Алексей Федченко

Алексей П. Федченко

Алексей Павлович Федченко (7(19) февруари 1844 - 3(15) септември 1873) руски учен, биолог, географ и пътешественик, изследовател на Памир.

Ранни години 1844-1868

Роден в Иркутск (по други данни в Барнаул) в семейство на златотърсач, преселник от Украйна. През 1860 завършва със златен медал Иркутската гимназия и същата година умира баща му. След това него и майка му са материално поддържани от брат му Григорий, който по това време завършва Московския университет и работи като преподавател в техническо училище.

След завъшване на гимназията и след смъртта на баща си заедно с майка си се преместват в Москва и младия Федченко постъпва във физико-математическия факултет на Московския университет. Още като студент се увлича от ботаника. През 1863, заедно с брат си извършва своето първо пътешествие по солените езера на Южна Русия. В тази експедиция се увлича от ентомология и съставя много добра колекция от двукрили и ципестокрили насекоми, на базата на която по-късно публикува научна работа. Като студент в университета заедно с други приятели основава "Дружество на любителите на естествознанието, антропологията и етнографията при Московския университет", става негов първи секретар, което способства за ръста на авторитета му в сериозните научни кръгове.

След дипломирането си през 1864 преподава естествознание в Николаевския институт, а след това започва работа в Московския университет като куратор на студентите.

На 2 юни 1867 Федченко се жени за Олга Александровна Армфелд, випускница на Николаевския институт и дъщеря на професор в Московския университет, която редовно участва в следващите му многобройни експедиции в Памир като ботаник и художник. След неговата преждевременна смърт тя обработва огромното количество събрани материали и издава книгата „Путешествие в Туркестан А.П.Федченко“ /1872-77 и в 1950/. Освен, че обработва и публикува изследванията на Федченко след неговата смърт Олга Александровна предприема заедно със сина им още четири пътешествия в Средна Азия и посвещава 17 години от живота си на изследването на тези райони. По време на сватбеното си пътешествие младоженците се занимават с антропологични изследвания в музея на Александровския университет в Хелзинки, а след това продължават изследванията си в Стокхолм.

В началото на 1868 "Дружество на любителите на естествознанието, антропологията и етнографията при Московския университет" изпраща Федченко в Австрия, Франция и Италия за изучаване на специални въпроси във връзка с предполагаемата командировка в Туркестан. Заедно с професор Богданов и зоолога Лейхарт организира на брега на Неаполитанския залив първата биоложка станция.

Експедиционна дейност 1868-1871

През октомври 1868 Федченко, заедно със съпругата си е командирован в разпореждане на Туркестанския генерал-губернатор за провеждане на географски и естествено-исторически изследвания в Средна Азия. От 1868 до 1871 извършва няколко експедиции в труднодостъпните райони на Памир, пустинята Къзълкум и Кокандското ханство.

През 1868-1870 изследва част от пустинята Къзълкум.

През лятото на 1870 участва в експедицията на военния геодезист Август Иванович Скаси.

През 1871 от Коканд се изкачва по река Исфара (130 км), проследява цялото ѝ течение и в горното ѝ течение, в източната част на Туркестанския хребет открива ледника Щуровски и редица върхове с височина до 5621 м. Изследвайки междупланинските дефилета се прехвърля на северния склон на Алайския хребет, след което се спуска в югоизточната част на Ферганската долина. По долината на река Исфайрамсай (122 км) пресича Алайския хребет и на юг от него открива огромния Заалайския хребет, простиращ се на 240 км по паралела, като доста точно определя средната му височина и някои от най-високите му върхове. Той правилно определя, че хребета се явява северната част на Памир. След това се спуска в Алайската долина, изследва я, и я определя като високо приповдигнато плато. Изследва и протичащата по дъното на долината река Къзълсу и долното течение на река Муксу (двете съставящи на река Сурхоб, от басейна на Амударя) и доказва, че многоводността на Муксу се дължи на ледници, разположени на юг от Заалайския хребет. От там завива на североизток, отново пресича Алайския хребет, проследява на 40-я паралел късия хребет Кичикалай (4954 м) и по долината на река Акбура се спуска в Ош. От Ош се насочва към Андижан, като по пътя провежда маршрутна топографска снимка. От там през Наманган и Чуст, оконтурява Ферганската долина (22 хил. км²) и завършва пътешествието си в Ташкент.

По този начин Федченко в основни линии изяснява орографията на района на юг от Ферганската долина. По време на експедициите си събира огромно количество сведения от зоогеографско, геоморфоложко, ботаническо, антропологично и етнографско естество. Съставя богат хербарий и колекции, наброяващи над 11 хил. вида растения, насекоми, птици и животни от региона. Наблюденията, изследванията и изводите на Федченко са от голямо значение за по-нататъшното изучаване на географията, геологията, глациологията, естествената история, икономиката, селското стопанство и медицината на Средна Азия.

Последни години 1871-1873

През ноември съпрузите Федченко се завръщат в Москва и се заемат с обработката на събраните материали. През май 1872 на Всеросийското политехническо изложение в Москва те представят с голям успех своя раздел, посветен на Туркестан. През септември същата година заминават за Франция, а след това в Лайпциг, където на Федченко и предложена работа в университетската лаборатория. През лятото на 1873 заедно с новородения им син пребивават в Хайделберг и Люцерн.

За да се подготви по добре за новозаплануваната експедиция в Памир, Федченко решава да изучи планинския опит за изкачване на върхове в Алпите. В края на август пристига в планинското селце Шамони и започва подготовка за изкачване на Монблан. По време на изкачванета на 15 септември на един от ледниците спускащи се от върха ги застига снежна буря. На Федченко му става лошо и двамата му неопитни спътници слизат за да търсят помощ. Когато помощта пристига Федченко е вече мъртъв. Тогава той е едва на 29 години. Погребан е в Шамони и на гроба му е написано "Ти спиш, но трудовете ти няма да бъдат забравени" (на руски "Ты спишь, но труды твои не будут забыты").

Памет

Неговото име носят:

• астероид Федченко, под № 3195;
• ледник Федченко (38°46′ с. ш. 72°17′ и. д.38.766667° с. ш. 72.283333° и. д. 38.766667, 72.283333), най-големия планински ледник в Памир, Таджикистан.

Източници

• Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 498-500. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
• Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г.

Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985 г., стр. 139-140. http://www.bookshunt.ru/b31133_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.4

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Федченко, Алексей Павлович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.