруджанският въпрос]</ref>, но след Балканската война, а най-много по време на Междусъюзническата война, Румъния напада България при неохраняеми граници и неохраняема Северна България отнема и Южна Добруджа, с което се слага началото на конфликтите между двете страни.
+До 1877 година областта е в пределите на [[Османска империя|Османската империя]], със значителна част [[българи|българско]] население, част от [[Велика България (политическа концепция)|Българското землище]] очертано със султанския ферман, с който са определени границите на Българската Екзархия през 1870 година . След [[Освобождение на България|освободителната]] за България Руско-турскавойна 1877-1878 г., чрез Сан-Стефанския мирен договор от 19 февруари/ 3 март 1878 г., за да си осигури излаз на река Дунав, [[Руска империя|Руската империя]] отнема от Румъния територията на Бесарабия, като ѝ определя Северна Добруджа за компенсация. В [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]] от трети март [[1878]] година границата между България и Румъния се определя както следва: ''„Тя ще остави морския бряг при Мангалия и следвайки южните граници на [[Тулчански санджак|Тулчанския санджак]], ще достигне Дунава над Расово.“'' Румънската общественост отхвърля руското предложение. На [[14 ноември]] крал [[Карол I]] отправя до добруджанското население следното послание на [[български език]]: ''„С [[Берлински договор|Берлинския договор]] европейските [[Велика сила|велики сили]] присъединиха вашата родина към Румъния. Ние няма да влезем като завоеватели във вашите граници, така определени от Европа...“''. Положението обаче е узаконено от Берлинския конгрес и добруджанският въпрос става основен проблем на балканските отношения. От 1878 до [[1912]] година добруджанският въпрос не е предизвиквал сериозни усложнения в отношенията между България и Румъния<ref>[http://www.kroraina.com/bugarash/bugarash/dobrudja/dobistoria.html Добруджанският въпрос]</ref>, но след Балканската война, а най-много по време на Междусъюзническата война, Румъния напада България при неохраняеми граници и неохраняема Северна България отнема и Южна Добруджа, с което се слага началото на конфликтите между двете страни.
-==География==
+== География ==
 Северна Добруджа се намира в източната част на Румъния, разположена между река [[Дунав]] и [[Черно море]]. Съседни историко-географски области са [[Мунтения]] (на запад), [[Южна Добруджа]] (на юг), [[Молдова (област)|Молдова]] и [[Бесарабия]] (на север).
-Областта има равнинен и хълмист релеф. В северната и&#768; част се издига невисоката Бабадашкa планина<ref>[http://www.suntravel.bg/%D1%80%D1%83%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D0%B8%D1%8F-news165.html Северна Добруджа]</ref>. През областта преминава каналът [[Канал Дунав - Черно море (Румъния)|Дунав - Черно море]], а на север е разположена [[Делта на Дунав|Делтата на Дунав]].
+Областта има равнинен и хълмист релеф. В северната ѝ част се издига невисоката Бабадашкa планина<ref>[http://www.suntravel.bg/%D1%80%D1%83%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D0%B8%D1%8F-news165.html Северна Добруджа]</ref>. През областта преминава каналът [[Канал Дунав - Черно море (Румъния)|Дунав - Черно море]], а на север е разположена [[Делта на Дунав|Делтата на Дунав]].
