Атанас Натев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Атанас Натев
български философ и изкуствовед
Атанас Натев 
Роден:
Починал:

Проф. д.ф.н.  д.и. Атанас Натев е български философ, изкуствовед, литературен теоретик. Член-кореспондент на Българската академия на науките. [1] от 1995 г.

Съдържание

[редактиране] Житейски път

Атанас Василев Натев е родена на 25 април 1929 г. в с. Белозем, община Раковски, Пловдивска област. През 1951 г. завършва философия в Софийския университет. Защитава докторска дисертация в Московския университет „М. В. Ломоносов“ през 1968 г. Специализира в Лайпциг и Берлин (1957, 1962 г.) и в Москва (1962 г.). Стипендиант на фондацията „Ал. фон Хумболт“ в Германия (Кьолн и Хановер).

[редактиране] Научна и творческа дейност

Атанас Натев е дългогодишен преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (Катедра по история и теория на културата). Професор е по теория на литературата в Института за литература при БАН (от 1969 г.). Ръководи секция „Естетика и изкуство“ в Института за съвременни социални теории при Президиума на БАН. Преподава естетика в Художествената академия „Н. Павлович“ и теория на литературата във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Проф. Натев изнася лекции по теория на драмата и по театрална естетика в Западен Берлин, Лайпциг, Амстердам, Мюнхен, Кьолн, Хановер и др.

Атанас Натев е гостуващ професор в Берлинския свободен университет, в университетите на Бон, Залцбург, Кьолн и в Хумболтовия университет в Берлин.

През 1990-1991 г. проф. Натев е директор на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, а през 1991 г. е член на Wissenschaftskolleg и директор на Българския културен институт в Берлин.

През време на академичната си кариера, продължила повече от четири десетилетия и половина, проф. Атанас Натев оставя приноси в няколко области на хуманитаристиката: теория на драмата и театъра, литературознание, естетика, социология на изкуството, теория на културата.

Атанас Натев е автор на над двадесет книги и множество статии в български и чужди научни издания.

[редактиране] По-важни трудове

  • „Цел или самоцелност на изкуството. Критични наблюдения върху неокантианската естетика и нейното влияние в България“ (1960)
Zel.jpg
  • „Изкуство и общество“ (1961)
  • „Между спорното и безспорното“ (1961)
  • „Съвременна западна драматургия“ (1965)
  • „Литературознание и изкуствознание“ (1968)
  • „Das Dramatische und das Drama“ (1971)
  • „Подстъпи към теория на драмата“ (1972)
  • „Изкуство и културна конфекция“ (1974)
  • „Залежи в познатото“ (1976)
  • „Обрати на художествеността“ (1982)
  • „Театрална идеография“ (1983)
  • „Литературни идеи на XX век“ (1985)
  • „Театърът - идеал и действителност“ (1986)
  • „Беседи върху самобитността на изкуството“ (1988)
  • Валтер Бенямин, „Художествена мисъл и културно самосъзнание“ (съст. и встъп. студия) (1989)
  • „Изкуството като антитеза на културата“ (1991)
  • „Interkulturalität aus osteuropäischer Sicht“ (1996)
  • „Историческа злина ли е националната държава? : Дискусионни тезиси“ (съст.) (1998)
  • „Демокрацията - втората употреба“ (незавършена)

[редактиране] Отличия

През 1979 г. става носител на Международната Хердерова награда.[2]

[редактиране] Бележки

  1. Член-кореспонденти на БАН - Българска академия на науките
  2. Хердерово общество, Култура, бр. 38, 17 октомври 2003 г.

[редактиране] Литература

  • Атанас Натев, „Прагът на чоглавото“, Литературна мисъл, 1974, кн. 6.
  • Атанас Натев, „Прадядо ни в нас“, Култура, бр.16, 1997 г.

[редактиране] Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти