Андреас Грифиус

Андреас Грифиус
(Andreas Gryphius)

Роден:	11 октомври 1616 г.
	Глогау, Силезия
Починал:	16 юли 1664 г. (на 47 г.)
	Глогау, Силезия
Подпис:

Андреас Грифиус (на немски: Andreas Gryphius) е латинизираното име на Андреас Грайф - най-яркият немски поет на XVII век, епохата на Барока, създал множество класицистични драми и философски проникновена лирика, вдъхновени от литературния гений на Шекспир и стоицизма на Сенека.

Живот [редактиране]

Андреас Грифиус се ражда в дома на лутерански свещеник в Глогау, Силезия, но рано изгубва родителите си и детството му преминава сред опустошенията от Тридесетгодишната война (1618-1648) между католици и протестанти и ужаса от плъзналата в Европа чумна епидемия. Препитанието си намира като домашен учител, с годините се самообразова, усвоява десет чужди езика, между които староеврейски, халдейски и сирийски, и става професор по философия, естествени науки и история в Лайденския университет. Макар и с разклатено здраве предприема редица пътувания в Хага, Париж, Марсилия, Флоренция, Рим, Венеция, Щрасбург (днес Страсбург) и др. В 1662 г. Сакс-Ваймарският херцог Вилхелм IV го въвежда във висшето общество, където поетът получава прозвището "Безсмъртният".

Творчество [редактиране]

Алегория на Суетата

Ранните си произведения Грифиус написва на латински и в тях изразява копнежа си по мир и житейска осмисленост. В сонети, оди и епиграми - вече на немски - поетът с патос призовава "бога на любовта" да помири враждуващите, да разсее суетата на света и спре войните, за да се възцари "вечен мир" на земята.

Първият сборник с немски сонети на Грифиус излиза в 1637 г. Следващите му поетически произведения са "Неделни и празнични сонети" (1639) - тук е включено прочутото стихотворение "Сълзите на отечеството" ^[1] (1636), - "Немски римувани стихове" (1650) и "Немски римувани стихове" (1650) и "Немски стихотворения - първа част" (1657).

Влияние [редактиране]

Творбите на Андреас Грифиус излъчват мрачно величие и мъжество, те на знаят пощада и отхвърлят всяко жалко смирение пред съдбата. Трагедиите му възхваляват героичното страдание и невинната смърт на християнски мъченици, които при всички превратности на съдбата запазват душевната си твърдост.

В чест на поета град Дюселдорф учредява през 1957 г. литературната награда "Андреас Грифиус", която от 1990 г. се поема от родния му град Глогау.

Размисъл за времето

Годините не притежавам,
които времето ми е отнело;
Годините не притежавам,
които ще посрещна смело.

Единствено мигът е мой
и днес, окажа ли му почитта,
не само той ще бъде мой,
но и годините, и вечността.

1650 ^[2]

Библиография [редактиране]

Fewrige Freystadt
Sonette (Gedichtsammlung), Lissa 1637
Son- und Feyrtags-Sonette, Leiden 1639
Katharina von Georgien, oder bewehrete Beständigkeit (Trauerspiel), 1647-1657
Ermordete Majestät oder Carolus Stuardus König von Gross Brittannien (Trauerspiel), 1657
Großmütiger Rechts-Gelehrter, oder Sterbender Aemilius Paulus Papinianus (Trauerspiel), Breslau 1659
Leo Armenius, oder Fürstenmord (Trauerspiel), Regensburg 1660
Horribilicribrifax Teutsch (Scherzspiel)
Absurda Comica, oder Herr Peter Squentz (Schimpfspiel)
Verlibtes Gespenste / Die gelibte Dornrose (Doppeldrama), Breslau 1660
Cardenio und Celinde, oder unglücklich Verliebte (Trauerspiel), Breslau 1661
Abend (Kritisches Gedicht)
Tränen in schwerer Krankheit, 1663