Осенец

Осенец
Осенец 43.560698, 26.396773 Осенец
Общи данни
Население	904 души (15 март 2024 г.) 17,8 души/km²
Землище	50,875 km²
Надм. височина	209 m
Пощ. код	7267
Тел. код	084710
МПС код	РР
ЕКАТТЕ	54105
Администрация
Държава	България
Област	Разград
Община    – кмет	Разград Добрин Добрев (независим политик; 2023)
Кметство    – кмет	Осенец Ценка Неделчева (БСД)
Осенец в Общомедия

О̀сенец (до 1901 г. Хюсенче ) е село в Североизточна България. То се намира в община Разград, област Разград.

География

Село Осенец се намира на 12 km от Разград в посока запад-северозапад. Разположено е в долина върху оподзолен чернозем. През него протичат два притока на р. Бели Лом – Садинска и Селишка реки. Мястото изобилства от изворна вода. Населението е от етнографската група капанци, с характерен диалект, облекло и обичаи.

История

През следващите години то се среща с наименованията Усендже (1573 г.) и Усендже и Мюслим (1676 г.). Археологическите разкопки доказват поселения в землището на селището много преди това. Според местните изследователи неизвестна причина е накарала хората да напуснат средновековното селище в местността Ръждавец и да се заселят на сегашното място. Вероятно след заселването на турското население в селото името му се променя от турския изговор в Хюсенче. През 1814 г. за селото свидетелства посетилия го офицер от военноинженерните войски на Френската империя капитан-инженер Франсоа-Даниел Томасен.

През 1883 г. е изпратено писмо от кмета до Разградския околийски началник с молба за преименуване на селото. Едва през 1901 г. с Указ №447, публикуван в Държавен вестник бр. 272 от 7 декември селото е преименувано в Осенец, а общината в Осенецка.

Според законите за административно-териториално деление и промените в тях с. Осенец е самостоятелна община до 1934 г. Тогава към Осенецка община е присъединено село Езерец (Езерче). Този статут се запазва до 1 януари 1937 г. След тази дата село Осенец е отново самостоятелна община. През периода 1882 – 1944 г. е в състава на Разградска околия и съответно в Разградски (1880-1901 г.) и Русенски (1901-1934 г.) окръзи, Шуменска (1934-1941 г.) и Русенска (1941-1944 г.) области.

Старото население на село Осенец са капанци.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	822	100.00
Българи	755	91.84
Турци	3	0.36
Цигани	21	2.55
Други	25	3.04
Не се самоопределят	3	0.36
Не отговорили	15	1.82

Поминък

Земеделие

Централно място в традиционното полевъдство в осенчани заема производството на зърнени храни, предимно пшеница. От зърнените храни се отглеждат още ръж, ечемик, просо, овес, царевица. Широко разпространени са лозарството и винарството.

Животновъдство

Животновъдството е един от основните поминъци на осенчани. Отглеждането на домашни животни е източник на продукти и суровини: месо, мляко, вълна, кожа и др. Най-застъпени са овцевъдството и говедовъдството, но и останалите отрасли на животновъдството са също добре развити.

Традиционно облекло

Облеклото в Осенец е типично капанско. Според етнографски изследвания облеклото на капанското население (в това число и на осенчани) спада към широко разпространени в страната мъжки и женски носии. Женската капанска носия е съставена от риза и две престилки, а мъжкото капанско облекло е от чернодрешковски тип.

В основата на капанското женско облекло са ризата, пещималът, престилката и поясът, които са задължителни за носене от жените във всички възрасти и случаи. Промяната на възрастта, семейното положение на жената, различните сезони и битови потребности налагат включване на редица допълнителни части.

Основният състав на капанското мъжко облекло се образува от риза, гащи и пояс. Към него в зависимост от сезона, семейното положение и възрастта се прибавят различни по вид връхни дрехи, принадлежности за обуване и калпак.

Обичаи и обреди

Като част от традиционната обичайна система семейните обичаи и обреди на осенчани от края на XIX докъм средата на ХХ в. са сравнително живи и все още могат да се съберат сведения за тях. Семейните обичаи са свързани с основните моменти в живота на човек: раждане, встъпване в брак и смърт.

Родилните обичаи обхващат всъщност само периода от началото на бременността на жената до 40-ия ден след раждането, когато тя се връща към нормалното поведение на майка-кърмачка. По отношение на другата основана фигура – детето, обхватът на тези обичаи се ограничава само с ранната детска възраст.

Сватбените обичаи и обреди започват с предсвадбения цикъл, когато се избира мома за съпруга, и завършват със следсвадбения – къпането на младоженците на Ивановден.

Обичаите и обредите, свързани със смъртта и погребението се разглеждат само до една година от смъртта. В разглеждания период семейните обичаи и обреди у капанците, както и у всички българи, са сравнително тясно свързани с традиционния народен мироглед.

Личности

• Георги Хаджигецов (1881-?), подпредседател на 6 ВНС
• Зожко (2002-днес) професионален геймър и онлайн личност

Фото галерия

• 
  Училището „Христо Ботев“
• 
  Народното читалище „Съгласие“
• 
  Къщите са бели и спретнати
• 

Източници

• Фондът на Селско общинско управление с. Осенец е най-пълният и богат на документи общински фонд в ТД „Държавен архив“ – Разград. Той съдържа документални материали за периода 1883 – 1946 г. В тях се съдържат ценни сведения за обществено-политическия живот в Разградска околия. Документите са предадени на три пъти и са в три описа.
• Родословие на Александър и Красимир Обретенови – род "Велчовци" Национален исторически музей, 2007

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно село Осенец
• Държавен ансамбъл за народни песни и танци „Лудогорие“