Амин ал Хусейни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Амин ал-Хусейни
Амин ал-Хусейни 
Роден: 1895
Йерусалим, Палестина
Починал: 4 юли 1974 г.
Бейрут, Ливан

Муха̀мед Амин ал-Хусе́йни е бивш главен мюфтия на Ерусалим. Родом от палестински произход, той е свиреп антиционист, отявлен привърженик на национал-социализма, борил се срещу създаването на еврейска държава на територията на Палестина.

Младежки години[редактиране | edit source]

Хусейни се ражда в Йерусалим през 1895 (според други източници през 1893) г. Посещава Университета „Ал-Азхар“ В Кайро, където основава антиционистки кръг и учи ислямско право 1 год. През 1913 отива в Мека. До Първата световна война изучава „администрация“ в Истанбул.

С избухването на войната е мобилизиран в Османската армия като артилерийски офицер. През ноември 1916 напуска Османската армия и се връща в Йерусалим, където остава до края на войната. След като Великобритания взема мандата за управление на Палестина и Сирия, той започва работа в администрацията.

През 1919 започва да посещава Общо-сирийския конгрес в Дамаск, където подкрепя емир Фейсал за крал на Сирия. Същата година се присъединява (вероятно основава) тайното общество Арабски клуб (El-Nadi al-Arabi) и пише статии за първия вестник, основан в Палестина „Южна Сирия“ (Suriyya al-Janubiyya).

До края на 1921 съсредоточава усилията си към пан-арабизма и създаването на Велика Сирия, като счита Палестина за южна сирийска провинция. Борбата за Велика Сирия се проваля, след като Британия дава мандата за управление на Сирия и Ливан на Франция през 1920. Френската армия влиза в Дамаск, крал Фейсал е свален, идеята за Велика Сирия умира.

След тези събития възгледите си от ориентиран към Дамаск панарабски националист към специфична палестинска идеология, ориентирана към Йерусалим и премахването на евреите и чужденците от Палестина.

Втора световна война[редактиране | edit source]

Емигрира в Германия през 1941 г., веднага след потушеното пронацистко въстание в Ирак. Дава съвети на Хайнрих Химлер за „решаване“ на „еврейския проблем“. В Университета на Щутгарт са открити документи, показващи негов план за изпращане на 500 000 евреи след войната в Палестина за доунищожаване.

В Берлин се поставя в услуга на хитлеристката пропаганда и се заема да вербува мюсюлмани (главно босненци) за специалните войски на СС (Waffen SS) през 1943 г., най-вече в организирането на 13-ти СС корпус "Ятаган" ("Handschar" на турски, „خنجر“ на арабски), наброяващ 21 065 бойци и създаден предимно за борба с партизаните на Балканите от февруари 1944 г.

След войната[редактиране | edit source]

След края на войната срещу него не са повдигнати никакви обвинения поради опасенията на англичаните, че съдебен процес срещу толкова висш религиозен водач би отприщил вълнения в ислямските държави. В края на живота си живее предимно в Бейрут, Ливан.

Преди смъртта си написва писмо до правителството на Израел с молба да се завърне в Ерусалим, за да умре в родния си град, но молбите му са отхвърлени.