Направо към съдържанието

Хуго фон Хофманстал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хуго фон Хофманстал
Hugo von Hofmannsthal
австрийски поет, белетрист, есеист и драматург
Роден
Починал
15 юли 1929 г. (55 г.)
Родаун край Виена, Австрия
ПогребанВиена, Австрия
РелигияКатолическа църква
Националност Австрия
Учил въвВиенски университет
Работилдраматург, либретист
Литература
ПсевдонимLoris,[1] Theophil Morren[1]
Жанровестихотворение, пиеса, приказка, есе
ТечениеМлада Виена
ПовлиянЕврипид, Шекспир, Гьоте, Стефан Георге, Райнер Мария Рилке
Семейство
СъпругаГертруд Шлезингер
ДецаКристиане, Франц, Раймунд
Подпис
Уебсайт
Хуго фон Хофманстал в Общомедия

Хуго фон Хофманстал (на немски: Hugo von Hofmannsthal) е австрийски поет, белетрист, есеист и драматург, роден във Виена в семейството на банкер от стар аристократичен род.

Живот

[редактиране | редактиране на кода]

Хофманстал завършва елитната Академична гимназия във Виена, където изучава италиански, френски, английски, латински и гръцки. Под влиянието на Фридрих Ницше започва да публикува (под псевдоним) още шестнадесетгодишен. Запознава се с възрастния вече Хенрик Ибсен и с Герхарт Хауптман. Но най-голямо значение за духовното му развитие има срещата със Стефан Георге в 1891 г. Хофманстал следва право във Виенския университет, но скоро напуска и поема доброволна едногодишна военна служба при драгунския полк в Брюн (днес Бърно). После Хофманстал записва френска филология и завършва с докторат. Предприема пътувания до Венеция и Париж, където се запознава с Морис Метерлинк и скулптора Огюст Роден. Приятелство го свързва с Райнер Мария Рилке и композитора Рихард Щраус, с когото осъществява редица общи проекти в сътрудничество с режисьора Макс Райнхард.

Творчество

[редактиране | редактиране на кода]
Хофманстал като младеж
Хофманстал в края на живота си

Ранното творчество на Хуго фон Хофманстал, създадено в маниера на сецесионния „югендстил“, е обвеяно от тъжното очарование на френския символизъм. Поет на „уморената кръв“, той отрича натурализма и застъпва естетическите идеи на Fin-de-siècle за „чисто изкуство“ [2]. Хофманстал смята, че всеки човек, независимо от своя произход, раса и епоха, носи в себе си една първоначална, още лишена от съдба „пре-екзистенция“, която в сблъсъка с живота и в резултат на „деяния и страдания“ се превръща в осъзната „екзистенция“. Това схващане за съществуването върху тази земя позволява на поета да се приобщи към различни културни сфери – в творчеството му се долавят влияния от Еврипид, средновековната лирика на минезингерите и австрийската барокова книжовност, но също и от Шекспир, Гьоте, Стефан Георге, Райнер Мария Рилке. Въпреки това многообразие от въздействия Хофманстал рано постига свой собствен стил и индивидуален художествен изказ.

Поетическата слава на Хофманстал се гради на умението да изразява тайнствените връзки на предметите с човешката душа чрез ритмично пулсираща, неизказано музикална словесна магия. Сред по-важните му произведения личат първата му драма „Вчера“ (1891), последвана от „Смъртта на Тициан“ (1892), „Безумецът и смъртта“ (1893) и „Жена на прозореца“ (1897), а също „Избрани стихове“ (1903) и повестта „Жената без сянка“ (1919).

Признание

[редактиране | редактиране на кода]

В 1919 г. Хуго фон Хофманстал за първи път е номиниран за Нобелова награда, но и при следващите номинации не получава отличието.

Двамата

Тя стискаше бокала в крехка длан
- а устните ѝ се топяха в блян, –
тъй леко, сигурно вървеше тя,
че даже капчица не се разля.

Тъй лека, с мощ бе неговата длан:
той яздеше пламтящ жребец умело
и с жест небрежен го застави смело
да спре треперещ като закован.

Но щом от нейната гореща длан
пое бокала лек, за миг в тъмата
той тежък стана за една ръка,

Понеже двама тръпнеха така,
че всяка длан протегна се без свян -
и тъмно вино плисна на земята.

