Птолемей XII: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
[[Файл:Ptolemy XII Auletes Louvre Ma3449.jpg|мини|Птолемей XII, в [[Лувър]], [[Париж]]]]
[[Файл:Ptolemy XII Auletes Louvre Ma3449.jpg|мини|Птолемей XII, в [[Лувър]], [[Париж]]]]
'''Птолемей XII''', с официални прозвища '''Теос Филопатор Филаделф Неос Дионис''' (на [[гръцки]]: ''Πτολεμαῖος Νέος Διόνυσος Θεός Φιλοπάτωρ Θεός Φιλάδελφος''; * между 115 и 107 пр.н.е.; † февруари/март (?) 51 пр.н.е.) е [[египет]]ски [[фараон]] от династията на [[Птолемеи]]те.
'''Птолемей XII''', с официални прозвища '''Теос Филопатор Филаделф Неос Дионис''' (на [[гръцки]]: ''Πτολεμαῖος Νέος Διόνυσος Θεός Φιλοπάτωρ Θεός Φιλάδελφος''; * между 115 и 107 г. пр.н.е.; † февруари/март (?) 51 г. пр.н.е.) е [[египет]]ски [[фараон]] от династията на [[Птолемеи]]те.


Той е баща на прочутата [[Клеопатра VII]], последната владетелка от династията. Получава прякора '''Авлет''' (''Auletes'' – [[флейта|флейтист]]) защото прекарвал повечето време в празници и свирене на флейта. Допълнителното име ''Neos Dionysos'' си избира заради култа му към [[Дионис]].
Той е баща на прочутата [[Клеопатра VII]], последната владетелка от династията. Получава прякора '''Авлет''' (''Auletes'' – [[флейта|флейтист]]) защото прекарвал повечето време в празници и свирене на флейта. Допълнителното име ''Neos Dionysos'' си избира заради култа му към [[Дионис]].
Ред 6: Ред 6:
Птолемей XII е син на [[Птолемей IX]] Филометор Сотер II (Латир) от династията на [[Птолемеи]]те. Майка му вероятно е [[Клеопатра Селена I]], втората съпруга на Птолемей IX или неизвестна друга жена. Възможно е също да е син на [[Птолемей XI]] и [[Клеопатра IV]].
Птолемей XII е син на [[Птолемей IX]] Филометор Сотер II (Латир) от династията на [[Птолемеи]]те. Майка му вероятно е [[Клеопатра Селена I]], втората съпруга на Птолемей IX или неизвестна друга жена. Възможно е също да е син на [[Птолемей XI]] и [[Клеопатра IV]].


След убийството на [[Птолемей XI]] от тълпата в [[Александрия]] през 80 пр.н.е., Птолемей XII и брат му останали единствените живи мъжки наследници на Птолемеевата династия, въпреки че най-вероятно са нелегитимни. Те се намирали в изгнание при двора на понтийския цар [[Митридат VI]] в [[Синоп]].
След убийството на [[Птолемей XI]] от тълпата в [[Александрия]] през 80 г. пр.н.е., Птолемей XII и брат му останали единствените живи мъжки наследници на Птолемеевата династия, въпреки че най-вероятно са нелегитимни. Те се намирали в изгнание при двора на понтийския цар [[Митридат VI]] в [[Синоп]].


През 80 пр.н.е. (малко преди 11 септември) Птолемей XII се качва на трона и е коронован през 79 пр.н.е. в Александрия. Въпреки споровете за неговата легитимност, римският Сенат разрешава на Птолемей XII да стане цар, главно защото не е назрял момента за окупация на Египет. Той се жени за сестра си [[Клеопатра V|Клеопатра V Трифена]], извънбрачна дъщеря на [[Птолемей IX]] или дъщеря на [[Птолемей X|Птолемей X Александър I]] и управлява заедно с нея и с [[Клеопатра VI]] (спорно дали сестра или дъщеря).
През 80 г. пр.н.е. (малко преди 11 септември) Птолемей XII се качва на трона и е коронован през 79 г. пр.н.е. в Александрия. Въпреки споровете за неговата легитимност, римският Сенат разрешава на Птолемей XII да стане цар, главно защото не е назрял момента за окупация на Египет. Той се жени за сестра си [[Клеопатра V|Клеопатра V Трифена]], извънбрачна дъщеря на [[Птолемей IX]] или дъщеря на [[Птолемей X|Птолемей X Александър I]] и управлява заедно с нея и с [[Клеопатра VI]] (спорно дали сестра или дъщеря).


