Владимир Полянов: Разлика между версии
+ 3 категории; ±Категория:Български писатели→Категория:Български автори на разкази, ползвайки HotCat |
Редакция без резюме |
||
Ред 28: | Ред 28: | ||
'''Владимир Полянов''' (истинско име '''Георги Иванов Тодоров''') е български [[писател]], театрален режисьор и културен деец. |
'''Владимир Полянов''' (истинско име '''Георги Иванов Тодоров''') е български [[писател]], театрален режисьор и културен деец. |
||
Завършва гимназия в [[София]] (1919), следва [[медицина]] в [[СУ|Софийския университет]] (1919-1921), в [[Грац]] (1921) и [[Мюнхен]] (1922-1923) и [[философия]] във [[Виена]] (1922). Завършва през 1928 г. Дипломатическо-консулския отдел на [[УНСС|Свободния университет]] в София (днес УНСС) и [[режисьор| |
Завършва гимназия в [[София]] (1919), следва [[медицина]] в [[СУ|Софийския университет]] (1919-1921), в [[Грац]] (1921) и [[Мюнхен]] (1922-1923) и [[философия]] във [[Виена]] (1922). Завършва през 1928 г. Дипломатическо-консулския отдел на [[УНСС|Свободния университет]] в София (днес УНСС) и [[режисьор|„Режисура“]] във [[Варшава]] (1939). |
||
След [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]] през 1934 година оглавява отдела за литература и култура на новосъздадената [[Дирекция на обществената обнова]]<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 319 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref>. |
|||
Директор е на [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов“]] (1941-1944), режисьор в театрите в Бургас (1946-1947), Русе (1947), Младежкия театър в София (1947-1951), театрите в Пловдив (1951-1957), Перник (1961-1963), Сливен (1961-1963), Разград (1963-1965) и Смолян (1965-1970). Той е сред основателите и секретар (1926-1932) на Българския ПЕН-клуб. |
Директор е на [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов“]] (1941-1944), режисьор в театрите в Бургас (1946-1947), Русе (1947), Младежкия театър в София (1947-1951), театрите в Пловдив (1951-1957), Перник (1961-1963), Сливен (1961-1963), Разград (1963-1965) и Смолян (1965-1970). Той е сред основателите и секретар (1926-1932) на Българския ПЕН-клуб. |
||
Виден представител е на българския [[експресионизъм]] |
Виден представител е на българския [[експресионизъм]] (наричан от критиката „диаболизъм„) – литературна група, към която принадлежи и младият [[Светослав Минков]]. Дебютира със сборника разкази „Смърт“ (1922). Романът му „Слънцето угаснало“ (1928) е обявен за „фашистки“ от комунистическия философ [[Тодор Павлов]]. |
||
==Произведения== |
==Произведения== |
||
Ред 41: | Ред 43: | ||
* Човекът в огледалото. Драм. ескиз. 1927 (1931) |
* Човекът в огледалото. Драм. ескиз. 1927 (1931) |
||
* Двете страни на медала. Комедия. 1928 (1934) |
* Двете страни на медала. Комедия. 1928 (1934) |
||
* Слънцето угаснало. Роман. 1928 (2. изд. С.: [[Кралица Маб (издателство)| |
* Слънцето угаснало. Роман. 1928 (2. изд. С.: [[Кралица Маб (издателство)|„Кралица Маб“]], 1995). ISBN 954-533-003-15 |
||
* Четири разказа. 1928 (1933) |
* Четири разказа. 1928 (1933) |
||
* Вик. Роман. (1933) |
* Вик. Роман. (1933) |
Версия от 07:43, 27 ноември 2018
Владимир Полянов | |
Роден | 6 май 1899 г. |
---|---|
Починал | 4 декември 1988 г. |
Националност | българин |
Владимир Полянов в Общомедия |
Владимир Полянов (истинско име Георги Иванов Тодоров) е български писател, театрален режисьор и културен деец.
Завършва гимназия в София (1919), следва медицина в Софийския университет (1919-1921), в Грац (1921) и Мюнхен (1922-1923) и философия във Виена (1922). Завършва през 1928 г. Дипломатическо-консулския отдел на Свободния университет в София (днес УНСС) и „Режисура“ във Варшава (1939).
След Деветнадесетомайския преврат през 1934 година оглавява отдела за литература и култура на новосъздадената Дирекция на обществената обнова[1].
Директор е на Народния театър „Иван Вазов“ (1941-1944), режисьор в театрите в Бургас (1946-1947), Русе (1947), Младежкия театър в София (1947-1951), театрите в Пловдив (1951-1957), Перник (1961-1963), Сливен (1961-1963), Разград (1963-1965) и Смолян (1965-1970). Той е сред основателите и секретар (1926-1932) на Българския ПЕН-клуб.
Виден представител е на българския експресионизъм (наричан от критиката „диаболизъм„) – литературна група, към която принадлежи и младият Светослав Минков. Дебютира със сборника разкази „Смърт“ (1922). Романът му „Слънцето угаснало“ (1928) е обявен за „фашистки“ от комунистическия философ Тодор Павлов.
Произведения
- Смърт. Разкази. 1922
- Комедия на куклите. Разкази. 1923
- Момичето и тримата. Разкази. 1927
- Рицари. Разкази. 1927
- Човекът в огледалото. Драм. ескиз. 1927 (1931)
- Двете страни на медала. Комедия. 1928 (1934)
- Слънцето угаснало. Роман. 1928 (2. изд. С.: „Кралица Маб“, 1995). ISBN 954-533-003-15
- Четири разказа. 1928 (1933)
- Вик. Роман. (1933)
- Черните не стават бели. Роман. 1932
- Звезди в прозореца. Разкази. 1935
- Гладният вълк. Роман. 1936
- Бащи и синове. Драма. 1937 (1938, 1948, 1962)
- Крали Марко. Очерк по народни мотиви. 1937
- От крилатия змей до самолета. Кратка история на въздухоплаването. 1938 (1948)
- Ероика. Драма. 1940
- Веднъж тъй, после тъй. Комедия. 1948
- Случаят Иван Андреев. Повести и разкази. 1978
- Хроника на узряването. Роман. 1979
- Срещи по дългия път. Мемоарни импресии. 1984
- Пътеки през неуловимото. Разкази, миниатюри. 1986
- Вик. Повести и новели. Ранни диаболистични разкази. 1989
- Диаболични повести и разкази. 1990
- Зад завесата на театъра, литературата и обществения живот. Спомени за събития и личности. 1905-1945. С.: Университетско изд. Св. Климент Охридски и „Кралица Маб“, 1997. ISBN 954-07-1061-8
Източници
- Александър Пиндиков, Владимир Полянов. Лит. Анкета. С.: БАН, 1988
- Величков, Петър. Импулсът да пиша. При писателя Владимир Полянов. Интервю. В: в. "АБВ", год. 9, 4.08.1987, бр. 31, с. 3
- Николай Аретов, Българският диаболизъм в европейски контекст. Ранните разкази на Вл. Полянов в светлината на спомените на писателя. – Езиците на европейската модерност. Български и словашки прочити. С.: Институт за литература, Издателски център Б. Пенев, С.: 2000, с. 70-81
- Николай Аретов. След заник слънце. Първите “постдиаболистични” романи на Владимир Полянов. – Критика, № 2-4, 2000, с. 48-53
- Николай Аретов. Георги Цанев и спора за романа “Слънцето угаснало” от Владимир Полянов. – Критика, 2006, № 1-2
Бележки
- ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 319.