Антония Млада

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Антония Младша
Hera Ludovisi Altemps Inv8631.jpg
Лични данни
Родена 31 януари, 36 пр.н.е. г.
Атина, Гърция
Починала септември/октомври 37 г.
Рим
Семейство
Брак Нерон Клавдий Друз
Потомци Германик
Ливила
Клавдий (император)
Династия Юлиево-Клавдиева
Баща Марк Антоний
Майка Октавия Младша


Антония Младша (на латински: Antonia Minor) е една от най-видните жени на Древен Рим. Почитана е заради своето целомъдрие и красота. Тя е най-малката дъщеря на Октавия Младша и Марк Антоний и любимата племенница на брата на майка ѝ, император Август.

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Тя е родена в Атина, Гърция и след 36 пр.н.е. е доведена в Рим от нейната майка и близки. Антония не познава баща си, тъй като той се развел с майка ѝ през 32 пр.н.е., а две години по-късно се самоубил. Антония била отгледана от своята майка, вуйчо и леля, Ливия Друзила. По наследство притежава собствености в Италия, Гърция и Египет. Антония била заможна и влиятелна жена, при която често идвали хора, посещаващи Рим. Тя имала много приятели сред мъжете, в т.ч. заможния еврейн Тиберий Друз Александър и Луций Вителий, консул и баща на бъдещия император Вителий.

Брак с Друз[редактиране | edit source]

През 16 г. пр.н.е. Антония се жени за римския генерал и консул Нерон Клавдий Друз, който е доведен син на нейния вуйчо Август, втори син на Ливия Друзила и брат на бъдещия император Тиберий. Заедно имат няколко деца, но само три от тях оцеляват. Това са известния генерал Германик, Ливила и римския император Клавдий. Антония е баба на император Калигула, императрица Агрипина Младша и прабаба и пралеля на император Нерон. Друз умира на 9 г.пр.н.е. в Германия след падане от кон. След неговата смърт, въпреки натиска на вуйчо ѝ да се омъжи повторно, тя никога не го прави.

Антония отглежда своите деца в Рим. Германик е осиновен от Тиберий, но през 19 г. от н.е. става жертва на предполагаемо отравяне. По заповед на императора и Ливия Друзила, на Антония е забранено да отиде на погребението йм. Когато Ливия Друзила умира през 29 г., Антония започва да се грижи за Калигула, Юлия Агрипа, Юлия Друзила (да не се бърка с другата Друзила -тази е сестрата на Калигула), Юлия Ливила и по-късно Клавдия Антония, нейните внуци.

Римски имперски династии
Юлиево-Клавдиева династия
Хронология
Октавиан 27 пр.н.е.14 от н.е.
Тиберий 14 от н.е.37 от н.е.
Калигула 37 от н.е.41 от н.е.
Клавдий 41 от н.е.55 от н.е.
Нерон 55 от н.е.68 от н.е.
Семейства
Юлии
Клавдии
Родословно дърво на Юлиево-Клавдиевата династия
Категория:Юлиево-Клавдиева династия
Последователност
Предходна
Римска република
Следва
Година на Четиримата императори

Децата на Антония[редактиране | edit source]

Германик е много популярен сред гражданите на Рим, които ентусиазирано честват неговите победи. Той също е любимец на Август и за известно време е считан от него за бъдещия наследник на империята. Германик се жени за Агрипина Старша, дъщерята на Юлия Старша (собствената дъщеря на Август) и Марк Випсаний Агрипа. Те имат 9 деца, но само 6 от тях оцеляват. Това са Нерон Цезар, Друз Цезар, Гай Цезар (Калигула), Юлия Агрипина, Юлия Друзила и Юлия Ливила. През 4 г. от н.е., Август решава въпроса за наследството си в полза на доведения си син Тиберий, но заставя последния да осинови Германик и да го обяви за свой наследник. След смъртта на Август през 14 г. от н.е., Сената определя Германик за главнокомандващ на силите в Германия. Тиберий става император, но голямата му непопулярност води до бунтове в армията. Отказвайки да приемат Тиберий, въстаналите легиони провъзгласяват Германик за император, но той не приема титлата. Германик умира в Антиохия, Сирия през 19 г., година след като разбива царствата Кападокия и Комагена. Около смъртта му има спекулации и няколко източника излагат твърдения, че е отровен от Гней Калпурний Пизон, управител на Сирия, по заповед на император Тиберий.

През 31 г., Антония за един единствен път в живота си пряко се намесва в държавните работи, когато открива планът на своята дъщеря Ливила и преторианския префект Сеян да убият император Тиберий и внукът й Калигула, за да превземат трона за себе си. Ливила отровила своя съпруг, Друз Млади, сина на Тиберий, за да отстрани конкурента за властта. Сеян е убит по нареждане на предупредения император,а Ливила е наказана от майка си. Според историкът Касий Дион Антония затворила дъщеря си в нейната стая и я оставила да умре от глад. След смъртта на Ливила, единственото дете на Антония останал Клавдий. Поради неговата болнавост и физически недъзи, тя непрекъснато се грижила за него.

Управлението на Калигула и смъртта ѝ[редактиране | edit source]

Когато Тиберий умрял, Калигула го наследил през март 37 г. Новият император почел баба си Антония като ѝ оказал всички почести, които приживе имала Ливия Друзила. Освен това ѝ била предложена титлата Августа, която преди това имала само жената на Август -Ливия, но Антония отказала тази чест.

Шест месеца след своето възкачване на трона, Калигула сериозно заболял и никога не се възстановил. Антония често му предлагала съветите си и го критикувала. Дълбоко възмутена от разширяващия се ексцентризъм на императора и нетърпимостта му към критиките ѝ Антония отнема живота си през есента на 37 г.

Когато Клавий станал император след убийството на своя племенник през 41 г., той дал на покойната си майка титлата Августа. Нейният рожден ден станал ежегоден обществен празник, по време на който имало игри и жертвоприношения.

В поп културата[редактиране | edit source]

Антония е едно от главните действащи лица в новелата и телевизионните серии Аз, Клавдий.

Древни източници[редактиране | edit source]