Висарион Коласийски: Разлика между версии
м интервал; козметични промени |
мРедакция без резюме |
||
Ред 19: | Ред 19: | ||
== Литература == |
== Литература == |
||
* [[Йордан Иванов|Иванов, Йордан]], [http://www.kroraina.com/knigi/pdf/ivanov_severna_makedonija.html Северна Македония. Исторически издирвания], С., 1906, 93 и 265-266; |
* [[Йордан Иванов|Иванов, Йордан]], [http://www.kroraina.com/knigi/pdf/ivanov_severna_makedonija.html Северна Македония. Исторически издирвания], С., 1906, 93 и 265-266; |
||
* Пејић, Светлана, [http://www.ni.rs/byzantium/doc/zbornik8/PDF-VIII/28%20Svetlana%20%20Pejic.pdf Кратко приповедање о митрополиту Висариону ( |
* Пејић, Светлана, [http://www.ni.rs/byzantium/doc/zbornik8/PDF-VIII/28%20Svetlana%20%20Pejic.pdf Кратко приповедање о митрополиту Висариону (-1585–1589-)] |
||
{{Кюстендилски епископи}} |
{{Кюстендилски епископи}} |
Версия от 12:22, 12 август 2019
Висарион Коласийски | |
български духовник | |
Роден |
XVI век
|
---|---|
Починал | XVI век
|
Висарион Коласийски е български духовник, епископ на Кюстендил (Коласия, Баня).
Висарион Коласийски е известен от текста на руски документи от 1585 и 1586 г., т.н. "Греческие статейние списки", съхранявани в главния архив на руското външно министерство в Москва, отразяващи пристигането на кюстендилския митрополит в руската столица.
В документите се посочва че Висарион, "митрополит Колосейски", от манастира "Благовещение" (сега несъществуващ манастир до с.Слокощица, Кюстендилско, който през XVI век е бил временно седалище на кюстендилския митрополит), Геврасий - игумен на манастира "Свети Йоаким Осоговски" и свещеник Стефан от Билинския манастир пристигнали през 1585 г. от "българската земя" в Москва. Митрополитът донесъл грамота и молба до руския цар Фьодор I Иванович (1584-1598) от сръбския патриарх Саватий, в която се известява, че в близост до коласийския град бил съзидан някога от светопочившия ктитор и велик войвода Константин манастир (става дума за Осоговския манастир "Свети Йоаким Осоговски"), но поради земетресение той бил разрушен, и се умолява руския цар да стане нов ктитор на манастира и да го възобнови.
Макар да няма запазени други сведения за пътуването на Висарион до руската столица, доколкото османските пътешественици Хаджи Калфа и Евлия Челеби, пътували по тези земи през XVII век посочват, че Осоговския манастир е голям и цветущ, то очевидно мисията му е била успешна и манастирът е бил наново съграден и обновен.
Литература
- Иванов, Йордан, Северна Македония. Исторически издирвания, С., 1906, 93 и 265-266;
- Пејић, Светлана, Кратко приповедање о митрополиту Висариону (-1585–1589-)
|