Георги Марков (политик): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Gmateev (беседа | приноси)
21 редакции
Етикети: липсва шаблон в раздел Източници Визуален редактор
м Премахнати редакции на Gmateev (б.), към версия на Kerberizer
Етикет: Отмяна
Ред 33: Ред 33:
'''Георги Евдокиев Марков''' е [[България|български]] [[политик]] и [[Конституционен съд на България|конституционен съдия]] от [[1994]] до октомври [[2003]] г.
'''Георги Евдокиев Марков''' е [[България|български]] [[политик]] и [[Конституционен съд на България|конституционен съдия]] от [[1994]] до октомври [[2003]] г.


На [[Президентски избори в България|Президентските избори в България]] през 2006 г. е кандидат за президент.
На [[Президентски избори в България|Президентските избори в България]] през 2006 г. е кандидат за президент. Преди [[1989]] г. е сътрудник на [[Държавна сигурност]].


== Биография ==
== Биография ==
Роден е в [[София]] на [[20 март]] [[1950]] г. Преди [[10 ноември 1989]] г. е юрисконсулт на [[Столичната община]], [[адвокат]], хонорува и е асистент по [[административно право]] в [[СУ]] и главен секретар на списание „[[Държава и право]]“. Твърди, че е бил безпартиен.
Георги Марков е роден в София на 20 март 1950 г. Произхожда от семейство на служащи, безпартийни. Майка му Елена Новкиришка е изключена от Юридическия факултет на Софийския университет след  9 септември 1944 г. по политически причини. Работи като стоковед в „Печатни произведения“. Баща му Евдоки Марков е завършил първата театрална школа на големия български артист и педагог  Георги Стаматов и играе под негова режисура в Профсъюзния театър (Работнически театър) „Г. Димитров“ на пл. Възраждане. Работил е дълги години като касиер-счетоводител в Селскостопанската академия.

Съпругата му Мария почива през март 2018 г. в Будапеща. С нея прекарват 47 години от живота си след като сключват брак в унгарската столица. Има една дъщеря Елизабет родена в унгарския град Естергом. Там завършва история на изкуствата.


Депутат на [[СДС]] и член на законодателната комисия във [[Велико Народно събрание|ВНС]] от [[София]] и следващото народно събрание. През [[1994]] г. е назначен за конституционен съдия от президента [[Желю Желев]]. Председател на УС на [[ПФК Левски|ПФК „Левски“]] от [[2000]] до 2003 г. От декември [[2005]] г. е председател на партия „[[Ред, законност и справедливост]]“ (РЗС). Участва в [[Президентски избори в България|изборите за президент на България]] през [[2006]] г. и получава 75&nbsp;478 гласа (2,716%). Обявява се за „единствения автентичен седесар“ сред кандидатите.<ref>[http://www.rzs.bg/news.php?item=27 „Георги Марков: На тези избори ще има само един автентичен седесар“] – статия на сайт на РЗС, 16.09.2006 г.</ref>
Депутат на [[СДС]] и член на законодателната комисия във [[Велико Народно събрание|ВНС]] от [[София]] и следващото народно събрание. През [[1994]] г. е назначен за конституционен съдия от президента [[Желю Желев]]. Председател на УС на [[ПФК Левски|ПФК „Левски“]] от [[2000]] до 2003 г. От декември [[2005]] г. е председател на партия „[[Ред, законност и справедливост]]“ (РЗС). Участва в [[Президентски избори в България|изборите за президент на България]] през [[2006]] г. и получава 75&nbsp;478 гласа (2,716%). Обявява се за „единствения автентичен седесар“ сред кандидатите.<ref>[http://www.rzs.bg/news.php?item=27 „Георги Марков: На тези избори ще има само един автентичен седесар“] – статия на сайт на РЗС, 16.09.2006 г.</ref>
{{Президентски избори в България (2006)}}

След слабия резултат на изборите, в края на ноември подава оставка като председател на РЗС.<ref name="vsekiden">{{цитат уеб |уеб_адрес=http://www.vsekiden.com/print2.php?topic=1&id=15415 |заглавие=Георги Марков подаде оставка като лидер на РЗС |издател=vsekiden.com |дата=26 ноември 2006 |достъп_дата=21 юни 2007|език=bg |език-икона=да }}</ref>

Към 2006 г. е женен, има дъщеря.

