Направо към съдържанието

Теодор Газа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Теодор Газа
Θεόδωρος Γαζής
гръцки учен

Роден
1398 г.
Починал
1475 г. (77 г.)
Научна дейност
ОбластФилология
Теодор Газа в Общомедия
Теодор Газа, детайл от „Поклонението на влъхвите“ на Ботичели, 1475 г.

Теодор Газа (на гръцки: Θεόδωρος Γαζής; на италиански: Teodoro Gaza; на латински: Theodorus Gazes;), известен с прякора Солунчанин (на гръцки: Θεσαλλονικεύς,[1] на латински: Thessalonicensis[2]) е виден гръцки гръцки учен от XV век, хуманист, преводач на Аристотел.

Роден е във видно[3] гръцко[4][5][6] семейство в 1398 година в Солун,[7] който тогава е в османски ръце.

През 1422/1423 г. той отива вероятно да следва в Константинопол, където преди 1427 г. работи като копист на Vat. gr. 1334 на хуманиста Франческо Филелфо.

След като Солун, върнат на Византия в 1403 година, е повторно завладян от османците в 1430 г., Газа бяга в Италия в 1340 г.[8]

През 1440 г. пристига в Италия с множество гръцки преписи, където през Палермо и Пиза пристига в Павия, за да следва вероятно медицина. През 1442 г. той е копист за Филелфо в Милано. Фиелфо му поръчва да напише история на турците.[9] През 1443 г. Газа отива в Мантуа при Виторино да Фелтре, за да преподава гръцки и да научи по-добре латински. През 1446 г. Джовани Ауриспа го взема във Ферара. Там той става професор по гръцки език на новооснования университет Ферара, и междудругото продължава да учи и медицина. През 1448–1449 г. е избран за ректор. Отказва покана да отиде във Флоренция, понеже иска скоро да се върне в родината си.

През първите месеци на 1450 г. Газа отива в Рим. Там той е в групата на водещите хуманисти, на които папа Николай V дава да преведат древните гръцки писатели. Той е приет и в кръга на учените около кардинал Весарион. След смъртта на папа Николай V той отива в двора на Неапол. След смъртта на крал Алфонсо I от Неапол Газа се оттегля в Диоцез Поликастро. В манастира Сан Джовани той е прокуратор на Весарион. От 1467 г. той е отново в Рим. След смъртта на Весарион неговото финансово положение става все по-критично, понеже не получава очакваната подкрепа от Сикст IV. Затова през 1474 г. той се оттегля отново в Кампания.

Други източници дават дата на раждане окоол 1400 г. и дата на смърт 1478 г.[6][8]

Той си пише и с приятеля си Георгий Хрисоцок. След неговата смърт неговите книги чрез завещание получава през 1477 г. Димитрий Халкокондил.

Газа прави чрез преводи и изследвания произведенията на Аристотел известни. Той превежда също Теофраст и Хипократ на латински, също Цицерон от латински на гръцки.

На него е наречено цветето Газания (от гръцкото газа = богат), понеже превел ботаническите произведения на Теофраст.

  • THEODORI || Gazae Thessalonicensis, Gramma-||ticae institutionis libri duo, nempe || Primus & Secundus, sic translati per || ERASMVM ROTERODAMVM,|| ac titulis & annotatiunculis explana/||ti, ut citra negotium & percipi queãt || & teneri. IIDEM Graece ... || COLLOQVIORVM FAMILIA-||rium incerto autore libellus Graece & || Latine ... || nũ#[qua...] antehac typis excusus.|| - Basel: Johann Froben, 1516. Digital, Universitäts- und Landesbibliothek Düsseldorf
  • Herbert Hunger, Gazes, Theodoros. In: Lexikon des Mittelalters 4, Sp.1151–1152
  • C. Bianca, Gaza, Teodoro In: Dizionario Biografico degli Italiani, 52 (Online), Treccani.it
  1. Geanakoplos, Deno John. Constantinople and the West: essays on the late Byzantine (Palaeologan) and Italian Renaissances and the Byzantine and Roman churches. Univ of Wisconsin Press, 1989. ISBN 0-299-11884-3. с. 69. That Gaza was born in Thessalonica seems clear from the epithet Thessalonicensis (in Latin) or Thessalonikeus (in Greek) found in his own treaties as well as those of Italian humanists.
  2. Coates, Alan. A Catalogue of Books Printed in the Fifteenth Century now in the Bodleian Library. Oxford University Press, 2005. ISBN 0-19-951905-6. с. 236. Theodorus Graecus Thessalonicensis ie Theodorus Gaza
  3. Dalzel, Andrew. Substance of Lectures on the Ancient Greeks, and on the Revival of Greek Learning in Europe. A. Constable & Co, 1821. OCLC 10091987. с. 400. Theodore Gaza, a youth of an illustrious family of Thessalonica, arrived in that country.
  4. Bisaha, Nancy. Creating East and West: Renaissance humanists and the Ottoman Turks. University of Pennsylvania Press, 2006. ISBN 0-8122-1976-7. с. 77. Filelfo, who had commissioned a Greek, Theodore Gazes, to write a history of the Turks for him, may have arrived at this conclusion
  5. Surtz, Edward L. The praise of pleasure: philosophy, education, and communism in More's Utopia. Harvard University Press, 1957. OCLC 248237281. с. 139. Constantine Lascaris and Theodore Gaza, both fifteenth- century Greeks, as grammarians
  6. а б Cuvier, Georges. Historical portrait of the progress of ichthyology: from its origins to our own time. Johns Hopkins University Press, 1995. ISBN 0-8018-4914-4. с. 49. The translation of [Aristotle's] books on animals by Theodorus of Gaza — [b. ca. 1400] a Greek from Thessalonica who went to Italy in 1429 and died in 1478. – appeared for the first time in Venice in 1476.
  7. Trier, Jost. Wege der Etymologie (Philologische Studien und Quellen, Vol. 101). 1981. с. 120. Посетен на 2015--09-06.
  8. а б Barnhart, Clarence Lewis. The New Century cyclopedia of names, Volume 2. Appleton-Century-Crofts, 1954. OCLC 123650044. с. 1704. Посетен на 2015--09-06. b. at Salonika, in Macedonia, c1400; d. at Salerno, 1478. He left Greece (1444) after his native town had been overrun by the Turks, and went to Italy. He taught Greek at Ferrara (1447) and philosophy at Rome (1450).
  9. Bisaha, Nancy. Creating East and West: Renaissance humanists and the Ottoman Turks. University of Pennsylvania Press, 2006. ISBN 0-8122-1976-7. с. 77. Посетен на 6 септември 2015. Filelfo, who had commissioned a Greek, Theodore Gazes, to write a history of the Turks for him, may have arrived at this conclusion.