Рисунка: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 79.100.50.16 (б.): Техники на рисуване - Start.bg Етикет: Отмяна |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
Техники за рисуване: |
|||
{| class="wikitable mw-collapsible" |
|||
|+ |
|||
|Различните видове бои обикновено се различават по средата, в която се вгражда пигмента. Това определя техническите параметри на боята, като вискозитет, смесваемост, разтворимост, време за сушене и др. |
|||
Маслена живопис |
|||
Маслената живопис е процес на боядисване с пигменти, които се свързват с помощта на масло. |
|||
Пастелна живопис |
|||
Пастелите могат да бъдат разделени на три типа - сух, маслен и восъчен. Има два основни типа сухи пастели: твърди и меки. |
|||
Акрилна живопис |
|||
Акрилните бои са бързо засъхващи бои супендирани в емулсия на акрилен полимер |
|||
Акварелна живопис |
|||
Акварел се рисува с боя, която се размива предварително във вода и с четка върху хартия, а в източната традиция (Китай, Япония, Корея) често и върху текстилна основа. |
|||
Темперна живопис |
|||
Темпера е доминиращ и основен модел на рисуване, преобладаващ през европейското Средновековие. Самите темперни бои са едни от най-древните. |
|||
Живопис с мастило |
|||
Картините с мастило са направени с течност, която съдържа пигмент и/или боя и се използва за оцветяване на повърхността, за да се получи изображение, текст или дизайн. Мастилото се използва за рисуване с перо или четка. То може да бъде сложна среда, съставено от разтворители, пигменти, бои, смоли, смазки и други материали. Компонентите на мастилата служат за много различни цели - контрол на потока, цвета и дебелината на мастилото, както и външния му вид. Използва се най-вече в китайската и японска традиционна живопис в съчетание с други техники. |
|||
Живопис с цветни моливи |
|||
Цветните моливи имат твърд пигмент, поставен в някаква обвивка. При черните моливи това обикновено е графит. Цветните моливи имат прибавени пигменти към графита. Появяват се в началото на XX-ти век и стават много популярни през втората му половина. Използват се основно за рисуване в училище от по-малките ученици. Те се подострят с острилка при изхабяване. С тях се рисува изключително върху хартия. |
|||
Енкаустика |
|||
Енкаустиката е рядък и специфичен вид живописна техника. |
|||
Основният пластификатор на боите е восъкът, поради което често техниката е наричана и восъчна живопис. |
|||
Стенопис |
|||
Както личи от самото име, стенопис е картина върху стена. Това е един от методите, използван още в Античността, през Средновековието, Ренесанса и днес. |
|||
Фреската е живописен метод за изпълнение на стенописи, при който постните бои (темпера, гваш и др.) се налагат върху прясна, още влажна основа (мазилка) - оттам и името на тази живописна техника (за разлика от секо - рисуване върху суха основа). Още старинните източници посочват тази техника като най-трудна за изпълнение, след енкаустиката. Трудността идва оттам, че живописецът е принуден да рисува бързо, преди грундът (мазилката) да е изсъхнал. Поставеният живописен слой се слива с основата и в процеса на карбонизирането на съдържащата се вар влиза в органично единство с нея, което го прави твърде дълготраен. Поради факта, че в миналото това е бил най-широко използваният метод за изпълнение на стенописи, понятието "фреско" с течение на времето се превръща в синоним на стенопис. |
|||
Графити |
|||
Графити са рисунките или надписите на обществени места (стени на къщи, метро, улица), обикновено изпълнени със спрейове. Те са част от неформалната градска култура, но корените им са в най-древното минало (скалната живопис например). Името идва през английски от италиански, вероятно означаващо одрасквам, набраздявам някаква повърхност. |
|||
Гваш |
|||
Гваш е вид водна боя от минерален произход, приготвена в разтвор с растително лепило. Той има голяма покривна способност и с него се работи върху хартия, най-вече при рисуване на [[Плакат|плакати]] и илюстрации. |
|||
Различава се от акварела по това че е по-гъст и частиците в разтвора са по-едри, както и по съдържанието на[[тебешир]], който прави цветовете по-матови и с по-висока отражателна способност. Когато той изсъхне, цветовете изглеждат по-различно отколкото докато боята е мокра. |
|||
През 1952 г. [[Анри Матис]] рисува с гваш известната си серия от сини актове. |
|||
Велатура |
|||
Велатурата е вид живописна техника. Представлява нанасяне на различни по нюанс полупрозрачни бои върху основния живописен слой. Придава мекота и игра на светлината. Може да бъде декоративна или съществена част от живописното произведение. Използва се при всички образци на класическата живопис на Запад, както и в иконографията. |
|||
|} |
|||
{{без източници}} |
{{без източници}} |
||
[[File:Michelangelo libyan.jpg|thumb|200px|Рисунка на [[Микеланджело]] изпълнена със [[сангин]]]] |
[[File:Michelangelo libyan.jpg|thumb|200px|Рисунка на [[Микеланджело]] изпълнена със [[сангин]]]] |
Версия от 06:54, 17 май 2019
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Рисунката е изображение направено върху плоска повърхност (хартия, картон, плат, стена и други) с помощта на рисувателен материал. Тя е първоосновата на графиката, живописта, скулптурата и приложни изкуства. Умението да се създаде рисунка е необходимо в модния и промишлен дизайн, както и на художниците сценографи, аниматори и създатели на компютърни игри. Поради тази причина изучаването ѝ е част от обучението на всеки художник.
Материалите и инструментите необходими за направата на рисунка са същите като при графиката, която произлиза от нея. Сред най-често използваните са молив, въглен, креда, сангин, туш и перо, бои и четки.
Обикновено художниците си служат с рисунката като помощно средство при създаване на своите картини, графики и скулптури. Тя е необходима при изясняване на идеята, която ще бъде вложена в произведението. Чрез нея трябва да се набележат някои основни проблеми и задачи при изпълнението му: композиция, улавяне движението на фигурите, пропорционирането им, набелязване на перспективата и светлосянката, запечатване на характерни особености. Понякога рисунката може да се превърне в самостоятелно произведение на изкуството. Сред всепризнатите майстори на рисунката са Леонардо да Винчи, Микеланджело, Дюрер, Рубенс и Рембранд. Пример за рисувач е българският художник Илия Бешков.
История
Създаването на рисунки е една от най-древните човешки дейности. Съхранени са пещерни рисунки датиращи от 20 000 г. пр.н.е. Те са правени върху стените с въглен и оцветени с бои приготвени от стрити на прах минерални вещества. Сред най-прочутите са рисунките в пещерите Ласко – Франция, и Алтамира – Испания. Създаването на рисунки продължава през цялата история на човечеството. Съхранени са рисунки принадлежащи на най-различни епохи и произлизащи от различни региони. През Средновековието и Ренесанса, майсторите са притежавали албуми със свои рисунки, които са служили като образец за учениците им.
Рисуване
Рисуването е пресъздаване на реални или имагинерни образи, събития, впечатления, импресии и т.н. до обединяването им в една композиционна, колоритна и идейна цялост. Различава се от простия акт на боядисване по вложените емоции и идеи, като картината е израз на вътрешни усещания.
Самото рисуване се извършва чрез нанасянето на цветове, контури, щрихи и петна върху рисувателна повърхност като хартия, дърво, стъкло и т.н. Рисунката направена с врязване на щрихи в твърда повърхност се нарича графит.
Ако думата „рисуване“ се използва в артистичното си значение, то се отнася за процеса на рисуване, съчетан с чертане, композиция и други естетически похвати, с цел да се изрази представата на рисуващия.