1895[3]

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
Драми
Портрет на Рихард Щраус, 1918 г.
  • 1892: Der Tod des Tizian
  • 1893: Der Tor und der Tod
  • 1893: Idylle
  • 1897: Der weiße Fächer
  • 1897: Der Kaiser und die Hexe
  • 1897: Das kleine Welttheater
  • 1897: Die Frau im Fenster
  • 1899: Das Bergwerk zu Falun
  • 1904: Elektra
  • 1906: Ödipus und die Sphinx
  • 1911: Jedermann
  • 1921: Der Schwierige
  • 1922: Das Salzburger Große Welttheater
  • 1923 – 1925: Der Turm (1. Fassung)
  • 1923: Der Unbestechliche
  • 1927: Der Turm (3. Fassung)
Либрета

Музиката към всички либрета е на Рихард Щраус.

  • 1908: Elektra
  • 1911: Der Rosenkavalier
  • 1912: Ariadne auf Naxos
  • 1913: Die Frau ohne Schatten
  • 1928: Die ägyptische Helena
  • 1929: Arabella
Разкази и диалози
„Разкази“, 1949
  • 1895: Das Märchen der 672. Nacht
  • 1899: Reitergeschichte
  • 1900: Erlebnis des Marschalls von Bassompierre
  • 1902: Ein Brief (Brief des Lord Chandos an Francis Bacon)
  • 1903: Das Gespräch über Gedichte
  • 1907: Die Wege und die Begegnungen
  • 1907 – 1908: Die Briefe des Zurückgekehrten
  • 1910: Lucidor. Figuren zu einer ungeschriebenen Komödie
  • 1911: Das fremde Mädchen
  • 1919: Die Frau ohne Schatten
  • 1925: Reise im nördlichen Afrika
Статии, есета, речи
Гробът на Хофманстал във Виена
  • 1891: Zur Physiologie der modernen Liebe
  • 1896: Poesie und Leben
  • 1904: Über Gedichte
  • 1907: Der Dichter und diese Zeit
  • 1914: Appell an die oberen Stände
  • 1915: Krieg und Kultur
  • 1915: Wir Österreicher und Deutschland
  • 1916: Österreich im Spiegel seiner Dichtung
  • 1917: Preuße und Österreicher
  • 1917: Die Idee Europa
  • 1922: Gedichte
  • 1922 – 1927: Neue Deutsche Beiträge
  • 1926: Früheste Prosastücke
  • 1927: Wert und Ehre deutscher Sprache
  • 1927: Das Schrifttum als geistiger Raum der Nation
Роман (фрагмент)
  • 1907 – 1927: Andreas oder Die Vereinigten
Стихотворения
  • 1922: Gedichte

На български

[редактиране | редактиране на кода]
  • Хуго фон Хофманстал, Съчинения в проза. Превод от немски Иво Милев. София: Захари Стоянов, 2002, 254 с. (ISBN 954-739-307-3)

За него

[редактиране | редактиране на кода]
  • Koch, Hans-Albrecht. Hugo von Hofmannsthal. Dtv, München 2004, ISBN 3-423-31018-9.
  • Mayer, Mathias. Hugo von Hofmannsthal. Metzler, Stuttgart 1993, ISBN 3-476-10273-4
  • Gottfried, Paul. „Hugo von Hoffmannsthal and the Interwar European Right.“ Modern Age 49.4 (2007): 508+ online
  • Broch, Hermann. Hofmannsthal und seine Zeit – Eine Studie. Herausgegeben und mit einem Nachwort versehen von Paul Michael Lützeler. Bibliothek Suhrkamp. Frankfurt am Main 2001, ISBN 978-3-518-22342-0 (verfasst 1947/1948, първо изд. 1955)
  • McClatchy, J. D. (editor). The Whole Difference: Selected Writings of Hugo von Hofmannsthal, Princeton University Press, 2008, ISBN 978-0-691-12909-9. Chapter 1 contains a brief biography
  • Junk, Anke. Andreas oder Die Vereinigten von Hugo von Hofmannsthal: eine kulturpsychoanalytische Untersuchung. Hannover, Impr. Henner Junk, 2015, OCLC 1002264029
  • Schorske, Carl E. Fin-de-siècle Vienna: Politics and Culture, 1980
  • Stork, Charles Wharton. The Lyrical Poems of Hugo Von Hofmannsthal, 1918
  • Volke, Werner. Hugo von Hofmannsthal. Rowohlt, 1967
  • Weiss, Winifred. Comparative Literature. Vol. 25, no. 1. (Winter, 1973), pp. 60–67

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2012-03-08 в Wayback Machine., използван с разрешение.
  1. ↑ а б xx0013337 // Посетен на 30 август 2020 г.
  2. ↑ „Терцини за тленността“ в превод на Венцеслав Константинов
  3. ↑ „Двамата“ от Хофманстал, в превод на Венцеслав Константинов

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Хуго_фон_Хофманстал&oldid=12186519“.