Атанас Натев
|
||||||||
Проф. д.ф.н. д.и. Атанас Натев е български философ, изкуствовед, литературен теоретик. Член-кореспондент на Българската академия на науките. [1] от 1995 г.
Съдържание |
[редактиране] Житейски път
Атанас Василев Натев е родена на 25 април 1929 г. в с. Белозем, община Раковски, Пловдивска област. През 1951 г. завършва философия в Софийския университет. Защитава докторска дисертация в Московския университет „М. В. Ломоносов“ през 1968 г. Специализира в Лайпциг и Берлин (1957, 1962 г.) и в Москва (1962 г.). Стипендиант на фондацията „Ал. фон Хумболт“ в Германия (Кьолн и Хановер).
[редактиране] Научна и творческа дейност
Атанас Натев е дългогодишен преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (Катедра по история и теория на културата). Професор е по теория на литературата в Института за литература при БАН (от 1969 г.). Ръководи секция „Естетика и изкуство“ в Института за съвременни социални теории при Президиума на БАН. Преподава естетика в Художествената академия „Н. Павлович“ и теория на литературата във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Проф. Натев изнася лекции по теория на драмата и по театрална естетика в Западен Берлин, Лайпциг, Амстердам, Мюнхен, Кьолн, Хановер и др.
Атанас Натев е гостуващ професор в Берлинския свободен университет, в университетите на Бон, Залцбург, Кьолн и в Хумболтовия университет в Берлин.
През 1990-1991 г. проф. Натев е директор на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, а през 1991 г. е член на Wissenschaftskolleg и директор на Българския културен институт в Берлин.
През време на академичната си кариера, продължила повече от четири десетилетия и половина, проф. Атанас Натев оставя приноси в няколко области на хуманитаристиката: теория на драмата и театъра, литературознание, естетика, социология на изкуството, теория на културата.
Атанас Натев е автор на над двадесет книги и множество статии в български и чужди научни издания.
[редактиране] По-важни трудове
- „Цел или самоцелност на изкуството. Критични наблюдения върху неокантианската естетика и нейното влияние в България“ (1960)
- „Изкуство и общество“ (1961)
- „Между спорното и безспорното“ (1961)
- „Съвременна западна драматургия“ (1965)
- „Литературознание и изкуствознание“ (1968)
- „Das Dramatische und das Drama“ (1971)
- „Подстъпи към теория на драмата“ (1972)
- „Изкуство и културна конфекция“ (1974)
- „Залежи в познатото“ (1976)
- „Обрати на художествеността“ (1982)
- „Театрална идеография“ (1983)
- „Литературни идеи на XX век“ (1985)
- „Театърът - идеал и действителност“ (1986)
- „Беседи върху самобитността на изкуството“ (1988)
- Валтер Бенямин, „Художествена мисъл и културно самосъзнание“ (съст. и встъп. студия) (1989)
- „Изкуството като антитеза на културата“ (1991)
- „Interkulturalität aus osteuropäischer Sicht“ (1996)
- „Историческа злина ли е националната държава? : Дискусионни тезиси“ (съст.) (1998)
- „Демокрацията - втората употреба“ (незавършена)
[редактиране] Отличия
През 1979 г. става носител на Международната Хердерова награда.[2]
[редактиране] Бележки
- ↑ Член-кореспонденти на БАН - Българска академия на науките
- ↑ Хердерово общество, Култура, бр. 38, 17 октомври 2003 г.
[редактиране] Литература
- Атанас Натев, „Прагът на чоглавото“, Литературна мисъл, 1974, кн. 6.
- Атанас Натев, „Прадядо ни в нас“, Култура, бр.16, 1997 г.
[редактиране] Външни препратки
- Венцеслав Константинов - Изкуство и културна конфекция, Литературна мисъл, 1975, кн. 2.
- Николай Аретов - Отвъд доброто и злото. Езикови бележки за националната идентичност и глобализацията, Литературен форум, брой 23, 2001 г.
- ((de)) Georgi Pashov - Schuld (Über Atanas Natew)
- Загубихме Атанас Натев (1929-1998), Култура, 13 ноември 1998 г.
- Конференция, посветена на 80 годишнината на проф. д.ф.н. Атанас Натев, СУ „Св. Климент Охридски“, Философски факултет, Катедра История и теория на културата – октомври 2009 г.
- Атанас Натев в „Deutsche Nationalbibliothek“
