Зографска българска история: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
м замяна с n-тире |
||
| Ред 24: | Ред 24: | ||
Съставена е от неизвестен автор в [[Зографски манастир|Зографския манастир]] вероятно в началото на 60-те години на XVIII век, но е запазена единствено в препис от 1785 г. на монаха Яков. Историята съдържа кратки сведения за деянията на българските владетели от основаването на българската държава до завоюването ѝ от турците. Източниците на труда са главно второто издание на „[[Разговор угодни народа словинскога]]“ на [[Андрия Миошич Качич]] от 1759 година и „[[Деяния церковная и гражданская]]“ на [[Цезар Бароний]]. Историята е създадена почти едновременно с „[[История славянобългарска]]“ на Паисий Хилендарски, но за разлика от нея тонът на произведението не е патетичен. Трудът е използван от йеросхимонах [[Спиридон Габровски]] в „[[История во кратце о болгарском народе словенском]]“. Възможно е да е бил познат и на Паисий.<ref name="РБЛ 73"/> |
Съставена е от неизвестен автор в [[Зографски манастир|Зографския манастир]] вероятно в началото на 60-те години на XVIII век, но е запазена единствено в препис от 1785 г. на монаха Яков. Историята съдържа кратки сведения за деянията на българските владетели от основаването на българската държава до завоюването ѝ от турците. Източниците на труда са главно второто издание на „[[Разговор угодни народа словинскога]]“ на [[Андрия Миошич Качич]] от 1759 година и „[[Деяния церковная и гражданская]]“ на [[Цезар Бароний]]. Историята е създадена почти едновременно с „[[История славянобългарска]]“ на Паисий Хилендарски, но за разлика от нея тонът на произведението не е патетичен. Трудът е използван от йеросхимонах [[Спиридон Габровски]] в „[[История во кратце о болгарском народе словенском]]“. Възможно е да е бил познат и на Паисий.<ref name="РБЛ 73"/> |
||
Част от ръкописа е отпечатан от Георги Раковски в книжка 1 на „[[Българска старина]]“ в 1865 година.<ref name="РБЛ 73"/> Пълният текст е публикуван за пръв път от Стоян Аргиров в 1908 година.<ref name="РБЛ 73"/><ref>Аргиров, Стоян. Из находките ми в светогорските манастири Хилендар и Зограф. |
Част от ръкописа е отпечатан от Георги Раковски в книжка 1 на „[[Българска старина]]“ в 1865 година.<ref name="РБЛ 73"/> Пълният текст е публикуван за пръв път от Стоян Аргиров в 1908 година.<ref name="РБЛ 73"/><ref>Аргиров, Стоян. Из находките ми в светогорските манастири Хилендар и Зограф. – Периодическо списание, 1908, книга 68.</ref><ref>Иванов, Йордан. Български старини из Македония. Второ допълнено издание, 1931, с. 628 – 642</ref><ref>Трифонов, Ю. Зографска българска история. – Списание на БАН, 1940, книга 60.</ref> |
||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
Версия от 00:32, 13 ноември 2018
| „Зографска българска история“ | |
| „История вкратце о Болгарословенском народе“ | |
| Автор | неизвестен монах от Зографския манастир |
|---|---|
| Първо издание | около 1760 г. |
„История вкратце о Болгарословенском народе“, известна като „Зографска българска история“ или „Анонимна Зографска история“, е едно от първите исторически съчинения в новобългарската литература.[1]
Съставена е от неизвестен автор в Зографския манастир вероятно в началото на 60-те години на XVIII век, но е запазена единствено в препис от 1785 г. на монаха Яков. Историята съдържа кратки сведения за деянията на българските владетели от основаването на българската държава до завоюването ѝ от турците. Източниците на труда са главно второто издание на „Разговор угодни народа словинскога“ на Андрия Миошич Качич от 1759 година и „Деяния церковная и гражданская“ на Цезар Бароний. Историята е създадена почти едновременно с „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски, но за разлика от нея тонът на произведението не е патетичен. Трудът е използван от йеросхимонах Спиридон Габровски в „История во кратце о болгарском народе словенском“. Възможно е да е бил познат и на Паисий.[1]
Част от ръкописа е отпечатан от Георги Раковски в книжка 1 на „Българска старина“ в 1865 година.[1] Пълният текст е публикуван за пръв път от Стоян Аргиров в 1908 година.[1][2][3][4]
Външни препратки
Бележки
- ↑ а б в г Речник на българската литература, том 2 Е-О. София, Издателство на Българската академия на науките, 1977. с. 73.
- ↑ Аргиров, Стоян. Из находките ми в светогорските манастири Хилендар и Зограф. – Периодическо списание, 1908, книга 68.
- ↑ Иванов, Йордан. Български старини из Македония. Второ допълнено издание, 1931, с. 628 – 642
- ↑ Трифонов, Ю. Зографска българска история. – Списание на БАН, 1940, книга 60.
