Луиджи Коменчини: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 77: Ред 77:
|-
|-
| 1965
| 1965
| ''[[Куклите (филм)|Куклите]] (Трактатът за евгениката)''
| ''[[Куклите (филм)|Куклите]]''
| ''Le bambole (Il trattato di eugenetica)''
| ''Le bambole (Il trattato di eugenetica)''
| сегмент: (Трактатът за евгениката)
|
|-
|-
| 1974
| 1974

Версия от 12:51, 2 февруари 2019

Луиджи Коменчини
Luigi Comencini
Роден
8 юни 1916 г.
Починал
6 април 2007 г. (90 г.)
Националност Италия
Активни години1937–1991
Уебсайт
Луиджи Коменчини в Общомедия

Луиджи Коменчини (Шаблон:Lang-it) е италиански филмов режисьор. [1]

Биография

Коменчини е роден в град Сало. Прекарва детството си във Франция в град Ажан, където семейството му се премества поради финансови проблеми. Още в училище той става голям почитател на киното. Учи в Политехническия институт в Милано, където се среща с режисьора Алберто Латуада. В следвоенните години той участва в създаването на Миланската кинематека (официално основана през 1947 г.). През 1946 г. снимайки Милано разрушен от бомбардировките, решава да направи документален филм за живота на децата сред руините и така се появи филмът Децата в града. След като се премества в Рим по съвета на Карло Понти той прави първия си успешен филм Императорът на Капри в който участва Тото. През 1951 г. Федерико Фелини му предлага да напише сценария „Скритите щори“ заедно Фелини в сътрудничество с Тулио Пиели. Детският филм Хайди (1952) му носи голям успех в обществеността. Следващият филм, който се смята за един от първите в стила „commedia all'italiana“ е Хляб, любов и фантазия (Pane, Amore e Fantasia) в главните роли са Виторио Де Сика и Джина Лолобриджида. След успешното представяне на филма последва втора част - Хляб, любов и ревност.

През 1955 г. е освободен филма Краотата на Рим в който участва Алберто Сорди. Режисьорът отново кани Сорди да се появи в негов филм, този път в Всеки дом (1960). Филмът разказва историята на първите дни след подписването на примирието, което сложи край на войната в Италия. Този филм е голям успех и в допълнение към националните филмови награди получи специалната награда на Международния филмов фестивал в Москва.

Режисьорът разработи "военната" тема във филма базиран на романа на Карло Касола „Момичето от Бубе“ (La ragazza di Bube, 1963), посветена на съдбата на партизаните в следвоенна Италия. Филмът е много добре приет от автора на книгата. Коменчини също прави няколко екранни версии, включително адаптиране на цикъла на творбите на Джованино Гварески за Дон Камило.

Телевизионната версия на „Приключенията на Пинокио“ на Карло Колоди в съкратената му версия за големия екран бе показана на Международния филмов фестивал в Москва през 1973 г. и спечели златната награда в детското филмово състезание.

Сред последните произведения на режисьора е филмовата адаптация на операта „Бохеми“ на Джакомо Пучини. Режисьорът преместил времето на операта в началото на XX век.

През 1987 г. на Филмовия фестивал във Венеция Коменчини получава наградата „Златен лъв“ за своята филмова кариера. От 80-те години на миналия век режисьорът страда от болестта на Паркинсон.

Избрана филмография

Режисьор

година филм оригинално заглавие бележки
1953 Хляб, любов и фантазия Pane, amore e fantasia
1954 Хляб, любов и ревност Pane, amore e fantasia
1959 И това в понеделник сутрин Und das am Montagmorgen
1960 Всички у дома Tutti a casa
1962 Комисарят Il commissario
1963 Момичето на Бубе La ragazza di Bube
1965 Куклите Le bambole (Il trattato di eugenetica) сегмент: (Трактатът за евгениката)
1974 Престъпление от любов Delitto d'amore
1975 Неделна жена La donna della domenica
1976 Няколко странни случая Quelle strane occasioni (L'ascensore) сегмент: (Асансьорът)
1976 Лека нощ, дами и господа Signore e signori, buonanotte ( ) сегмент: ( )
1977 Котката Il gatto
1978 Голямото задръстване L'ingorgo - Una storia impossibile

Източници

Външни препратки