Панче Хаджиздравев: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 23: | Ред 23: | ||
Панче Хаджиздравев е роден в град [[Прилеп (град)|Прилеп]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]] в семейството на хаджи [[Здраве Хаджиилиев]]. В 1897 година завършва с дванадесетия випуск [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]].<ref name="Кандиларовъ 94">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |authorlink= |coauthors= |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ |location=София |isbn= |pages=94 |url= |accessdate=}}</ref> Завършва Физико-математическия факултет на [[Лиежки университет|Лиежкия университет]]. Преподава математика в [[Солунска българска мъжка гимназия|българската мъжка гимназия]] в [[Солун]], както и в [[Битолска българска класическа гимназия|българската класическа гимназия]] в [[Битоля]].<ref>[http://www.promacedonia.org/bugarash/misirkov/zamisirkov.html Трайков, Веселин, „Кръсте П. Мисирков и за българските работи в Македония“]</ref> В 1905 - 1906 година преподава в [[Серско българско педагогическо училище|Серското българско педагогическо училище]].<ref name="Опис 495">{{cite book |title= Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“, част ІІ |last=Попсавова |first=Дора |authorlink= |coauthors= |year=1983 |publisher=Български исторически архив, Народна библиотека „Кирил и Методий“ |location=София |isbn= |pages=495 |url= |accessdate=}}</ref> |
Панче Хаджиздравев е роден в град [[Прилеп (град)|Прилеп]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]] в семейството на хаджи [[Здраве Хаджиилиев]]. В 1897 година завършва с дванадесетия випуск [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]].<ref name="Кандиларовъ 94">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |authorlink= |coauthors= |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ |location=София |isbn= |pages=94 |url= |accessdate=}}</ref> Завършва Физико-математическия факултет на [[Лиежки университет|Лиежкия университет]]. Преподава математика в [[Солунска българска мъжка гимназия|българската мъжка гимназия]] в [[Солун]], както и в [[Битолска българска класическа гимназия|българската класическа гимназия]] в [[Битоля]].<ref>[http://www.promacedonia.org/bugarash/misirkov/zamisirkov.html Трайков, Веселин, „Кръсте П. Мисирков и за българските работи в Македония“]</ref> В 1905 - 1906 година преподава в [[Серско българско педагогическо училище|Серското българско педагогическо училище]].<ref name="Опис 495">{{cite book |title= Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“, част ІІ |last=Попсавова |first=Дора |authorlink= |coauthors= |year=1983 |publisher=Български исторически архив, Народна библиотека „Кирил и Методий“ |location=София |isbn= |pages=495 |url= |accessdate=}}</ref> |
||
През септември 1944 година, след като титовите партизани овладяват властта във Вардарска Македония, племенникът му Александър Хаджиздравев е застрелян на улицата и Панчо Хаджиздравев, разочарован от похода срещу българщината, се самообесва с думите „По-добре ужасен край, отколкото ужаси без край!“ <ref>[http://www.promacedonia.org/kc/cyrn25.html Църнушанов, Коста, “Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него, С. 1992, с. 244.]</ref> |
През септември 1944 година, след като титовите партизани овладяват властта във Вардарска Македония, племенникът му [[Александър Хаджиздравев]] е застрелян на улицата и Панчо Хаджиздравев, разочарован от похода срещу българщината, се самообесва с думите „По-добре ужасен край, отколкото ужаси без край!“ <ref>[http://www.promacedonia.org/kc/cyrn25.html Църнушанов, Коста, “Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него, С. 1992, с. 244.]</ref> |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
Версия от 09:22, 21 ноември 2018
Панче Хаджиздравев | |
български просветен деец | |
Отпред: Климент Бояджиев, Емануил Лепчев, Наум Темчев, Константин Стоянов, Лазар Цунев и Стефан Зографов. Отзад: Александър Димитраков, Атанас Яранов, Кръсте Мисирков, Панче Хаджиздравев, Андон Димитров | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
Пантелей (Панче, Панчо) Хаджиздравев или Здравев е български просветен деец от Македония.
Биография
Панче Хаджиздравев е роден в град Прилеп, тогава в Османската империя в семейството на хаджи Здраве Хаджиилиев. В 1897 година завършва с дванадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[1] Завършва Физико-математическия факултет на Лиежкия университет. Преподава математика в българската мъжка гимназия в Солун, както и в българската класическа гимназия в Битоля.[2] В 1905 - 1906 година преподава в Серското българско педагогическо училище.[3]
През септември 1944 година, след като титовите партизани овладяват властта във Вардарска Македония, племенникът му Александър Хаджиздравев е застрелян на улицата и Панчо Хаджиздравев, разочарован от похода срещу българщината, се самообесва с думите „По-добре ужасен край, отколкото ужаси без край!“ [4]
Бележки
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 94.
- ↑ Трайков, Веселин, „Кръсте П. Мисирков и за българските работи в Македония“
- ↑ Попсавова, Дора. Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“, част ІІ. София, Български исторически архив, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1983. с. 495.
- ↑ Църнушанов, Коста, “Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него, С. 1992, с. 244.
- Български просветни дейци от Македония
- Учители в Солунската българска мъжка гимназия
- Учители в Битолската българска класическа гимназия
- Учители в Солунската българска девическа гимназия
- Прилепчани
- Репресирани от комунистическия режим в Югославия
- Дванадесети випуск на Солунската българска мъжка гимназия
- Български самоубийци
- Учители в Серското българско педагогическо училище