1974 Голяма награда на Белгия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
 Гран При на Белгия
Карта на пистата
Нивел
Дължина писта3,724 km
Обиколки85
Състезание316.540 km
Дата12 май 1974
ВремеСлънчево
Победител
Пилот
– време
Емерсон Фитипалди
1:44:20.57
Полпозишън
Пилот
– време
Клей Регацони
1:09.82
Най-бърза обиколка
Пилот
– време
Дени Хълм
1:11.31 (37)

1974 Голяма награда на Белгия е 21-вото за Голямата награда на Белгия и пети кръг от сезон 1974 във Формула 1, провежда се на 12 май 1974 година на пистата Нивел близо до градчетата Нивел, Белгия.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

След ГП на Испания, втори модел на Тирел 007 е конструиран за Патрик Депайе, пенсионирайки напълно 005, но 006 все е още е на разположение като резервен болид. В Исо Марлборо, Том Белсьо е заменен от Гейс ван Ленеп, докато Брабам даде шанс на белгийския пилот Теди Пилет (един от постоянните пилоти във Формула 5000) зад волана на Брабам BT42. Инсайн се завърна в колоната благодарение на хонгконеца Теди Йъп като болида смени цвета си на оранжев и е пилотиран от бившия пилот на БРМ, Верн Шупан. Крис Еймън и неговия му отбор пропускат това състезание, за да се съсредоточат върху работата на техния им болид, след отпадането в Испания. Скудерия Финото назначиха на мястото на Силвио Мозер, 34-годишния френски рали пилот и спортен пилот Жерар Ларус. Токен също правят своя дебют с Том Прайс зад волана на RJ02, докато Съртис назначиха 31-годишния финландец Лео Кинунен зад волана на TS16.

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Временният водач в сериите, Клей Регацони записа най-добро време, със секунда по-бърз от останалите. Джоди Шектър показа че той и Тирел вървят към правилната посока с второ най-добро време пред Ники Лауда и Емерсон Фитипалди. Силният сезон за Артуро Мерцарио продължи с пето време, пред Рони Петерсон, Жан-Пиер Белтоаз, Карлос Паче, Джеймс Хънт и Ханс-Йоахим Щук. С новия болид Депайе се класира зад топ 10 на 11-о място, докато Шупан се класира 14-и в своето първо участие с Инсайн. Единственият некласиран се оказа Кинунен след проблеми по монокока на неговия Съртис, докато организаторите решиха пуснат 31 състезатели за състезанието.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Регацони запази водачеството си пред Фитипалди, Шектър, Лауда, Петерсон и Хънт. На около секунда е групата на Паче, заедно с Депайе, Белтоаз, Майк Хейлууд и останалите 21 пилоти. Щук остана в края, след като изпусна съединителя по време на старта, но си поправи път напред в колоната. Депайе успя да се справи с Паче за седма позиция, след което започна да преследва водачите.

Шансовете на Щук за по-добър резултат приключиха в шестата обиколка, след като съединителя му отказа, докато тясното трасе на Нивел е причината за малкото изпреварвания, както и с разцепването на колоната. Лауда изпревари Шектър за трето, но единствените промени в класирането, след първите 24 обиколки са отпадането на Анри Пескароло, след като се удари в бариерата по време на битка с останалите пилоти в средата на колоната и спиранията за гуми отстрана на Карлос Ройтеман и Паче.

В 25-а обиколка лидерите попаднаха на трафик от изостанали болиди. Първите двама, Регацони и Фитипалди се откъснаха от Лауда, който имаше проблеми с БРМ на Франсоа Миго. Това прати Шектър на обратно на трета позиция, преди същото нещо да сполети и пилота на Тирел, докато Петерсон и Хънт загубиха контакт. След това в 39-а обиколка, Регацони се забави което даде шанс на Фитипалди и после Лауда да го изпреварят. Петерсон смени предните си гуми през това време, пращайки Депайе на шеста позиция, докато Мерцарио отпадна със счупена трансмисия.

Хънт е следващия отпаднал, след като част от задното му окачване се счупи, завъртайки Хескет-а право в тревата. Депайе задържаше петото място само за осем обиколки, преди един от предните спирачки да му откаже и той прибра болида си в бокса, оставяйки Белтоаз, Дени Хълм, Хейлууд и Жан-Пиер Жарие да спорят за тази позиция. Трудният уикенд на Лотус продължи, след като и двамата пилоти направиха по няколко стопа, докато Паче, Йохен Мас, Ларус и Рики фон Опел се включиха в списъка на отпадналите.