-==Население==
+== Население ==
-При приключване на войната в 1878 г. в Северна Добруджа има население от около 100 000 души. Българите (включително етнографската група на гагаузите) са най-многобройни над 50 000, останалите по-малки групи са турци (към 20 000 души), татари (към 15 000 души), румънци (към 10 000 души), руси (към 5 000 души), [[добруджански немци]], неголям брой италианци, гърци и др. Руският губернатор на Тулча в 1878-1879 г. Иван Белоцерковец, по политически съображения&nbsp;— за да подпомогне приемането на областта от Румъния в замяна на отнетата и&#768; от Русия част от Молдова, изкуствено намалява броя на българското население в [[Тулча]], [[Бабадаг]] и други селища от 2 до 2,5 пъти, като умишлено увеличава броя на румънците с което се спекулира и до днес. Обективните данни обаче са съвсем други. Френския търговски консул в Галац&nbsp;— дьо Лел посочва в 1880 г., че населението на Северна Добруджа е 117 000 души, като „българите представляват основният елемент и наброяват 40 000″, а румънците преди анексията са били 12-13 000. Австроунгарския търговски консул в Тулча, също посочва, че "румънците в Северна Добруджа не са повече от 12 000 души”. Според бюлетин на Министерството на земеделието на Румъния през 1889 г. българите наброяват 38 992, а румънците 17 000 души.<ref>[http://archive.is/20121106000836/http://www.point-of-view.org/?p=369 Йордан Колев, Българите в Добруджа, сп. Един Завет, 2004 бр.1]</ref>
+При приключване на войната в 1878 г. в Северна Добруджа има население от около 100 000 души. Българите (включително етнографската група на гагаузите) са най-многобройни над 50 000, останалите по-малки групи са турци (към 20 000 души), татари (към 15 000 души), румънци (към 10 000 души), руси (към 5000 души), [[добруджански немци]], неголям брой италианци, гърци и др. Руският губернатор на Тулча в 1878-1879 г. Иван Белоцерковец, по политически съображения&nbsp;— за да подпомогне приемането на областта от Румъния в замяна на отнетата ѝ от Русия част от Молдова, изкуствено намалява броя на българското население в [[Тулча]], [[Бабадаг]] и други селища от 2 до 2,5 пъти, като умишлено увеличава броя на румънците с което се спекулира и до днес. Обективните данни обаче са съвсем други. Френския търговски консул в Галац&nbsp;— дьо Лел посочва в 1880 г., че населението на Северна Добруджа е 117 000 души, като „българите представляват основният елемент и наброяват 40 000″, а румънците преди анексията са били 12-13 000. Австроунгарския търговски консул в Тулча, също посочва, че "румънците в Северна Добруджа не са повече от 12 000 души”. Според бюлетин на Министерството на земеделието на Румъния през 1889 г. българите наброяват 38 992, а румънците 17 000 души.<ref>[http://archive.is/20121106000836/http://www.point-of-view.org/?p=369 Йордан Колев, Българите в Добруджа, сп. Един Завет, 2004 бр.1]</ref>
-===Етнически състав&nbsp;— румънска гледна точка===
+=== Етнически състав&nbsp;— румънска гледна точка ===
 Долната таблица доказва изцяло несъстоятелният характер на румънските статистики, вероятно и до днес, при положение, че след като десетки хиляди българи вече са прокудени след 1913 и 1919 г., е факт, че в 1940&nbsp;г. по официални данни още 68 000 севернодобруджански българи са насилствено депортирани южно от линията [[Силистра]] - [[Дуранкулак]].
@@ Ред 146: / Ред 146: @@
 |}
-===Българи===
+=== Българи ===
 {{Основна|Добруджанци}}
@@ Ред 152: / Ред 152: @@
 Според официалната статистика от [[2002]] година, записаните като етнически българи в Северна Добруджа са 135 души. По неофициални данни с български произход са между 15 000-20 000 души<ref>[http://bulgarnation.com/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%20%D0%B2%20%D0%A0%D1%83%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%9C%D0%BE%D0%BB%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B0,%D0%94%D0%BE%D0%B1%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%B6%D0%B0.html Задграничните българи]</ref>.
-==Вижте още==
+== Вижте още ==
-*[[Български топоними в Северна Добруджа]]
+* [[Български топоними в Северна Добруджа]]
-*[[Добруджа]]
+* [[Добруджа]]
-*[http://dobrudja.150m.com/dobspomeni1.htm Добруджнски протест]
+* [http://dobrudja.150m.com/dobspomeni1.htm Добруджнски протест]
 [[Файл:YouTube logo 2015.svg|30px]] [https://www.youtube.com/watch?v=10f9DJlj_U8 Elena Roizen - Geamparalele - добруджанско фолклорно изпълнение]
-==Източник==
+== Източник ==
 <references/>