Стефан Танев
| Стефан Танев | |
| български журналист | |
 Паметна плоча на Стефан Танев на ул. „Васил Априлов“ 3, София | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1952 г.
|
Стефан Димитров Танев е български журналист, несменяем главен редактор на в. „Утро“ от 1911 до 1944 г., брат на художника Никола Танев.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 15 март 1888 г. в Турну Мъгуреле в семейството на Димитър и Елисавета Таневи. Баща му, произхождащ от богат свищовски род, се занимавал с търговия и имал фабрика за кожи във Влашко. Той е един от хората, помогнали в организирането и въоръжаването на Ботевата чета. Семейството се завръща в Свищов след Руско-турската война от 1877 – 78, а по-късно живеят в Княжево, където Димитър Танев работи като контрольор на спиртната фабрика. Имат общо 6 деца – Стефан, Никола, Методи, Нела, Маруся и Софи[1]. Никола става известен художник.
Стефан Танев завършва Първа мъжка гимназия в София, където учи заедно с Димчо Дебелянов. Учи право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, като в същото време работи и като банков чиновник.
Вследствие излезлия през 1908 г. закон, забраняващ на студентите да работят в държавни учреждения, напуска службата и отива във в. „Дневник“, за да кандидатства за репортер. Нает е от директора Атанас Дамянов и бързо напредва в кариерата.[2]
През 1911 г. Атанас Дамянов създава първия български утринен всекидневник – „Утро“, чийто първи брой излиза на 1 февруари 1911 г. Стефан Танев е главен редактор на вестника от първия до последния му брой, излязъл на 8 септември 1944 г. Бил е и председател на Съюза на българските журналисти.[3]
На 13 септември 1944 г. е арестуван и отведен в Централния затвор. Осъден е от т.нар. Народен съд на доживотен затвор, а жена му Екатерина е интернирана в Дулово. Умира в затвора през 1952 г. при неизяснени обстоятелства.
От брака си с Екатерина има две дъщери – Елисавета и Ася, останали да живеят в Стокхолм, Швеция.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Стефан Танев „Отворени писма“ – Спомени и изповеди на главния редактор на в. „Утро“, писани в Централния затвор – от Университетско издателство „Св. Климент Охридски (ISBN 954-07-0507-X), София, 1994 г.
- Стефан Танев „Дневник“, воден 1940 – 1941 г. Редактор Филип Панайотов. K&M Издателска компания, ЕООД, ISBN 954-421-058-X, София, 2005[4].
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.monitor.bg, архив на оригинала от 17 декември 2014, https://web.archive.org/web/20141217121642/http://www.monitor.bg/article?id=255397, посетен на 17 декември 2014
- ↑ Панайотов, Филип, 2008. Вестници и вестникари, София: „Захарий Стоянов“, 285 – 298
- ↑ Данчов, Н. Г. и И. Г. Данчов, 1936. Българска енциклопедия, София: „Ст. Атанасов“, с.1505.
- ↑ www.kultura.bg
|
