Бямбин Ринчен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Паметник на Б. Ринчан пред Националната библиотека

Бямбин Ринчен (на монголски: Еншөөбү овогт Бямбын Ринчен, 1905-1977) е монголски писател и учен.

Той сред основоположниците на съвременната монголска литература, преводач на литература и учен в различни области на монголските проучвания, най-вече в лингвистиката. Академик.

Писател[редактиране | edit source]

Бямбин Ринчен е роден през 1905 г. в Алтанбулаг сум (Селенге) в област Селенге, Монголия. Владее отлично руски, чешки, френски, английски, немски и есперанто.

Написал е много романи и къси разкази, включително класически произведения като:

  • "Ану хатан" (Кралица Ану),
  • "Заан Залуудай",
  • "Их нүүдэл" (Голямото преселение),
  • "Бэр цэцэг" (Цветето и булката),
  • "Нууцыг задруулсан захиа" (Предателско писмо) и
  • "Шүхэрч Буниа" (Буниа, парашутистката).

Неговият роман "Yүрийн туяа" ("Зора") е преведен на руски и чешки.

Като преводач превежда творби на Максим Горки, Владимир Маяковски, Михаил Шолохов, Ги дьо Мопасан и Назъм Хикмет на монголски език, правейки ги известни на по-широка публика.

Написал е също сценарий за филм за Цогт Хун Тайж, който печели Държавната награда в средата на 1940-те год. Той незабавно превежда всички пари от наградата в подкрепа на сираци в Ленинград.

Учен[редактиране | edit source]

През 1956 г. защитава докторат по лингвистика в университет "Йотвьош Лоранд" в Будапеща, Унгария на тема: "Граматика на писмения монголски." От 1964 до 1967 г. се занимава с езика на монголските паметници, фонетиката, съвременната история, писането, етимологията и морфологията на монголския език. През 1969 г. публикува граматика на хамниган - вид монголски език.

Ринчен публикува статии за монголския шаманизъм, исторически езикови документи и фолклор.

Член е на Монголската академия на науките.

Умира през 1977 г. в Улан Батор, Монголия. В негова чест му е издигнат паметник на входа на Централната библиотека в Улан Батор.