== Агентурна дейност ==
Въпреки, че още от [[1992]] г. има слухове, че има досие в архива на [[Държавна сигурност]] под псевдонима Николай, той отрича това. По-късно твърди, че фактът, че са го избрали за конституционен съдия означава, че не е бил агент. По време на кандидат президентската му кампания през 2006 г., вестник [[Монитор (вестник)|Монитор]] публикува документи, за които се твърди, че са личното дело на Марков и в които се казва, че той е агент на ДС от [[1972]] г. Марков твърди, че тези документи са фалшификат.<ref>[http://www.mediapool.bg/show/?storyid=122089&srcpos=37 „Досието на Георги Марков вече е публичен факт“] – [[Mediapool.bg]], 2006-10-09</ref>

С [[s:Решение № 4 на КРДОПБГДСРСБНА#Георги Евдокиев Марков|Решение № 4 от 21.06.2007]] г., както и с [[s:Решение № 10 на КРДОПБГДСРСБНА#Георги Евдокиев Марков|Решение № 10 от 25.07.2007]] г. и [[s:Решение № 14 на КРДОПБГДСРСБНА#Георги Евдокиев Марков|Решение № 14 от 04.09.2007]] г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към [[Държавна сигурност]] и разузнавателните служби на БНА се оповестява агентурната дейност на Георги Евдокиев Марков към Втори отдел на Държавна сигурност и на Шесто управление в периода 1971 – 1976 в качеството на агент с псевдоними „Николай“ и „Стефан“ <ref>{{cite web | year = 2007 | url = http://www.comdos.bg/media/stories/reshenia/4.pdf | title = Решение №4 от 21.06.2007 г.| publisher = Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА | accessdate = 14 юли 2011}}</ref><ref name=comdos10>{{cite web | year = 2007 | url = http://www.comdos.bg/media/stories/reshenia/10.pdf | title = Решение №10 от 25.07.2007 г.| publisher = Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА | accessdate = 14 юли 2011}}</ref><ref>{{cite web | year = 2007 | url = http://www.comdos.bg/media/stories/reshenia/14.pdf | title = Решение №7 от 04.09.2007 г.| publisher = Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА | accessdate = 15 юли 2011}}</ref>. След първото решение Марков отново отрича да е писал доноси <ref name="News.bg">{{цитат уеб | уеб_адрес=http://news.ibox.bg/news/id_1236755059 | заглавие=Георги Марков – агент на Шесто |автор= | съавтори= |издател=News.bg | дата=21 юни 2007 | достъп_дата=21 юни 2007| език=bg | език-икона=да }}</ref>. Във второто решение Комисията съобщава за открито от нея в друго дело сведение от агент „Николай“ относно обект на [[ДОП]] „Скакалеца“ прието на 7 декември 1972 по линия „Подготовка и бягство от НРБ“. <ref name=comdos10/> Досието на Марков е унищожено на 18 юни 1990 г.

== Библиография ==
== Библиография ==
* „''Георги Марков в „24 часа“''“ (2005) – 40 статии публикувани във в-к „[[24 часа (вестник)|24 часа]]“ в периода 1992 – 1994 г.
* „''Георги Марков в „24 часа“''“ (2005) – 40 статии публикувани във в-к „[[24 часа (вестник)|24 часа]]“ в периода 1992 – 1994 г.

