Селджуци: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{друго значение|народа|династията|Селджукиди}}
{{друго значение|народа|династията|Селджукиди}}
'''Селджуците''' са [[Тюркски народи|тюркски народ]], клон на [[огузи]]те.
'''Селджуците''' (Kınık) са [[Тюркски народи|тюркско племе]], клон на [[огузи]]те.
{{Византийско-селджукски конфликти}}
{{Византийско-селджукски конфликти}}



Версия от 12:32, 14 октомври 2019

Тази статия е за народа. За династията вижте Селджукиди.

Селджуците (Kınık) са тюркско племе, клон на огузите.

История

Идват в Анадола от Централна Азия в края на Х век, сеейки ужас и разруха във византийските провинции и в халифата на Абасидите.

По произход са клон на тюркското племе огуз, населяващ северните брегове на Аралско море.

През 10 век приемат исляма и мигрират на юг, водени от своя вожд Селджук ибн Дукак, който дава името на династията и народа. Апогеят им настъпва по време на управлението на Малик Шах I (1072 – 1092) и с помощта на неговия везир Низам ал-Мюлк, иранец по произход и истински политически и военен гений.

Още от самото основаване на своята империя селджуците силно се иранизират, приемат фарси за официален език, а повечето висши управници са персийци.

Отслабените селджукски държави са завладени от османските турци през ХV век.

Селджуците са смятани за преки предци на днешните обитатели на Турция, Азербайджан и Туркменистан. Изпълняват важна роля в средновековната история, създавайки бариера между Европа и монголските орди на изток. Имат съществен принос в защитата на мюсюлманския свят от Кръстоносните походи на християните.

Селджукиди

Селджукидите са династията на селджукските владетели, управлявала техните държави[1]. Управляват териториите на Централна Азия, Близкия изток и Мала Азия от средата на ІХ век до края на ХІІІ век.

Източници

  1. Seljuq // Енциклопедия Британика. Посетен на 30 юли 2019. (на английски)

Външни препратки