Птолемей Авлет провежда про-римска политика и раздава щедри подкупи на римските магистрати за да продължи да бъде смятан за съюзник на Рим. Поради финансовите затруднения царят взема заеми от римските кредитори и натрупва големи дългове. В резултат на тежките данъци които са въведени, местното население въстава и през 58 пр.н.е. Птолемей XII е изгонен. Той отива в [[Рим]] където моли за помощ, но отначало Сената не обръща внимание на исканията му. В периода 58 – 55 пр.н.е. Египет е управляван от дъщерите на Авлет – Клеопатра VI и [[Береника IV]].
Птолемей Авлет провежда про-римска политика и раздава щедри подкупи на римските магистрати за да продължи да бъде смятан за съюзник на Рим. Поради финансовите затруднения царят взема заеми от римските кредитори и натрупва големи дългове. В резултат на тежките данъци които са въведени, местното население въстава и през 58 г. пр.н.е. Птолемей XII е изгонен. Той отива в [[Рим]] където моли за помощ, но отначало Сената не обръща внимание на исканията му. В периода 58 – 55 г. пр.н.е. Египет е управляван от дъщерите на Авлет – Клеопатра VI и [[Береника IV]].


Римските кредитори осъзнават че ако Птолемей не бъде върнат на власт, Египет няма да им изплати дълговете от взетите заеми. Те настройват общественото мнение и Сената склонява да подкрепи връщането на Авлет. През 55 пр.н.е. Птолемей Авлет плаща 10 хиляди [[Талант (единица)|таланта]] на римския легат [[Авъл Габиний]] за да извърши интервенция, с която да го върне на трона в Египет. С римска помощ Птолемей XII Авлет е възстановен обратно на трона, екзекутира дъщеря си Береника и нейните привърженици и остава фараон до смъртта си (51 пр.н.е.).
Римските кредитори осъзнават че ако Птолемей не бъде върнат на власт, Египет няма да им изплати дълговете от взетите заеми. Те настройват общественото мнение и Сената склонява да подкрепи връщането на Авлет. През 55 г. пр.н.е. Птолемей Авлет плаща 10 хиляди [[Талант (единица)|таланта]] на римския легат [[Авъл Габиний]] за да извърши интервенция, с която да го върне на трона в Египет. С римска помощ Птолемей XII Авлет е възстановен обратно на трона, екзекутира дъщеря си Береника и нейните привърженици и остава фараон до смъртта си (51 г. пр.н.е.).


Около 2000 римски войници остават в Египет за да пазят царя. Птолемей обаче не е в състояние да върне дълговете си към Рим и затова се съгласява римските магистрати да поемат управлението на финансите в държавата. Експлоатацията на населението довежда до нови размирици, а стойността на египетската валута пада.
Около 2000 римски войници остават в Египет за да пазят царя. Птолемей обаче не е в състояние да върне дълговете си към Рим и затова се съгласява римските магистрати да поемат управлението на финансите в държавата. Експлоатацията на населението довежда до нови размирици, а стойността на египетската валута пада.


В завещанието си Птолемей XII посочва за свои наследници непълнолетните [[Клеопатра VII]] и [[Птолемей XIII]]. Между тях и другите му потомци – [[Арсиноя IV]] и [[Птолемей XIV]] започват борби за трона, които довеждат до края на Птолемеевата династия и анексирането на Египет от римляните през 31 пр.н.е.
В завещанието си Птолемей XII посочва за свои наследници непълнолетните [[Клеопатра VII]] и [[Птолемей XIII]]. Между тях и другите му потомци – [[Арсиноя IV]] и [[Птолемей XIV]] започват борби за трона, които довеждат до края на Птолемеевата династия и анексирането на Египет от римляните през 31 г. пр.н.е.


