Христо Пулеков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Христо Пулеков
български общественик
Роден
1817 г.
Починал
1889 г. (72 г.)

Христо Вълков Пулеков е български учител, просветен и обществен деец от епохата на Възраждането и църковен протопсалт.

Автор е на първото описание на Копривщица, преводач, композитор на светска и църковна музика, писар в общината и касиер в църквата.[1] Полувековен учител в Копривщица, Плевен и Враца, учен елинист, книжовник и публицист, пръв през миналия век е описал историята на своя роден град Копривщица. Той твърди, че съгласно неговите изучавания и издирване, тя е заселена от останките на старите благородни български фамилии (вероятно и болярски) дошли от старите ни столици, пръснати из Балканите, търсещи закрила, променили имената си и приютили се най-сетне в пазвите на китното и добре запазено Средногорие. Пътят на преселението им е бил: от Търновско, през Ловешката епархия, Златишкия балкан, към Средна гора.[2]

Христо Пулеков, наричан от всички учители в знак на уважение „Даскалът“, често страда от пристъпи на ставен ревматизъм. Така, наложен с компреси и повдигнати на възглавници крака, приема в къщи дохождащите ученици. Когато по големи празници трябва отиде да пее в черквата, хората с количка го закарват до там.[1]

Пулеков е сътрудник на вестниците „Цариградски вестник“ (1867), „Български книжици“ (1869) и „Македония“ (1870). Там подлага на критика килийното образование и нравствения упадък на църковното духовенство.[3]

Той е ученик по църковно пеене на Геро Добрович-Мушек и прочутия учител по музика Неофит Рилски. Копривщенецът се показва достоен наследник на своите учители, „че богомолците се прехласвали в пеенето му“. „Около средата на ХІХ век Пулеков е бил признат за един от най-изтъкнатите певци в православния свят – поканен е за певец в катедралния храм на Вселенската патриаршия, където пее няколко години, след което се завръща в родната Копривщица“.[4]

Според плевенския краевед д-р Николай Чорбаджиев Пулеков, когато е учителствал в Плевен, пръв започнал да учи децата на хорово пеене, като някои от песните са били композирани от него. Не е уточнено дали Пулеков е преподавал само едногласното църковно пеене (което прекрасно владеел), или е познавал и e учил учениците на навлизащото в България многогласно хорово пеене, което също може да бъде допуснато, отчитайки твърдението, че е композирал песни.[4]

Христо Пулеков е дядо на автора на „Туристико-исторически водач за град Копривщица“ Борис Пулеков.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Христо Пулеков е автор на:

  • Пулеков, Христо. Описание на копривщенското училище 1822 – 1883. Копривщица, Дирекция на музеите, 2007. с. 56.
  • „Пасхалия ручна“ (1839 г.) – ръководство за изчисляване на църковните празници и годишните времена, написана на полу църковно-славянски с примеси на народния говор.[5]
  • Превод на басните на Езоп съвместно с Митос Продиков.[5]
  • Кратък учебник по география.[5]
  • „Гръцко-български писмовник и разговорник“.[5]
  • „Кратко сочинение за малолетните деца“ – кратка читанка и Катехизис.[5]
  • „Кондика“ (хронология) и кратък устав на обществените училища в Копривщица[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Сапунджиев, Е. съставител. „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“. Беловеждов, Н., „Спомнени“. „20 април 1876 г.“ 1926 г. Т. I. с. 95 – 97
  2. Пулеков, Б. Туристико-исторически водач за град Копривщица. Трето, допълнено издание. Изд. Народно читалище „х. Ненчо Палавеев“. Копривщица 2011
  3. Каблешкова, Р. Сто видни копривщенци, Симелпрес, 2014, с. 25
  4. а б Борисов, Ивайло. Светла годишнина на прочутия копривщенски протопсалт Христо Пулеков // pravoslavie.bg, 5 юли 2017. Посетен на 17 април 2023.
  5. а б в г д Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители Иван Врачев, Кольо Колев. ОФ. 1980 с. 44
  6. Сапунджиев, Е. съставител. „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“. Делиделвов, Д., „Бележки за историята на Копривщица“. „20 април 1876 г.“ 1926 г. с. 198