Фалише
| Фалише Фалише | |
| — село — | |
 Църквата „Свети Атанасий“ във Фалише | |
  Фалише | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Тетово |
| Географска област | Долни Полог |
| Надм. височина | 449 m |
| Население | 546 души (2002) |
| Пощенски код | 1216 |
| МПС код | TE |
| Фалише в Общомедия | |
Фалише или Фалище (на македонска литературна норма: Фалише; на албански: Falishi, Фалиши) е село в Северна Македония, в община Тетово.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селот е разположено в областта Долни Полог, на 7 километра източно от град Тетово на левия бряг на Вардар.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначален патроним -ишти < -itji: старобългарското *Хвалишти от личното име *Хвал-, паралелно на старосръбското лично име Хваль, Хвала, старополското Chwal, съкратено от Chwali-bog, Chwali-mir.[1]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:
| „ | С. Долнйо-Фалище — има 8 прости кѫщи и е чифликъ. На селското църковище се коли курбанъ на зимни св. Атанасъ.[2] | “ |
Цялото население на Фалише е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Филише има 16 българи екзархисти.[3]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Според Афанасий Селишчев в 1929 година Фалиша е село в Желинска община (с център в Саракино) и има 16 къщи с 207 жители българи и албанци.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 546 жители.[5]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 519 |
| албанци | 19 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 7 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
В 2014 година със закон името на селото е поправено от официалното Фалиш на оригиналното Фалише.[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 180.
- ↑ Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 63.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.23.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 септември 2007
- ↑ Закон за територијална организација на локалната самоуправа на Република Македонија // Собрание на Македонија, 16 септември 2014. Посетен на 10 януари 2014.
| |||||||||||