== Литература ==
== Литература ==

Версия от 17:10, 28 септември 2018

Птолемей XII, в Лувър, Париж

Птолемей XII, с официални прозвища Теос Филопатор Филаделф Неос Дионис (на гръцки: Πτολεμαῖος Νέος Διόνυσος Θεός Φιλοπάτωρ Θεός Φιλάδελφος; * между 115 и 107 г. пр.н.е.; † февруари/март (?) 51 г. пр.н.е.) е египетски фараон от династията на Птолемеите.

Той е баща на прочутата Клеопатра VII, последната владетелка от династията. Получава прякора Авлет (Auletesфлейтист) защото прекарвал повечето време в празници и свирене на флейта. Допълнителното име Neos Dionysos си избира заради култа му към Дионис.

Птолемей XII е син на Птолемей IX Филометор Сотер II (Латир) от династията на Птолемеите. Майка му вероятно е Клеопатра Селена I, втората съпруга на Птолемей IX или неизвестна друга жена. Възможно е също да е син на Птолемей XI и Клеопатра IV.

След убийството на Птолемей XI от тълпата в Александрия през 80 г. пр.н.е., Птолемей XII и брат му останали единствените живи мъжки наследници на Птолемеевата династия, въпреки че най-вероятно са нелегитимни. Те се намирали в изгнание при двора на понтийския цар Митридат VI в Синоп.

През 80 г. пр.н.е. (малко преди 11 септември) Птолемей XII се качва на трона и е коронован през 79 г. пр.н.е. в Александрия. Въпреки споровете за неговата легитимност, римският Сенат разрешава на Птолемей XII да стане цар, главно защото не е назрял момента за окупация на Египет. Той се жени за сестра си Клеопатра V Трифена, извънбрачна дъщеря на Птолемей IX или дъщеря на Птолемей X Александър I и управлява заедно с нея и с Клеопатра VI (спорно дали сестра или дъщеря).

Птолемей Авлет провежда про-римска политика и раздава щедри подкупи на римските магистрати за да продължи да бъде смятан за съюзник на Рим. Поради финансовите затруднения царят взема заеми от римските кредитори и натрупва големи дългове. В резултат на тежките данъци които са въведени, местното население въстава и през 58 г. пр.н.е. Птолемей XII е изгонен. Той отива в Рим където моли за помощ, но отначало Сената не обръща внимание на исканията му. В периода 58 – 55 г. пр.н.е. Египет е управляван от дъщерите на Авлет – Клеопатра VI и Береника IV.

Римските кредитори осъзнават че ако Птолемей не бъде върнат на власт, Египет няма да им изплати дълговете от взетите заеми. Те настройват общественото мнение и Сената склонява да подкрепи връщането на Авлет. През 55 г. пр.н.е. Птолемей Авлет плаща 10 хиляди таланта на римския легат Авъл Габиний за да извърши интервенция, с която да го върне на трона в Египет. С римска помощ Птолемей XII Авлет е възстановен обратно на трона, екзекутира дъщеря си Береника и нейните привърженици и остава фараон до смъртта си (51 г. пр.н.е.).

Около 2000 римски войници остават в Египет за да пазят царя. Птолемей обаче не е в състояние да върне дълговете си към Рим и затова се съгласява римските магистрати да поемат управлението на финансите в държавата. Експлоатацията на населението довежда до нови размирици, а стойността на египетската валута пада.

В завещанието си Птолемей XII посочва за свои наследници непълнолетните Клеопатра VII и Птолемей XIII. Между тях и другите му потомци – Арсиноя IV и Птолемей XIV започват борби за трона, които довеждат до края на Птолемеевата династия и анексирането на Египет от римляните през 31 г. пр.н.е.

Литература

Външни препратки

]