Хейлууд запази интереса в състезанието, изпреварвайки Хълм и Белтоаз следван от Жарие който също мина покрай Макларън-а и БРМ-а. Шупан и Прайс имаха солидна надпревара, но и двамата трябваха да спират за гориво, поради проблеми в горивната система. След като Токен-а се върна на трасето, Прайс е засечен от приидващия Тирел на Шектър, от който задното окачване на Токен-а се повреди, а и с това и отпадането на талантливия 24-годишен уелсец. Жарие получи същия проблем, което принуди французина да спре в бокса за зареждане с гориво, губейки шестата позиция. Хейлууд го последва две обиколки по-късно с проблем в горивната система, но англичанина предпочете да продължи до финала, пращайки Белтоаз и Хълм обратно на пета и шеста позиция. По това време и Лотус-ите и Ройтеман (който се завъртя) отпаднаха, заедно с Брайън Редмън който получи повреда в двигателя пет обиколки до финала.

Фитипалди нямаше проблеми, които да попречат втората му победа за сезона с четвърт секунда от Лауда, макар че Макларън-а на бразилеца не е заплашен от Ферари-то на австриеца. Регацони можеше да завърши след съотборника си, но на последната обиколка Ферари-то остана без гориво, пращайки Шектър на трета позиция. Все пак швейцареца завърши четвърти пред Белтоаз и Хълм, които завършиха заедно с обиколката на лидера. Всички останали от Хейлууд са с обиколка изоставане или с повече.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 5 Емерсон Фитипалди Макларън-Форд 85 1:44:20.57 4 9
2 12 Ники Лауда Ферари 85 + 0.35 3 6
3 3 Република Южна Африка Джоди Шектър Тирел-Форд 85 + 45.61 2 4
4 11 Клей Регацони Ферари 85 + 52.02 1 3
5 14 Жан-Пиер Белтоаз БРМ 85 + 1:08.05 7 2
6 6 Денис Хълм Макларън-Форд 85 + 1:10.54 12 1
7 33 Майк Хейлууд Макларън-Форд 84 + 1 Об. 13
8 26 Греъм Хил Лола-Форд 83 + 2 Об. 29
9 10 Виторио Брамбила Марч-Форд 83 + 2 Об. 31
10 41 Тим Шенкен Троян-Форд 83 + 2 Об. 23
11 28 Джон Уотсън Брабам-Форд 83 + 2 Об. 19
12 27 Гай Едуардс Лола-Форд 82 + 3 Об. 21
13 17 Жан-Пиер Жарие Шадоу-Форд 82 + 3 Об. 17
14 21 Гийс ван Ленеп Исо Малборо-Форд 82 + 3 Об. 30
15 22 Верн Шупан Инсайн-Форд 82 + 3 Об. 14
16 37 Франсоа Миго БРМ 82 + 3 Об. 25
17 34 Теди Пилет Брабам-Форд 81 + 4 Об. 27
18 16 Брайън Редмън Шадоу-Форд 80 Двигател 18
Отп 2 Джеки Икс Лотус-Форд 72 Прегряване 16
Отп 42 Том Прайс Токен-Форд 66 Сблъсък 20
Отп 7 Карлос Ройтеман Брабам-Форд 62 Двигател 24
Отп 1 Рони Петерсон Лотус-Форд 56 Теч-гориво 5
Отп 4 Патрик Депайе Тирел-Форд 53 Спирачки 28
Отп 19 Йохен Мас Съртис-Форд 53 Окачване 26
Отп 43 Жерар Ларус Брабам-Форд 53 Гума 11
Отп 18 Карлос Паче Съртис-Форд 50 Управление 8
Отп 8 Рики фон Опел Брабам-Форд 49 Двигател 22
Отп 24 Джеймс Хънт Хескет-Форд 45 Инцидент 9
Отп 20 Артуро Мерцарио Исо Малборо-Форд 29 Трансмисия 6
Отп 15 Анри Пескароло БРМ 12 Сблъсък 15
Отп 9 Ханс-Йоахим Щук Марч-Форд 6 Съединител 10
НКв 44 Лео Кинунен Съртис-Форд

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Емерсон Фитипалди 22
2 Ники Лауда 21
3 Клей Регацони 19
4 Денис Хълм 11
5 Жан-Пиер Белтоаз 10
6 Карлос Ройтеман 9
7 Майк Хейлууд 9
8 Република Южна Африка Джоди Шектър 9
Генерално класиране при отборите
Поз Конструктор Точки
1 Макларън-Форд 35
2 Ферари 27
3 БРМ 10
4 Тирел-Форд 10
5 Брабам-Форд 9
6 Марч-Форд 5
7 Лотус-Форд 4
8 Съртис-Форд 3

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1974 Испания
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1974
Следващо състезание:
1974 Монако

Предходна година:
1973
Голяма награда на Белгия Следваща година:
1975