Българска азбука

Кирилски азбуки
Славянски:
Беларуска
Българска
Сръбска
Северномакедонска
Руска
Украинска
Неславянски:
Казахска
Киргизка
Монголска
Таджикска
Исторически:
Старобългарска азбука
Румънска кирилица
*Показани са само официалните азбуки на държавите членки на ООН. Подробно тук.

Българската Азбука – Кирилица във всеки стил на шрифт Times New Roman2

Българската Азбука на Кирилица в Панграма, шрифт Times New Roman и RomanCyrillic Std, стил нормален (normal), курсив (italic), получер (bold), получер курсив (bold italic), наклонен (oblique), получер наклонен (bold oblique).

Вариант на българската ръкописна азбука

Бъ̀лгарската а̀збука е тази, чрез която се извършва писменото предаване на книжовния български език. Представлява основата на кирилицата и съдържа следните 30 букви (в скобите е показано произношението на буквите при четенето им поотделно, докато при четене на инициали в съкращения буквите на съгласните звуци обикновено се произнасят с добавена гласна „е“/„а“ вместо „ъ“):

А а (а)	Б б (бъ)	В в (въ)	Г г (гъ)	Д д (дъ)	Е е (е)	Ж ж (жъ)	З з (зъ)	И и (и)	Й ѝ (и кратко)
К к (къ)	Л л (лъ)	М м (мъ)	Н н (нъ)	О о (о)	П п (пъ)	Р р (ръ)	С с (съ)	Т т (тъ)	У у (у)
Ф ф (фъ)	Х х (хъ)	Ц ц (цъ)	Ч ч (чъ)	Ш ш (шъ)	Щ щ (штъ)	Ъ ъ (ер-голям)	Ь ь (ер-малък)	Ю ю (йу)	Я я (йа)

История

През 886 г. България приема глаголическата азбука, създадена от св. Кирил и св. Методий през 60-те години на IX век. Единственият книжовен източник, в който се посочва годината, в която е създадена глаголическата писменост, е съчинението „За буквите“ („О писмєньхъ“) на старобългарския писател Черноризец Храбър, а именно 6363 г. по александрийското летоброене, или 863 г. по сегашното летоброене. Глаголицата постепенно е заменена с кирилица – азбука, създадена в Преславската книжовна школа в началото на X век. Тя представлява гръцката азбука с добавени опростени варианти на глаголическите букви за онези букви от глаголицата, които нямали гръцки съответствия, : това са буквите б, ж, ч, ш, щ, ѧ, ѫ, ъ, ь, ѣ, ю, ѩ, ѭ. Най-старите български писмени паметници са от края на X и от началото на XI в.

Доказателства за факта, че глаголицата е по-стара от кирилицата, са следните: на първо място, най-старите български писмени паметници, като Зографското евангелие, Мариинското евангелие, Синайският молитвеник и др., са написани с глаголица; на второ място, глаголическите писмени паметници притежават по-старинни езикови черти; на трето място, някои книжовни паметници, писани с кирилица върху пергамент, върху който е имало глаголическо писмо, но е остъргано, та са останали само следи от него – това са т.нар. палимпсести, каквото е и Боянското евангелие от XIII в.

Най-ранно засвидетелстван старобългарски текст с кирилица е надписът на чръгубиля Мостич, висш сановник при цар Симеон Велики и цар Петър. Следва го надпис върху каменна плоча от 993 г., поставена от цар Самуил в памет на неговите родители и брат му.

Традиционно използван в България до първата четвърт на 19 век е традиционния вариант на кирилицата, в който спорадично са използвани и буквите Ћ и Џ, добавени през 14 – 15 век.

Ключов момент в историята на българската азбука е преминаването от традиционната кирилица към руската гражданска азбука през 1830-те. То е улеснено от материалното превъзходство на руската литература (печатни преси, книгоиздаване) и от разпространението по онова време на панславянските идеи. Българската гражданска азбука взима от старата кирилица и буквата Ѫ (голяма носовка) и Ѭ (йотирана голяма носовка), които липсват в руската, за сметка на Ы и Э, които не се употребяват в българската азбука. Съвременната българска кирилица добива окончателния си вариант, когато при правописната реформа от 1945 г. биват премахнати буквите Ѣ (Е двойно) и Ѫ (голяма носовка).

Същестува и българска кирилица, която модернизира и компенсира някои от основните недостатъци на създадената от Петър Първи азбука: липса на разлика между малки и главни букви, липса на графично разнообразие (горни и долни дължини). След 2014 г. има гражданска инициатива за популяризиране на тази форма на азбуката.

Клавиатурна подредба

Българската клавиатурна подредба по БДС 5237:1978

Българската клавиатурна „БДС“ подредба по БДС 5237:2006

Клавиатурната подредба по БДС 5237:1978 (действаща от 1 януари 1978 г.) е основната българска подредба за писане с българската азбука, като включва и допълнителни букви от руската азбука (э и ы на мястото на ѣ и ѫ спрямо подредбата от преди реформата). Тя, заедно с фонетичната подредба, са най-използваните за писане на кирилица от български потребители.

Подредбата по БДС се използва най-напред при пишещите машини. При нея няма връзка между символите на кирилица и тези в подредбата QWERTY. Например при подредбата БДС буквата „О“ отговаря на буквата „F“ от QWERTY подредбата, докато при фонетичната клавиатура съответната буква на кирилица е „Ф“.

Подредбата „БДС“ е оптимизирана за писане на български език, като включва и допълнителни букви от руския език, като най-често използваните букви (О, Н, Т и А), както и Э (обратно Е) са поставени така, че да се печатат с по-силните пръсти – показалец и среден. Подредбата е от тип, при който буквите на гласните и полугласните звуци са поставени от едната страна на клавиатурата, а на повечето съгласни – от другата (с цел двете ръце да се редуват възможно най-често). Българските машинописци са печелили международни състезания по машинопис , печатайки със скорост от над 1000 знака в минута, което е съизмеримо със скоростта на говорене.

Традиционна и съвременна форма на българската кирилица

Вижте също

• Букви и звукове в българския език
• Българска брайлова азбука
• Старобългарска азбука
• Банатска българска азбука
• Македонска азбука
• Азбуки, базирани на кирилицата
• Българска кирилица