Титания (спътник)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Титания.
| |
| Титания заснета от апарата Вояджър 2 | |
| Откриване | |
|---|---|
| Открит от | Уилям Хершел |
| Дата | 11 януари 1787 г. |
| Орбитални параметри (епоха J2000) | |
| Голяма полуос | 463 300 km |
| Ексцентрицитет | 0,0017 |
| Орбитален период | 8,71 дни |
| Инклинация | 0,08° |
| Естествен спътник на | Уран |
| Физически характеристики | |
| Среден диаметър | 1577,8 km |
| Площ | 7 800 000 km2 |
| Маса | 3,526×1021 kg |
| Средна плътност | 1,71 g/cm³ |
| Повърхностна гравитация | 0,378 m/s2 |
| Период на въртене | 8,71 дни (синхронен) |
| Наклон на оста | неизв. |
| Албедо | 0,28 |
| Атмосферни характеристики | |
| Атмосферно налягане | няма |
Титания е най-големият естествен спътник на Уран. Открит е на 11 януари 1787 г. от Уилям Хершел.
Откриване[редактиране | редактиране на кода]
Титания е открита на 11 януари 1787 г. от Уилям Хершел. В същата година е открит и друг спътник на Уран – Оберон. Хершел по-късно съобщава за откриването на още четири спътника, но тази информация се оказва невярна.
Наименование[редактиране | редактиране на кода]
Името Титания, както и имената на четири други естествени спътника на Уран, са предложени от сина на Уилям Хершел – Джон Хершел, през 1852 г. по молба на Уилям Ласел, който през 1851 г. открива Ариел и Умбриел[1]. Титания, която носи името на царицата на феите от шекспировата драма „Сън в лятна нощ“, както и останалите спътници на Уран носят имена на герои от произведенията на Уилям Шекспир или Александър Поуп. Понякога Титания бива наричана Уран 3.
Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]
Единствените близки снимки на спътника са изпратени от апарата Вояджър 2, който посети урановата система през януари 1986 г. Поради разположението на спътника и слънцето на апарата се удаде да заснеме само южното полукълбо.
Титания се състои приблизително от 50% лед, 30% силикатни скали и 20% метан и други въглеводороди. Наблюдаваната част от повърхността разкрива огромен каньон с размери, подобни на Valles Marineris („Долината на Маринър“) на Марс и Ithaca Chasma („Пропастта Итака“) на сатурновия спътник Тетида.
Най-големият кратер е Гертруд с размери 326 km в диаметър.[2]
Учените са установили следните геологични черти на Титания:
Окултация[редактиране | редактиране на кода]
На 8 септември 2001 г. Титания закрива слабосветеща звезда. Това е удобен случай за астрономите да преизчислят диаметъра и ефемерията ѝ, и да засекат евентуално съществуваща атмосфера. Получената информация сочи, че няма атмосфера при налягане 0,03 микробара. Ако съществува такава, то тя би била по-тънка от тази на Тритон и Плутон.[3][4]
Титания във фантастиката[редактиране | редактиране на кода]
- В романа на Ким Станли Робинсън Синият Марс се съдържа описание на човешка колония на Титания, където хората са се адаптирали към живот с ниска гравитация и слабо слънчево греене.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ adsabs.harvard.edu. Посетен на 26 януари 2009
- ↑ Uranus System Nomenclature Table Of Contents // Gazetteer of Planetary Nomenclature. USGS Astrogeology. Посетен на 26 януари 2009.
- ↑ www.obspm.fr Архив на оригинала от 2013-03-07 в Wayback Machine.. Посетен на 26 януари 2009 година
- ↑ www.lesia.obspm.fr. Посетен на 26 януари 2009 година
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||||||||