== Източници ==
<references/>

== Външни препратки ==
* [http://agentibg.com/index.php/bg/2014-02-18-15-58-30/151-2014-09-15-20-00-16 Георги Евдокиев Марков] Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА


{{СОРТКАТ:Марков, Георги}}
{{СОРТКАТ:Марков, Георги}}

Версия от 15:01, 5 март 2019

Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Марков.
Георги Марков
български политик
20 април 2017 г.
Роден
20 март 1950 г. (74 г.)
Учил вСофийски университет
Политика
Депутат
VII ВНС   XXXVI НС   XLIV НС   

Георги Евдокиев Марков е български политик и конституционен съдия от 1994 до октомври 2003 г.

На Президентските избори в България през 2006 г. е кандидат за президент. Преди 1989 г. е сътрудник на Държавна сигурност.

Биография

Роден е в София на 20 март 1950 г. Преди 10 ноември 1989 г. е юрисконсулт на Столичната община, адвокат, хонорува и е асистент по административно право в СУ и главен секретар на списание „Държава и право“. Твърди, че е бил безпартиен.

Депутат на СДС и член на законодателната комисия във ВНС от София и следващото народно събрание. През 1994 г. е назначен за конституционен съдия от президента Желю Желев. Председател на УС на ПФК „Левски“ от 2000 до 2003 г. От декември 2005 г. е председател на партия „Ред, законност и справедливост“ (РЗС). Участва в изборите за президент на България през 2006 г. и получава 75 478 гласа (2,716%). Обявява се за „единствения автентичен седесар“ сред кандидатите.[1]

След слабия резултат на изборите, в края на ноември подава оставка като председател на РЗС.[2]

Към 2006 г. е женен, има дъщеря.

Агентурна дейност

Въпреки, че още от 1992 г. има слухове, че има досие в архива на Държавна сигурност под псевдонима Николай, той отрича това. По-късно твърди, че фактът, че са го избрали за конституционен съдия означава, че не е бил агент. По време на кандидат президентската му кампания през 2006 г., вестник Монитор публикува документи, за които се твърди, че са личното дело на Марков и в които се казва, че той е агент на ДС от 1972 г. Марков твърди, че тези документи са фалшификат.[3]

С Решение № 4 от 21.06.2007 г., както и с Решение № 10 от 25.07.2007 г. и Решение № 14 от 04.09.2007 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА се оповестява агентурната дейност на Георги Евдокиев Марков към Втори отдел на Държавна сигурност и на Шесто управление в периода 1971 – 1976 в качеството на агент с псевдоними „Николай“ и „Стефан“ [4][5][6]. След първото решение Марков отново отрича да е писал доноси [7]. Във второто решение Комисията съобщава за открито от нея в друго дело сведение от агент „Николай“ относно обект на ДОП „Скакалеца“ прието на 7 декември 1972 по линия „Подготовка и бягство от НРБ“. [5] Досието на Марков е унищожено на 18 юни 1990 г.

Библиография

  • „Георги Марков в „24 часа““ (2005) – 40 статии публикувани във в-к „24 часа“ в периода 1992 – 1994 г.

Източници

  1. ↑ „Георги Марков: На тези избори ще има само един автентичен седесар“ – статия на сайт на РЗС, 16.09.2006 г.
  2. ↑ Георги Марков подаде оставка като лидер на РЗС // vsekiden.com, 26 ноември 2006. Посетен на 21 юни 2007. (на български)
  3. ↑ „Досието на Георги Марков вече е публичен факт“ – Mediapool.bg, 2006-10-09
  4. ↑ Решение №4 от 21.06.2007 г. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2007. Посетен на 14 юли 2011.
  5. ↑ а б Решение №10 от 25.07.2007 г. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2007. Посетен на 14 юли 2011.
  6. ↑ Решение №7 от 04.09.2007 г. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2007. Посетен на 15 юли 2011.
  7. ↑ Георги Марков – агент на Шесто // News.bg, 21 юни 2007. Посетен на 21 юни 2007. (на български)

Външни препратки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Георги_Марков_(политик)&oldid=9321582“.