Древногръцки театър: Разлика между версии
м излишна доп. точка (.. ---> .) |
|||
Ред 51: | Ред 51: | ||
* {{cite book |title= Древна Гърция. История и култура |last= Попов|first=Димитър |authorlink= Димитър Попов (историк)|coauthors= |year=2009 |publisher=ЛИК |location=София |isbn=978-954-607-780-6 |pages=368 |url= |accessdate=}} |
* {{cite book |title= Древна Гърция. История и култура |last= Попов|first=Димитър |authorlink= Димитър Попов (историк)|coauthors= |year=2009 |publisher=ЛИК |location=София |isbn=978-954-607-780-6 |pages=368 |url= |accessdate=}} |
||
[[Категория:Театър |
[[Категория:Театър в Древна Гърция| ]] |
Версия от 23:14, 20 ноември 2018
Древногръцкият театър процъфтява в Древна Гърция от около 700 г. пр.н.е. Централно място в развитието му играе Древна Атина, която по време на класическия период се превръща в основна културна, политическа и военна сила. Най-ранният драматичен вид възниква като част от народните празненства в чест на бог Дионис през пролетта и изпълняваните на тях дитирамби – възторжени песни на хорове от сатири, спътници на бога. Обособяват се три театрални жанра: трагедия (края на 5 век пр.н.е.), комедия (490 г. пр.н.е.) и сатирска драма. От Атина фестивалът се разпространява и към други полиси и колонии.
История
Античните писатели дават малко и понякога противоречиви сведения за устройството и историята на древния гръцки театър.
Възприето е мнението, че театърът се заражда от празниците, посветени на бог Дионис – Големите Дионисии и Ленеите[1]. Част от празника са поетическите състезания и драматическите представления. Трагедии се поставят още от самото учредяване на празниците – 534 пр.н.е., като под образа на козли с песни и танци се пресъздава съдбата на бога – неговото постоянно умиране и възраждане. Постепенно трагедиите добиват определена форма, а към 488-486 пр.н.е. се включват и комедии.
В драматическите състезания се включват само нови представления, определени за еднократно изпълнение.
Сграда
Драматическите състезания се провеждат в специално построена за целта сграда – театър, за която се грижат граждани – предприемачи. Входът е платен. За да се осигури по-голям достъп на гражданите, при управлението на Перикъл на желаещите се дава парична помощ за едно представление, а през IV век пр.н.e. – и за трите дни на театралните представления.
Първоначално постройките са били дървени, а по-късно каменни или мраморни постройки, някои от тях като Атинския театър, особено красиви. Древногръцкият театър е бил изграден от три основни части – орхестра, скена и театрон.
В центъра на залата е орхестрата – мястото, където се разиграва действието. Там постоянно присъства хорът, както и статуята на бог Дионис, покровител на театралните представления. Орхестрата е свързана с тъй наречената скена, откъдето излизали костюмираните актьори и където се съхранявал театралния реквизит. От двете страни на орхестрата има два входа, наречени пароди – през тях влизат хоровете и актьорите. Десният парод се използва от гражданите, а левият – от селяните и чужденците. Зад орхестрата е проскенето – мястото, където се разполага декорът. Театрон се наричат зрителските места, разположени в полукръг около орхестрата. Първоначално зрителите наблюдават представлението прави, а в по-късни времена за тях започнали да поставят амфитеатрално разположени скамейки. В V в. пр.н.е. названието „театър“ се отнася за цялата сграда.
Първоначално древногръцкият театър не използва декори. Действието се съсредоточавало около олтара в центъра на орхестрата. По-късно, според Аристотел по идея на Софокъл, се въвеждат изрисувани дървени дъски, които могат да се вдигат и свалят и обикновено изобразявали дворец или храм.
