Селджуци: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{друго значение|народа|династията|Селджукиди}} |
{{друго значение|народа|династията|Селджукиди}} |
||
'''Селджуците''' са [[Тюркски народи| |
'''Селджуците''' (Kınık) са [[Тюркски народи|тюркско племе]], клон на [[огузи]]те. |
||
{{Византийско-селджукски конфликти}} |
{{Византийско-селджукски конфликти}} |
||
Версия от 12:32, 14 октомври 2019
- Тази статия е за народа. За династията вижте Селджукиди.
Селджуците (Kınık) са тюркско племе, клон на огузите.
История
Идват в Анадола от Централна Азия в края на Х век, сеейки ужас и разруха във византийските провинции и в халифата на Абасидите.
По произход са клон на тюркското племе огуз, населяващ северните брегове на Аралско море.
През 10 век приемат исляма и мигрират на юг, водени от своя вожд Селджук ибн Дукак, който дава името на династията и народа. Апогеят им настъпва по време на управлението на Малик Шах I (1072 – 1092) и с помощта на неговия везир Низам ал-Мюлк, иранец по произход и истински политически и военен гений.
Още от самото основаване на своята империя селджуците силно се иранизират, приемат фарси за официален език, а повечето висши управници са персийци.
Отслабените селджукски държави са завладени от османските турци през ХV век.
Селджуците са смятани за преки предци на днешните обитатели на Турция, Азербайджан и Туркменистан. Изпълняват важна роля в средновековната история, създавайки бариера между Европа и монголските орди на изток. Имат съществен принос в защитата на мюсюлманския свят от Кръстоносните походи на християните.
Селджукиди
Селджукидите са династията на селджукските владетели, управлявала техните държави[1]. Управляват териториите на Централна Азия, Близкия изток и Мала Азия от средата на ІХ век до края на ХІІІ век.
Източници
Външни препратки
- ((en)) All About Turkey: The Seljuk Turks
- ((en)) Sadberkhanim Muzesi