Хор и актьори
Главно действащо лице в древногръцката трагедия е хорът, състоящ се от 12 или 15 мъже. В сакралната драма той има основна роля – изпълнява дитирамби в чест на бога. Основна черта в гръцките трагедии е противопоставянето на пасивния хор на активните актьори. Трагичните актьори предизвикват боговете, желаейки да надскочат границите, наложени на хората, докато хорът изразява страховете, надеждите и преценката на обществото (полития), обикновените хора, чиято присъда е окончателна[2]. Съставът на хора се избира и заплаща от богат атинянин, наречен хорег.
Важен момент от развитието на драмата е отделянето на един актьор от хора и редуването на неговите песни с тези на хора, така се поставя началото на диалога. Хорът изпълнява и „фалически“ песни, които имат отношение към магията за плодородие и имат весел и закачлив характер. По мнение на Аристотел от тези песни се заражда комедията.
Актьорите са били само свободни мъже. От тях се изисква да имат добра дикция, да са пластични и да умеят да танцуват. Носят маски – за да могат да изразяват различни емоции, както и за по-добър звук. Облечени са в ярки и пищни дрехи, като по този начин чрез цветовете, да изразят различна социална принадлежност, а и за по-добра видимост. Обути са във високи дървени обувки – котурни, вероятно отново за по-добра видимост. Актьорите играят с маски, наследени от обредната драма, но загубили митичното си значение. Маската покрива лицето и главата на актьора. Чрез смяна на маските актьорът може да изпълнява няколко роли. За отличаване от простосмъртните, митичните герои се изобразяват по-едри. Това се постига чрез широки облекла, под които се поставят възглавници и високи дървени обувки-котурни.
Актьорите първоначално са любители, но след IV в. в цяла Гърция се образуват професионални организации – съюзи на майсторите на Дионис. Актьорите се ползвали с уважение и при желание можели да направят и добра политическа кариера. По време на война ограниченията не били валидни за тях и можели свободно да пътуват, където пожелаят. Актьорската реч била пример за ораторско изкуство.
Развитие
Постепенно в театралните представления възникнали съществени промени. Хорът изгубил връзка с действието и песните му започнали да се изпълняват като незадължителен елемент от трагедията. Тогава се изгубила връзката на актьорите с орхестрата и се появила необходимостта те да се издигнат на по-видно място. Затова започнала да се прави висока тясна сцена пред постройката на скената, около три метра над нивото на орхестрата.
Един от първите драматични автори е Фриних, чиито произведения са изгубени, но той започва да въвежда сюжети от действителността. Негови произведения са трагедиите „Превземането на Милет“ и „Финикийки“[3].
От по-късните автори до нас са достигнали само 33 драматични творби на Есхил, Софокъл и Еврипид, но те не дават възможност да се съди как точно се е трансформирала драмата. Много важен момент в развитието ѝ е отделянето на първи актьор. То се приписва на поета Теспид, който през 534 пр.н.е. поставил в Атина първата трагедия. Този момент се приема за начало на драматическия жанр.
Преврат в историята на драмата е въвеждането на втори актьор от Есхил, наречен „бащата на трагедията“. Неговата поява създава истински условия за драматичен конфликт и налага разширяване на диалога за сметка на съкратените хорови песни.
С въвеждането на трети актьор от Софокъл ролята на хора още повече се снижава, при Еврипид той присъства само традиционно, а по-късно напълно губи функциите си. В IV век пр.н.е. започват да се пишат драми, в които действащите лица са само актьори.
Драмите участват в състезание. Журито не се състои от театрални специалисти, а от редови атински граждани, подбрани чрез жребий.
Известни автори са:
- Есхил („Седемте срещу Тива“, „Агамемнон“, „Прикованият Прометей“, „Персите“),
- Софокъл („Антигона“, „Аякс“),
- Еврипид
- Аристофан
Източници
- ↑ Попов 2009, с. 225.
- ↑ Chorus // Енциклопедия Британика. 20 юли 1998. Посетен на 2 април 2018. (на английски)
- ↑ Попов 2009, с. 227.
- Попов, Димитър. Древна Гърция. История и култура. София, ЛИК, 2009. ISBN 978-954-607-780-6. с. 368.